Кир Буличов
Приключение в бъдещето (36)

Глава XXI
Военният съвет

Когато Юлка завърши разказа си, поне половината клас реши да тича на помощ на Алиса и Коля. Никой конкретно не знаеше какво трябва да се прави, всички гледаха Юлка. Нали е Алисина приятелка и, може да се каже, по-голяма сестра — със сто години по-стара от Алиса.

— Къде сте тръгнали? — учуди се гардеробиерката леля Луша, когато видя как по средата на часа с грохот и шум шести „Б“ препуска по стълбището заедно с отличниците и двойкаджиите.

Някои се облякоха, други изтичаха, както си бяха — все едно, денят бе топъл, почти летен.

Дотичаха до ъгъла и се спряха. Накъде да вървят?

Боря Месерер каза:

— Хайде да се разделим на отряди от по трима души — всеки да претърси по една уличка.

— Глупости! — рече Мила Руткевич. Тя се ядосваше на себе си. Сега трябваше първа да спаси Алиса от пиратите — нали тя я беше предала. — Ние не знаем къде са избягали. Може сега да са вече в квартала „Марина горичка“.

В този момент децата видяха, че насреща им бърза дребна жена с накъдрен жълт перчем.

Катя Михайлова я позна и я попита:

— Здравейте, Марта Скрил. Не сте ли виждали едно момиче от нашия клас…

Треньорката не я остави да се доизкаже:

— Тази ваша Алиса хич не се води! Разкрих й светлите перспективи в областта на спорта и знаете ли какво ми отговори?

— Знаем! — хорово извикаха децата.

— Не, нещо повече! — възкликна треньорката. — Тя…

— … избяга — хорово извикаха шестокласниците.

— Вие, както виждам, сте информирани отлично — обиди се треньорката. — Страхувам се, че безотговорните настроения са обхванали и вас.

— Обхванали са ни! — завикаха децата.

— Ами къде избяга? — попита вежливо Катя Михайлова.

— Виждате ли оня вход на сивата къща? Бях принудена да тичам след нея из входа, но безрезултатно. Тя там ли живее?

Никой не слушаше треньорката. Шести „Б“ клас тичаше към входа. И в този момент оттам излезе Алиса и се спря на тротоара.

Шести „Б“ клас плътно я заобиколи.

— Къде е Коля?

— Настигна ли го?

— Ония скриха ли се?

— Не се стеснявай, ние всичко знаем. Фима и Юлка ни разказаха.

— Ти не ги ли настигна?

— Знаем, че си от бъдещето.

— Ще ти помогнем да намериш апарата…

Говореха едновременно, трудно се разбираше, но Алиса ги разбра и се зарадва.

— Благодаря ви! — каза тя.

Всички се прекъсваха един друг, вдигна се такъв шум, че зазвънтяха стъклата по прозорците. През шума се промъкваше сребърният глас на Лариса:

— О, те сигурно мъчат Коля! — Прекрасните й небесносини очи бяха пълни със сълзи.

— По-бързо да търсим! — викна Боря Месерер.

На втория етаж се появи кръгло сънено лице. То каза:

— Деца, организирайте военните си игри някъде другаде. Точно се канех да спя, а вие се разкрещяхте за изтезания и вътрешни дворове. Срамота е!

Веднага на прозорчето на по-горния етаж се показа жена с ролки на главата и подкрепи сънения човек:

— Луди времена! Някога децата не мислеха за хулиганство, а играеха на криеница.

— Много разбирате! — възмути се Юлка.

Но Катя Михайлова я спря:

— Не спори! Да вървим на булеварда. Там ще проведем съвещанието.

— Само че трябва някой да остане — каза Алиса. — Те могат да избягат и да отведат Наумов.

— Аз ще остана — каза Коля Сулима. — Кой друг? Втори остана да дежури Боря Месерер. Сулима стоеше в уличката, а Боря отиде в двора. А другите забързаха към булеварда, за да решат какво да правят.

Класът не беше изживявал подобно събитие през последните шест години.

Първо, новата ученичка, супергърл Алиса, не излезе никаква супергърл, а най-обикновено момиче от бъдещето.

Второ, Коля Наумов е ходил в бъдещето и там е извършил безобразия, макар и без да иска.

Трето, Фима Корольов е знаел за това и не е казал на никого освен на Коля Сулима. А Коля Сулима искал всичко да разкаже на Алиса, но не успял.

И най-накрая, някъде съвсем близо до тях се намират истински космически пирати, от които единият може да приема образа на различни хора.

Събития, колкото искаш. Събития от много по-много.

Алиса седна на пейката така, че да вижда уличката. Обкръжиха я.

