Георгий Иванов
Възпяха източни поети…

Възпяха източни поети

цветя и имена прекрасни,

едва могли да се досетят

за недостъпното край нас.

 

Тази забулена загадка –

полумечта и славословие –

така бе разкрасена сладко,

че стана още по-отровна.

 

Сияйна нощ бе за Хайям,

персийски славей там звучеше

и розите плетяха яма,

но с червеи тя пълна беше.

 

Да, може би надменност висша:

да се развличаш, отегчаваш,

през пръсти за света да пишеш,

а главното — да премълчаваш.