Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пътеводител на галактическия стопаджия (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Hitch Hiker’s Guide to Galaxy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 189 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2009)
Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Корекции
gogo_mir (2013)
Източник
bezmonitor.com (през sfbg.us)

Издание:

Дъглас Адамс. Пътеводител на галактическия стопаджия

Романи

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1988

Библиотека „Галактика“, №96

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Георги Марковски, Димитър Пеев, Светослав Славчев, Христо Стефанов

Рецензент: Светозар Златаров

Преведе от английски: Саркис Асланян

Редактор: Каталина Събева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Тонка Костадинова

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Енчева

Английска, I издание

Дадена за набор на 7.III.1988 г. Подписана за печат на 21.IX.1988 г.

Излязла от печат месец октомври 1988 г. Формат 70×100/32 Изд. №2160

Печ. коли 27.50. Изд. коли 18. УИК 11.20. Цена 3,00 лв.

Страници: 440. ЕКП 95366 5637–234–88

Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Георги Димитров“ — София

Ч–820–31

© Саркис Асланян, преводач, 1988

© Людмила Стоянова, предговор, 1988

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1988

c/o Jusautor, Sofia

 

The Hitch Hikeis Guide to The Galaxy

© Douglas Adams, 1979

Pan Books, London, 1979

The Restaurant at the end of the Universe

© Douglas Adams, 1980

Pocket Books, New York, 1982

История

  1. — Корекция
  2. — Допълнителна редакция: sir_Ivanhoe
  3. — Добавяне на анотация (пратена от Аделина М.)
  4. — Добавяне
  5. — Корекции от gogo_mir

Глава VIII

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ е изключително забележителна книга. Многократно е преиздавана през годините, и то под най-различни редакции. Статиите в нея са написани със съдействието на безчет пътешественици и изследователи.

Уводът започва така:

„Вселената — четем там — е голяма. Наистина голяма. Просто няма да повярвате колко изключително невероятно невъобразимо голяма е тя. Вие сигурно си мислите, че до аптеката пътят е много дълъг, ама в сравнение с Вселената това е направо нищо работа. Слушайте…“ и т.н.

(По-нататък стилът малко се изглажда и в нея могат да се намерят неща, които наистина трябва да се знаят, като например факта, че легендарно красивата планета Бетселамин е понастоящем толкова разтревожена от все по-нарастващата ерозия, причинена от ежегодния приток на десет милиарда туристи, че всяко нарушаване на баланса между количеството изядена храна и количеството на фекалиите по време на престоя им на планетата се коригира по хирургически път, преди да я напуснат — ето защо от жизненоважно значение е да изискваш да ти дадат разписка след всяко посещение на тоалетната.)

Откровено казано, и по-велики умове от пишещия увода на ПЪТЕВОДИТЕЛЯ са се препъвали при опитите си да обяснят колко огромни са разстоянията между звездите. Някои приканват само за миг да си представите едно фъстъче в Рединг или един малък орех в Йоханесбург, или пък други подобни главозамайващи сравнения.

Истината е, че междузвездните разстояния чисто и просто не се побират в човешките представи.

Дори и на светлината — която се движи толкова бързо, че понякога минават хиляди години, докато някои цивилизации осъзнаят, че тя наистина се движи — е нужно време, за да пропътува разстоянието между звездите. Нужни са й осем минути, за да измине разстоянието между звездата Хелиос и мястото, където се намираше Земята, и още четири години, за да достигне най-близката до Хелиос звезда съседка, Алфа Проксима.

За да достигне до другия край на Галактиката, за да стигне например до Дамогран, й е нужно доста повече време — петстотин хиляди години.

Рекордът на пътуване на стоп по този маршрут е малко по-малко от пет години, но при такава скорост не могат да се видят много неща.

В ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ може да се прочете, че ако си напълниш дробовете с въздух, можеш да изкараш в пълния вакуум на открития космос около трийсет секунди. По-нататък обаче пише, че като се имат предвид невъобразимо големите размери на Вселената, шансовете да бъдеш спасен от някой друг кораб по време на тези трийсет секунди са едно към две на степен двеста шейсет и седем хиляди седемстотин и девет.

По някаква невероятна случайност това беше и телефонният номер на един апартамент в Излингтън, където Артър прекара чудесно на едно парти и се запозна с много хубаво момиче, но опитите му да се сближи с него пропаднаха, защото то си тръгна с един тип, който дори не бе поканен.

И въпреки че планетата Земя, апартаментът в Излингтън и телефонът вече бяха унищожени, все пак е известна утеха, че всички те бяха ознаменувани, макар и по един скромен начин, чрез факта, че двадесет и девет секунди по-късно Форд и Артър бяха спасени.