— Откриваме съвещанието — обяви Фима Корольов. — В дневния ред има два въпроса.

— Защо два? Един — каза Катя Михайлова.

— Не, два. Първият — как да намерим и спасим Коля Наумов. Вторият — как да помогнем на Алиса да си вземе миелефона и да я изпратим вкъщи.

— Това е един и същи въпрос — рече Юлка.

— Не ме прекъсвай! — скара й се Фима Корольов. — Трябва да има ред, защото никога няма да се разберем.

— Теб никой не те е избирал за председател — заяви Мила.

— В решаващите минути най-достойните трябва да вземат властта в ръцете си. На теб, Руткевич, също не съм ти давал думата. Може би си на страната на пиратите?

— Как не те е срам!

Катя Михайлова сложи ръка на рамото на Мила:

— Ти какво, не познаваш ли Фима с глупавите му шеги?

— Това не е шега! — Мила изведнъж заплака. — Ако само знаех…

— Какво се е случило? — попита Алиса. Нали тя не знаеше, че Мила бе довела пиратите в училище.

— После ще ти разкажа — обеща Юлка. — Нищо особено.

Мила се обърна, за да не видят сълзите й. За последен път беше плакала преди година, когато стажантката, която не знаеше, че Мила е отличничка от горе до долу, й писа четворка на съчинение.

— Давам думата на Алиса Селезньова — обяви Фима. — Тя ще ни запознае с обстановката по търсенето на другаря Наумов. Регламент ще определяме ли?

— Фима, не се прави на луд! — строго каза Катя. — Ще ти отнема председателството. Говори, Алиса.

— Почти нямам какво да кажа. Тичах след него до тази къща, но ме хвана треньорката и докато се отървавах от нея, Коля влезе във входа. Веселчак У — след него.

— Кой? — не разбра Коля Садовски.

— Дебелият пират се казва Веселчак У — обясни Юлка Грибкова.

— Плъс, вторият пират, който се беше преоблякъл като Ала, изтича в двора.

— А през входа отива ли се в двора? — попита Катя Михайлова.

— Да.

— Всичко е ясно — каза Фима. — Той е искал да пресрещне Коля при изхода в двора.

— Но не го е пресрещнал — рече Алиса. — На двора един човек седеше и си четеше книжка. Той ми каза, че никой не е изтичвал покрай него…

— Ами ако това не е бил човек, а преоблеченият Плъс? — попита Юлка. — Той те е излъгал, а през това време Веселчак У е избягал след Наумов.

Алиса помисли малко и отговори:

— Не, това беше истински човек. Дълго разговарях с него. Освен това те не са могли да изтичат в съседния двор. Там имаше около двадесетина баби и майки.

— Ясно — каза Фима Корольов. — Работна хипотеза: пиратите са се скрили в онази къща, на тавана.

— Защо пък на тавана? — учуди се Катя Михайлова. — Във входа има поне двадесет апартамента. Ами ако са влезли в някой от тях?

— Ще започнем от тавана. Предчувствам, че са там. А предчувствията никога не ме лъжат — настояваше Фима Корольов.

— Разбира се — присмя му се Юлка. — Не ще и дума! Помниш ли как онзи ден предчувствуваше, че няма да те изпитат по география?

— Грибкова — строго отсъди Фима Корольов, — иди на ъгъла на уличката. Оттам ще видиш Сулима. Попитай го със знаци всичко ли е наред!

— Върви ти — отговори Юлка. — Ти си по-близо.

— Подчинявам се на грубото насилие — рече Фима, изтича към парапета на булеварда, махна с ръка, веднага се върна и обяви: — На хоризонта всичко е чисто.

— Така се вълнувам, момичета! — каза красавицата Лариса. — Ще умра от страх. По-добре да си бях останала в класната стая.

— Че върви си — рече Фима. — От теб, все едно, няма никаква полза.

— Фима, това е последно предупреждение — заяви Катя Михайлова. — Ако не престанеш да се държиш просташки, ще те уволним!

— Ще те уволним — потвърдиха и другите.

Не исках да кажа такова нещо — оплака се Лариса. — Исках да кажа, че при вълнение ми се отваря апетит. Дори на контролните винаги гладувам.

— Имах някъде шоколад — каза Юлка и си отвори чантата.

— Добре — Фима отново стана, — дайте конкретни предложения.

— Какви предложения можем да имаме? — учуди се Коля Садовски. — Трябва да отидем в оня вход. Това е ясно като бял ден.

— Има предложение да отидем в оня вход, да обиколим всички апартаменти. Ако забележим нещо подозрително, да имаме предвид жилището — каза Фима. — Но започваме от тавана.

