Ерика Буркарт
Потекло

Където облакът всмуква чистите хълмове

и червената ела разтваря широки прегръдки

за връщащите се винаги птици,

аз встъпих в моята звезда.

 

Обмълвяна от дървета и ветрове,

научих се да изострям сетивата си

от всяка фигура, откроила се

в мрака на предрождения свят.

Образ се сливаше с образ и дума с дума.

Образ и дума бяха едно.

 

От предметите

се откъсваха имената.

Имената им променях

и бях наранена,

преобразена от тях.

 

Между предмет и дума

чудесното прозрение,

че почти нищо

не можем да опознаем.

 

Под притворените клепачи

любовните игри на светлината,

видях блясък и отблясък достатъчно,

за да остана заслепена завинаги.

 

1958