Владимир Висоцки
Среща

В ресторанта висят, накачени

тук-там,

мечки три, богатири, велможи…

Сам на маса е седнал

един капитан.

— Тука може ли? — питам го.

— Може.

 

— На, пуши!

— Извинете, не пуша „Казбек“.

— Дай си чаша. Ще пиеш тогава.

Докато донесат, пий това

бе, човек…

Ха наздраве!

Наздраве ли? Става.

 

— Е, добре! — рече той, вече

доста пиян, —

както виждам, за водка си годен.

А видял ли си някога дот или танк?

А в атака — така — да си ходил?

 

Помня боя при Курск, старшина бях тогаз…

Що беля през главата ми мина!

Много нещо видял и препатил съм аз,

за да бъде животът ти мирен!

 

За баща ми попита. Разпсува се, че

съм негодник. Развика се диво:

— Ей, за твоя живот се съсипах, момче,

а пък ти, гад такъв, го пропиваш!

 

Пушка, пушка за тебе, и в боя сега!

А ти къркаш тук с мене безсрамно!

… Аз седях, сякаш стиснат от Курска дъга —

там е бил старшина капитанът.

 

Той съвсем се оля. Стихна нашият спор.

Но си спомням, преди да престанем,

аз обидих го. Казах му: — Няма майор

да си никога ти, капитане!

 

1966 г.