Габриел Места
Сянката на Ксел’Нага (47)

Глава 45

Октавия и Ларс се завърнаха обратно във Фрий Хейвън, придружавани от лейтенант Скот и неговите оцелели командоси. Величественото творение на Ксел’Нага бе съживило и тях след своето излюпване.

Из колониалния град продължаваха да се щурат малки групи морски пехотинци, но сега те изглеждаха напълно лишени от цел и посока.

Кметът Ник се беше изтъпанил пред вратата на своя офис, думкаше силно по нея и крещеше:

— Искам си кметството обратно!

Едмънд Дюк се показа навън, избута градоначалника и застана насред улицата. Изглеждаше съвсем посърнал и отчаян.

Ескадра Алфа бе напълно разгромена. Бойните крайцери, изтребителите и сухопътните сили бяха унищожени: някои от тях — по време на сражението над Бекар Ро, а останалите — в неуспешното нападение срещу зергите и протосите, разположени край артефакта. Скоро след като бе нанесен ядреният удар, връзката на генерала с последните му кораби също бе прекъснала. Вече никой не отговаряше на неговите отчаяни призиви.

Когато братът и сестрата пристигнаха в града, уморените и шокирани от войната заселници се зарадваха да ги видят живи и здрави. Естествено, най-щастлива бе Син Маккарти. Тя се втурна към Ларс, прегърна го и избухна в плач. За голяма изненада на Октавия, брат й се наведе и целуна червенокосата жена, а после й предложи да се омъжи за него. Това предизвика нов порой от сълзи, но този път от радост.

Въодушевената Октавия започна да разказва на останалите колонисти за чудесата, които се бяха случили в съседната долина:

— Почакайте само да я видите! Сега земята е плодородна и изобилства от растения. Ще можем да отглеждаме всякакви култури там. Обзалагам се, че тази година ще изкараме най-богатата реколта в историята на нашата колония!

Едмънд Дюк гледаше Октавия навъсено, сякаш тя бе виновна за неговото поражение.

— Загубих своята ескадра, а вас изобщо не ви е грижа! — Генералът се обърна към кметството, където до скоро бе неговият команден център и изкрещя: — Кмете, настоявам да се свържете със Земния Доминион и да повикате спасителен екип и подкрепления!

Градоначалникът подаде глава от кантората си. Не изглеждаше особено разочарован, докато казваше:

— Съжалявам, генерале. Всичките ни комуникационни системи са повредени. Една от Вашите ракети ги унищожи, докато ни спасявахте от зергите.

Едмънд Дюк издаде звук, сякаш дъвчеше камъни:

— И не разполагате с космодрум? С никакви космически кораби?

Кметът поклати глава:

— Ние сме малка колония. „Прости фермери“, генерале, мисля, че така ни нарекохте.

— Селяндури — припомни услужливо Октавия. — Не се притеснявайте, генерале. Сигурна съм, че рано или късно ще Ви потърсят.

Дюк стисна юмруци и сложи ръце на кръста си, поглеждайки гневно към наобиколилите го заселници:

— И какво? Трябва да заседна в тази кална дупка и по цял ден да скучая?

— Е, чак пък да скучаете… — Октавия се пресегна към стената на съседната къща и взе една мотика с дълга дръжка. По острието й все още се виждаха следи от засъхнала зергска кръв. Девойката тикна сечивото в ръцете на шашардисания генерал и му каза: — Като начало, можете да започнете да разчиствате бурените. В съседната долина има доста земя, която трябва да бъде култивирана.

Едмънд Дюк се задави и не можа да измисли отговор.

Девойката му се усмихна:

— Съвсем просто е, генерале. Всяко дете може да Ви научи.

Октавия Брен поведе група млади хора към тучната съседна долина, за да им покаже мястото на бъдещите ниви. Сред тях бяха Ларс и Син, Джон, Уес и Грегор, Киърнън и Кирстен и още много други.

Напетият млад лейтенант Скот, който наблюдаваше Октавия с нескрит интерес, изяви желание да ги придружи. Изглежда селският живот допадаше на уморения от битки ветеран, защото той най-сетне изглеждаше щастлив и спокоен.

Трудолюбивите колонисти се заеха да възстановяват своята опустошена планета, надявайки се искрено, че никога повече няма да привлекат вниманието на останалата част от галактиката.