Гюнтер Бруно Фукс
След домашния обиск

Добре, не опустошихте всичко.

Пак ще дойдете,

но и то ще е напразно.

 

Шумите вече дълго преди полунощ.

Изкоренихте ми цветята,

няма нищо да намерите.

 

Сменихте само пасмината,

дето цял живот

обгражда жилището ми.

 

Чувам обикалящите стъпки на ботушите:

камък, цев за пика, алебарда,

картечна лента и бомбохвъргачка.

 

Вечно търсите все собствените си оръжия.

Никога не ще намерите играта,

носеща названието, което трудно ще произнесете.