Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

История

  1. — Добавяне

Ернст Яндл (1925–2000) е австрийски поет, драматург, есеист и преводач, роден във Виена. След като завършва гимназия, осемнадесетгодишен е пратен на фронта и в края на Втората световна война попада в американски плен. В пленническия лагер опознава новата американска литература, преди всичко произведенията на Гъртруд Стейн, които оказват трайно въздействие върху художественото му развитие. След освобождението си Яндл следва германистика и англицистика и от 1949 до 1979 г. работи като гимназиален учител във Виена.

Още в 1952 г. Ернст Яндл публикува първите си стихове в списание „Нойе веге“, а след няколко години излиза и първата му стихосбирка „Други очи“ (1956). Най-известната книга на поета „Звук и Луизе“ е публикувана едва в 1966 г. Тук по неподражаем начин Яндл разгръща разновидностите на експерименталната литература: предлага визуални поеми, говорни стихотворения, звукови поеми в стила на дадаистите от „Кабаре Волтер“, стихотворения на виенски диалект. Излиза и книгата му „Изкуственото дърво“ (1970), в която са събрани най-добрите му поетически творби от едно десетилетие, както и стихосбирката „Задържан“ (1973). Сборникът „Префасониране на фуражката“ (1978) използва нов поетически език, съставен главно от инфинитиви и основни глаголни форми. Този стил намира израз и в стихосбирката „Жълтото куче“ (1980). В последното десетилетие от живота си Яндл се обръща към словесността на своето детство и я прилага в книгите си „Идилии“ (1989) и „Станци“ (1992). До късната си стихосбирка „Петер и кравата“ (1996) поетът непрекъснато развива своя стил. В 1997 г. излизат неговите „Поетически творби“ в десет тома, а последният му сборник с лирика и проза е озаглавен „Из действителния живот“ (1999).

Ернст Яндл, който до смъртта си живее в творческо съдружие с поетесата Фридерике Майрьокер, си създава име на един от най-значимите немскоезични лирици на новото време. Удостоен е с множество литературни отличия, между които наградата „Георг Тракл“ на провинция Залцбург (1974), „Австрийската почетна награда за литература“ (1978), наградата „Антон Вилдганс“ (1982), „Голямата австрийска държавна награда за литература“ (1984), престижната награда „Георг Бюхнер“ (1984), наградите „Петер Хухел“ (1990), „Хайнрих фон Клайст“ (1993) и „Фридрих Хьолдерлин“ на град Бад Хомбург (1995). В чест на поета през 2001 г. е учредена австрийската международна литературна награда „Ернст Яндл“.

Край