Алехандро Ходоровски
Случаят с обезводнените деца

Никога не съм сядал толкова отчаян пред пишещата машина: зная, че този разказ ще се чете със скептицизъм. Въпреки това всички данни, които излагам, са достоверни, взети от различни вестници в Мексико, Южна Америка и Европа. Бих искал това, което ще напиша, да прозвучи като предупредителен вик: „Ако вие, читателю, имате връзки с правителството или войската, моля опитайте се да предизвикате разследване!“

Всичко започна като на шега: изрязвах ежедневно от вестниците любопитни факти (например: „С една змия той удряше изплашените минувачи“, „Яростна битка между 40 щъркела и 30 орли“, „Един мотоциклетист се сблъска с лебед и загина“ и т.н.). Изведнъж в „Екселсиор“ попадам на следното заглавие: „Сто деца умират от неизвестно заболяване“, „Рио де Жанейро, 10 март 1962 год. (А. Н): Сто деца умират от непозната болест“, пише днес „О Глобо“. „Лекарят, който ги прегледа, заяви, че всички деца са били обезводнени…“

Докато четях същия ден „Ел Универсал“, попаднах на следното:

Сто деца умират в Тампико.

Епидемията причинила смъртта на сто деца. Смята се, че е гастроентерит. Предполага се също така, че може да се дължи на горещината, защото всички деца били обезводнени. Представител на правителството съобщи, че епидемията е била спряна след обявяването на извънредно положение…

Реших да събирам изрезки относно обезводняването на деца. И започна потресающото: ден след ден умираха деца от обезводняване. В Танкакуайалаб — 5; Танкануиц — 10; в Акстло — 20; в Халпан — 40; в Толиман — 80. И накрая, десет дни след това, т.е. на 20 март — сто обезводнени деца в Керетаро. Всичките тези случаи се приписваха на горещината.

Писах на Аделаида Петерс, бразилска поетеса, и й разказах за моите проучвания с молба да прегледа вестниците от 10 март насам и да ми изпрати каквито новини намери във връзка с обезводняване на деца. Изрезките, които получих, ме потресоха. След стоте деца, умрели в Рио де Жанейро, загинали 5 в Сан Паоло, 10 в Сантос, 20 в Куритиба, 40 в Консепсион, 80 във Вилья Рика и на 20 март — сто в Асунсион дел Парагвай.

Странното в случая беше това, че се получаваше съвпадение на смъртните случаи от обезводняване по отношение на цифрата — винаги на равни групи от по 5, 10, 20, 40, 80 и 100, и по отношение редуването на градовете и придвижването на болестта — от океана към вътрешността на континента. „Не може да бъде случайно“ — си казах. И с още по-голямо внимание започнах да следя вестниците. Започна кошмарът!

След пет дни затишие както в Южна Америка, така и в Мексико се заредиха отново смъртните случаи от обезводняване. Изреждам ги последователно: 5 деца от Сан Мигел и Гобе; 10 от Унион и Корумба; 20 от Рейес и Куиаба; 40 от Пинос и Мато Гросо; 80 от Салинас и Пуруси и на 15 април — 100 обезводнени деца от Ранчито (Сан Луис Потоси) и от Рио Тапахос (Бразилия).

Количествената връзка беше така строго математически спазена, че реших да не се занимавам с нищо друго, освен с това явление. Писах на моите приятели от Франция, обясних им случая и ги помолих да ми изпращат изрезки от вестници. Продължих връзката с Аделаида. Явлението се разпространяваше. Пристигнаха новини от Европа — съответствуваха на моите: епидемия от обезводняване с кръгло число смъртни случаи, започнала на 10 март, вилнееше из Европа — от Вроцлав, през Прага до Линц, там променяше посоката си (както мексиканската смени посоката на разпространение в Керетаро, а южноамериканската в Асунсион) и продължаваше към Страсбург през Бавария.

Приятелите ми и аз следихме явлението в продължение на три месеца. Цикълът се повтори още три пъти. В Мексико — от Ранчито към Тореон и Елота. Прекъсване. Веднага от Хилотан към Сангангуей, отново Ранчито, към Вилягран и Рубио… В Южна Америка премина през следните селища, където взе по сто жертви, и през междинните градове, които вече са ни известни: от Тапахос към Есекибо до Богота. Прекъсване. По-късно от Арекипа към Рио Хуруа, отново Тапахос, към Тересина до Исла Марахо… В Европа — от Нанси към Париж и Лион. Прекъсване. После от Верона към Берн, пак Нанси, към Хановер, до Амстердам.