— Само че аз няма да дойда на тавана — каза Лариса. — Там може да има мишки или хлебарки. И ще умра.

— Добре, освобождаваме те от тавана. Ще седиш долу, на пейката. Всички ли тръгват?

— Чакайте — каза Мила Руткевич. Тя вече се беше успокоила и овладяла. — Фима казваше, че миелефонът е у Коля Наумов. В сандъка под масата. Така ли е?

— Така е. Той ми го каза.

— Ами ако Коля си признае? Пиратите ще отидат у тях и ще го намерят. Ще бъде ужасно!

— Абсолютно ужасно — каза Алиса, която до този момент почти не се бе намесвала в разговора. — Тогава целият ни труд ще отиде на вятъра.

— Той никога няма да си признае. Дори при страшни изтезания — каза Фима Корольов. — Той е мой приятел, познавам го като себе си.

— „Себе си, себе си“ — рече Мила, изпълнена с презрение към Фима. — Теб не е и необходимо да те мъчат. Само като ти смръщят вежди, и ще си признаеш всичко.

— Всички знаем, че Коля не е страхливец — каза Катя Михайлова. — Но пиратите могат да го излъжат.

— Как?

— Как ли? Плъс ще се преоблече като майка му и ще каже: „Коля, дай апарата“, и синът ще я послуша.

— Ох, какъв ужас! — рече Лариса.

— Какво, той да не е идиот? — каза Фима, но не така уверено, както по-рано.

— Значи някой от нас сега ще отиде у Коля Наумов и ще вземе оттам миелефона — предложи Мила Руткевич. — Мисля, че е по-добре да отидат Алиса и Фима. Алиса ще си познае апарата, а Фима може да каже на родителите му, че Коля ги е изпратил.

— А ако намерим апарата, тогава какво? — попита Фима.

Всички мълчаха. Гледаха Алиса.

Алиса не разбра защо я гледат. Тогава Мила Руткевич каза:

— Разбираме, че Алиса трябва да се връща вкъщи. И то колкото може по-скоро. Щом намерите апарата, нека Алиса да отиде в оня дом, където е машината на времето. Фима ще й го покаже.

— Тя без ключ не може да влезе…

— Ще измислиш нещо, та майката на Коля да ти го даде — реши Катя Михайлова. — Нали си съобразителен. Използувай веднъж в живота таланта си в полза на народа. Ще изпратиш Алиса — и веднага идваш.

Юлия почувствува, че й пресекна дъхът. Как така, изведнъж… Тя искаше да каже, че би трябвало да се отбият и у тях и Алиса да се сбогува, защото Мария Михайловна ще се тревожи…

Лариса подаде ръка и се сбогува:

— Довиждане, Алиса. Много ми беше приятно да се запознаем.

И тогава Алиса заговори със зъл глас:

— Какви станахте, побъркахте ли се? Искате да си избягам вкъщи и без мен да освободите Коля? Вие какво, за човек ли не ме смятате? Мислите, че ще грабна миелефона и ще офейкам? Довиждане значи. Значи вие можете всичко да зарежете и да тичате да ми помагате, а аз да съм нищожна егоистка?

В очите й дори сълзи се появиха. Макар че не плачеше.

На Юлия й падна камък от сърцето. Толкова се страхуваше, че Алиса ще послуша разумната Руткевич и ще си замине завинаги… макар че тя, Юлка, разбира се, и дума не би обелила.

Всички мълчаха. Неловко им беше, като че ли бяха предложили на Алиса нещо лошо. Макар че ако разсъдят, Мила прецени правилно. От гледна точка на разума.

Първа заговори Катя Михайлова.

— Алиса е права. Щом толкова време търси тази машина, сега може и да почака. А Алиса ни е необходима. Тя като спортистка ще се качи там, където никой от нас не може. И добре познава пиратите. Сигурно и те не си струва да остават тук.

— Ох, не си струва! — каза Лариса. — Ох, не си струва! Пък аз вече исках да се прощавам с Алиса.

Юлка въздъхна дълбоко и видя, че чантата й е отворена.

Защо я е разтворила? Ами да, искаше да потърси шоколад за тази лакомница Лариса. Юлка бръкна в чантата си и вместо шоколад напипа тежък пакет.

— Какво е това? — попита тя, като изваждаше пакета.

Той беше обемист, сякаш в него беше завит цял хляб. Беше завит във вестник.

Юлка зашумя с вестника, докато разгъваше пакета.

Вътре имаше една черна чанта.

— Ама че работа! — каза Алиса.

— Какво? Какво се е случило? Нещо страшно ли? — попита Лариса. — Това не е шоколад!

— Не е — отговори Алиса. — Това е миелефонът.