Габриел Места
Сянката на Ксел’Нага (37)

Глава 35

Застанал в подножието на величественото творение на Ксел’Нага, съдия Амдор кипеше от гняв и мислено сипеше обиди върху враговете, които се опитваха да откраднат древното съкровище, което по-право принадлежеше на расата на Първородните.

Вниманието на стоящия до него Коронис беше изцяло погълнато от битката. Едва когато планът му проработи и внушителните кораби — носачи изстреляха своите смъртоносни ескадрили към човешката пехота, екзекуторът най-сетне се отпусна.

Когато напрежението се разсея, командирът долови някакво ново присъствие. Беше някак познато и близко, но едновременно с това му се стори съвсем различно от обичайната телепатична връзка, която обединяваше всички протоси. Разтревожен, екзекуторът се обърна към извисяващия се зад него артефакт. Едновременно с него се завъртя и Амдор — явно също беше почувствал натрапника.

Пред тях постепенно се материализира някакъв силует, застанал върху леко издигната могила от натрошени скали и неравна пръст. Висока жена от расата на Протосите свали камуфлажа си от сенки, който се стече по нейната изящна фигура като масло по гореща стомана. Слабото й тяло се открои на фона на блестящия артефакт.

— Тъмен тамплиер! — Амдор се олюля, а лицето му се сгърчи от погнуса и отвращение. — Отвратителен еретик! — Мисленият му вик привлече вниманието на други съдии и висши тамплиери, които се намираха наблизо.

Жената не трепна от обидата и изрече:

— Казвам се Ксерана и съм лоялна към Първородните, въпреки преследванията, на които е подложен нашият орден. Дойдох, за да ви предупредя.

Фината, жилава жена със сива кожа погледна Амдор право в очите. Съдията се стегна, сякаш му се искаше да има в ръцете си мощно оръжие.

Екзекуторът стана неспокоен, защото знаеше какви ужасяващи умения владеят тъмните тамплиери. Припряно извика няколко намиращи се наблизо войници. За разлика от Амдор, той не мразеше отцепниците, но в този решителен момент беше особено предпазлив.

Четирима зелоти се притекоха на помощ с активирани, проблясващи псионни остриета. Един драгун се завъртя чевръсто на своите четири крака и се придвижи към мястото, където бяха застанали неговите командири.

— Вие не знаете какво правите — каза Ксерана и погледна към Коронис, търсейки разбиране в неговото съзнание — Нямате никаква представа за истинския произход и предназначението на този артефакт. Не трябва да се намесвате в плановете на Пътешествениците. Напуснете това място незабавно.

— Ние сме първородните деца на Ксел’Нага! — отсече Амдор. — Вие, предатели, причинихте достатъчно проблеми! Не се изправяйте на пътя ни сега!

За разлика от тесногръдия съдия, екзекуторът беше любопитен какви са причините, накарали тъмния тамплиер да дойде доброволно при своите смъртни врагове.

— Каква информация имате за нас?

Амдор го стрелна с пламнал поглед:

— Екзекуторе, наистина ли имате намерение да слушате покварените думи на тази…

Коронис го прекъсна, вдигайки, трипръстата си ръка:

— Съдия, аз командвам тази флота и нося цялата отговорност за изхода на мисията. Длъжен съм да чуя всяко сведение от жизненоважно значение, независимо от източника му.

Ксерана се приближи към екзекутора, пренебрегвайки напълно Амдор, като по този начин го вбеси още повече.

— Както казах преди малко, дойдох, за да ви предупредя. Този… обект — тя махна с ръка към извисяващата се зад нея тайнствена структура — е много опасен. Правилно сте предположили, че е бил създаден от Ксел’Нага, но вътре в него дремят могъщи сили, в сравнение, с които цялата мощ на Протосите изглежда нищожна. Внимавайте какво ще пробудите, защото то може да ви погълне!

— Празни приказки — каза презрително Амдор. — Ние сме избрани от Ксел’Нага и…

— И изоставени от тях — прекъсна го Ксерана. — Не сме изпълнили очакванията им. По-късно Пътешествениците са направили и други опити да създадат съвършената раса. Зергите са най-разрушителният и успешен експеримент на нашите прародители. Но освен тях Ксел’Нага са създали и други живи същества, за които не знаем нищо.

— Какво очаквате да направим тогава? — попита Коронис. Зад тях битката продължаваше да бушува. — Там долу са нашите врагове. Трябва ли да им оставим наследството на Ксел’Нага?

— Трябва да оставите артефакта на мира — отвърна тя. — Всички раси трябва да се махнат от този свят. Всеки момент можете да събудите нещо много опасно. Поемате огромен риск, като си играете с неща, които не разбирате.

Коронис изгледа тъмния тамплиер невярващо, а Амдор не издържа и заповяда:

— Арестувайте я!

Драгунът и зелотите обградиха тъмния тамплиер. Ксерана стоеше неподвижна и смълчана. Изглеждаше ужасно разочарована, че собственият й народ отказва да чуе нейното послание.

От съдията се излъчваха вълни от омраза и отвращение, когато той я посочи обвиняващо с трипръстата си ръка и изрече:

— Ти и отвратителните ти другари сте виновни за опустошенията на Айур! Вие покварихте благородния Тасадар, открехвайки забранените врати на Празнотата!

Ксерана остана смълчана. Не оказа никаква съпротива, докато я арестуваха.

Съдията се обърна гордо към Коронис: — Скоро ще притежаваме артефакта, екзекуторе. А с този тъмен тамплиер като затворник на борда на „Куел’Ха“, продължителната ни експедиция ще се превърне в триумф.