След като установих, че в трите случая се повтаряше периодично един и същ град (Ранчито, Тапахос и Нанси), взех молив и прекарах линии от град до град, докато си дадох сметка, че смъртните случаи от обезводняване очертаваха във всеки континент по един старинен пречупен кръст.

Стори ми се толкова невероятно, така безсмислено и налудничаво, че реших отново да прегледам архива си. Сверих датите. Случайно попаднах на раздела „Неизяснени въздушни катастрофи и изчезнали самолети“.

На 10 март в Мексиканския залив експлодирал един ДЦ–7 Б с 42 души на борда. Всички загинали… На 20 март в Ирландия избухнал във въздуха един Суперконстелейшън на Холандската кампания КЛМ е 99 души… На 15 април в Богота избухнал във въздуха едномоторен самолет и т.н.… Всеки път, когато в един град умираха 100 деца от обезводняване, на следния ден един самолет експлодираше във въздуха. Съвпадението беше прекалено голямо, за да бъде случайно!

Отново писах на приятелите ми с молба да прегледат още веднъж вестниците, да не би нещо да им е убягнало. Получих две изключителни новини. От Франция:

Лион.

Странна смърт на едно дете.

При завръщането си от кино ужасените родители намерили осеммесечното си бебе умряло от непозната болест. Лекарите диагнозираха обезводняване. Като отместили креватчето на детето, намерили един кубически метър непозната материя — прозрачна, гъвкава, но твърда като стомана. Никой не успял да изясни произхода й. Счита се, че е втвърден газ, изтекъл от някакъв газопровод. При транспортирането на материята до Института по химия за изследване на състава й шофьорите са я изгубили по пътя. Никой не я намерил. Смята се, че се е изпарила…

(Запитах се: „Как е възможно да се изгуби по улиците на Лион, където ежечасно преминават стотици коли, един кубически метър материя, твърда като стомана?“)

Втората новина:

Бразилия. Куйаба.

Трагедия в една детска болница.

Една сестра, която носела през нощта медикаменти върху сребърен поднос за детското отделение, станала свидетелка на огромен взрив, причинил срутването на цяла стена към улицата. Намерени били голям брой полуживи деца и други мъртви. На онези от тях, които все още дишали, някои от крайниците били изсъхнали — ръцете или краката. Мъртвите са били с дехидратирани глави. Смята се, че експлозията била причинена от някакъв забравен химически продукт, взривил се от случайна искра. Намерени били остатъци от прозрачно вещество, твърдо като стомана. При опит да бъде изследвано то изчезнало. Предполага се, че се е изпарило…

(Тайнственото съобщение съответствуваше на това от Франция по необяснимото изчезване на тази странна материя, а и по наличието й в случаите на обезводняване на деца. Не приех абсурдното обяснение за „втвърден газ“, нито за „взрив на химически продукт“, защото в първия случай бебето не беше умряло от отравяне с газ, а при втория по децата не личаха обгаряния.)

Бях събрал доста материал, но ми липсваше нишката, която да го обедини. Най-сетне я намерих в списание „Сиемпре“, бр. 467 от 6 юни, стр. 15, в една статия на Луис Гутиерес и Гонсалес, озаглавена: „Случаят е небето“. Тя гласеше следното:

Сред пилотите на товарни самолети се разнася ужасяващата версия за някакво неизвестно вещество, прозрачно като вода, но твърдо като стомана, което се носи из въздуха и действува като магнит в близост със самолетите.

При самолетни катастрофи в пресата се изказват подозренията, които споделят помежду си пилотите: „нещо странно прекъсна полета на самолета, откъдето само преди две минути бе докладвано за нормалното му протичане…“ Специалистите са единодушни в изявленията си, че самолетът се е разпаднал във въздуха, може би под действието на електрическа буря или на някакво все още неизяснено атмосферно смущение… Стихийна сила разруши самолета, който при падането си на земята беше вече съвсем разбит…

Много трудно е (модерните мозъци въпреки развитието си приемат само това, което може да се види и пипне) да се приеме кинематографичната хипотеза, че в атмосферата плува свободно нещо, по-тежко от въздуха, върху което земното притегляне не действува.

