Уве Колбе
Краят на пътуването

На Хорхе Луис Борхес

Седиш, станал рано,

по староеврейски в гълъбов здрач,

но сякаш всичко е книга,

в която четеш света,

защото иначе нямаше да съществува

ударът на камбаната,

който ще даде повод на пияча

за последното му красноречие,

потропването на количката

на уличния метач (днес той не е

Квазимодо, твоят сън

го освобождава за неделята).

Защото иначе нямаше да съществуват

стъпките на чужденеца,

свистенето от гумите

на таксито, което ще изведе

едного извън града.

Симетрията на фонтана,

наподобяващ течаща вода.

Иначе нямаше да съществуват

тримата улични метачи,

двете двойки гълъби, гъргорещи с пълно гърло,

после враната, свраката, косът.

Нито твоят студен грездей

и дъхът,

слабата болка

в превития ти врат,

нищо, съвсем нищо нямаше да съществува,

отвън навътре,

погледът, как се отдръпва,

сънят на един мъж,

който се е предал.

 

2000