Езра Паунд
Тук в Ниневия

Завинаги! аз съм поет и върху моя гроб

младите момичета ще ръсят розови листенца,

а мъжете мирта, вече и нощта

изковава от деня ми мрачната си сабя.

 

„Виж! това тук не е мое,

нито твое е,

защото навикът е нещо старо,

тук в Ниневия видях безбройни

трубадури сирили в мрачните места, където

не са разместени сънят и песента.

И не един познал е тези песни

с повече сила и изящество от мен,

и не един изказва красотата по-добре,

развълнуваната красота с възвишени цветя,

и все пак поет съм аз, и върху моя гроб

ще идват хората да ръсят розови листенца,

вече и нощта от светлината

изковава синята си сабя.

 

Само мойта песен тук, Раана, прозвуча с такава сила

и с такава нежност, аз съм тук

Поетът, пия истински живота,

както други простосмъртни пият вино“.