Тази статия ми стигаше да си дам сметка, че съм открил магнетично чудовище, което се храни с водата, съдържаща се в детския организъм.

Сходството между материята, намерена в Европа и в Южна Америка, и тази от описанията на пилотите беше неоспоримо. Бавното придвижване от един град до друг след поглъщане на човешка вода и експлозиите на самолетите, след като зловещият облак беше наситен и се издигаше, преодолявайки земното притегляне, също не подлежеше на съмнение. Щом под детското креватче е бил намерен един кубически метър от чудовището, очевидно е, че облакът е съставен от части, способен да действуват поотделно. Тези части, след като се проявят самостоятелно, се събират във въздуха: това обясняваше изчезването на веществото в Лион. То не е изпаднало, нито се е загубило, а е излетяло. В болницата не е бил предизвикан взрив, а част от облака-вампир е избягал по причини, които по-късно ще разкрия, като е съборил една от стените (затова стената е паднала към улицата, тласната отвътре навън), изоставяйки наполовина храната си.

След тези потресающи заключения ми оставаше да проуча само защо това явление се проявяваше едновременно в три части на планетата и защо очертаваше пречупен кръст. Припомних си какво бях чел за този символ в „История на африканската цивилизация“ на Лео Фробениус. В една глава, посветена на символа на Лъва, Фробениус изяснява, че това животно е знак на слънцето, който се превръща в пречупен кръст. А Лъвът — пречупен кръст е знакът на Горгана. Той казва следното:

Може да се констатира, че в Западна Азия лъвът и орелът са животни, които носят едно и също символично значение и са се слели в едно. Мотивът змия-птица е също такава сливане, така както и един специфичен слънчев знак — пречупеният кръст.

(Един облак, съставен от множество прешлени, с обем един кубически метър, може да придобие удължена форма, наподобяваща формата на змия, което вероятно е дало началото на мита за змията-птица.)

Тогава пречупеният кръст е Горгана. Проверих в „Гръцка митология“ на Шарл Кереньи.

Горгона е представена от три крилати богини. (Облаци.) Оприличавали са я с маски като ония, които са били „окачвани“ в чест на Хекат (съответствуват на пластовете, увиснали в небето). Хезиод разказва, че горгоните живеели, носени от нощта, отвъд океана, близо до луната. Възпитаниците на Орфей казвали, че това име значело „част“, а и броят им отговарял на „трите части на луната“, или фази. (Тези три облака-вампира в същност са един цял, който се разделя, като стигне до земята. Може би идва от луната. Гурджиев казва на Оуспенски, че луната се храни с човешки същества.) Горгоната вкаменявала онзи, който я погледнел. (Облаците обезводняват. А едно обезводнено дете прилича на камък.) Това тройно същество било убито в древността от Персей с помощта на сребърен щит, в който той е гледал отразения образ на чудовището, за да му отреже главата със стоманена сабя. (Това обяснява бягството на облака-вампир от бразилската болница. Сестрата е носела сребърен поднос. Може би това е породило преданието за вампирите, които са били изтребвани със сребърни куршуми. Нима ще се наложи да изфабрикуваме сребърен самолет, за да прочистим небето от тези чудовища?) Горгоната идвала от морето. (Пречупеният кръст, който облаците-вампири очертават, и в трите случая започва от морето и отива в посока към сушата.) Както Горгоната привличала стоманената сабя на Персей, така и облаците-вампири привличат стоманените самолети.

Тези три облака са съществували на земята от незапомнени времена. Да̀ли са началото на слънчевия мит за пречупения кръст, за вампирите, за пернатата змия, мойрите, ерениите, арпиите и т.н. Живеели са, като се хранели с човешка вода. Те трябва да бъдат унищожени. Бих тревога. Данните са напълно достатъчни, за да позволят на моите читатели да организират комитет и да изискат от управниците и войската на всички страни да изтребят из корен тези три облака-вампира. Докато не се убедим напълно в тяхното изчезване, не бихме могли нито да пътуваме, нито да се размножаваме спокойно.