Лора Джо Роуланд
Иредзуми (31)

Глава 32

Рейко очакваше сама в спалнята си новините, които щяха да предопределят съдбата й. Слугините бяха запалили нощната лампа, опънали футона й и оставили нощната й роба. Но въпреки това Рейко все още бе облечена с дрехите, с които бе пътувала до храма Зоджо. Не преставаше да крачи напрегнато из стаята и замръзваше бездиханна всеки път, когато й се струваше, че чува гласове отвън. Къщата бе тиха, прислугата и помощниците вече спяха. Само Рейко бе нащрек.

Ако съобщението й не бе стигнало до Сано навреме, скоро щяха да дойдат войници да изгонят прислугата и да арестуват нея — съпругата на един предател, който бе нападнал майката на шогуна. Ако Сано бе получил съобщението й навреме, щяха да се спасят от позорна смърт, но Рейко се съмняваше, че той ще й прости последното предизвикателство. Много храбри самураи по-скоро биха умрели, отколкото да се унижат. Сано вероятно щеше да я върне на баща й още тази вечер. И в двата случая с брака й беше свършено.

Рейко прехвърли наум какви грешки бе допуснала. Защо не бе успокоила мъжката горделивост на Сано и не бе постигнала компромис, вместо да го отчуждава от самото начало? Защо винаги искаше онова, което не можеше да притежава. Необузданата й природа й костваше мъжа, който я предизвикваше, гневеше и възбуждаше; мъжа, когото тя бе ненавиждала и желала с непозната до този момент страст. Мъжа, когото обичаше.

Пламъкът на лампата потрепваше като слаб лъч надежда в нощта. В мангалите с дървени въглища искрящата жарава тихо се разпадаше на пепел. Докато Рейко крачеше, сянката й се плъзгаше по мебелите, хартиените прегради и изрисуваните стени. Напрежението превръщаше мускулите й в изопнати стоманени въжета.

После, точно преди полунощ, от коридора до нея достигна звукът от тихи стъпки. Тя избърза към вратата и рязко я отвори. На прага стоеше Сано, съвсем сам в пустия коридор. Объркана, Рейко отстъпи назад. Той изглеждаше странно променен. Умора бе помрачила красивото му лице. Не носеше мечове. Погледът му бе мрачен; агресивността му бе изчезнала. За първи път Рейко го виждаше такъв. От смущение тя просто онемя. Сано наруши мълчанието.

— Може ли да вляза?

Тя го пусна да влезе и затвори вратата. Последва неловка пауза.

— Съжалявам, че те безпокоя тъй късно… Получих съобщението ти и исках да ти благодаря. Попречи ми да направя фатална грешка…

Той й разказа какво се бе случило у господарката Кейшо. Рейко изпита ужас от съзнанието, колко близо до гибелта са били, а после — облекчение от благополучния изход. Но въпросът с бъдещето на брака им оставаше. Не можеха да продължат, както бяха започнали; една непрестанна война помежду им щеше да ги съсипе. И макар че Сано я привличаше повече от всякога, не бе готова да се откаже от мечтите си. Когато той свърши да говори, тя извърна лице, за да не издаде противоречивите си желания.

— Рейко сан — за нейно учудване Сано коленичи в краката й. — Аз подцених уменията ти и те моля да приемеш извиненията ми. Ако бях наполовина умен колкото теб, щях навреме да открия заговора на Янагисава и да предотвратя доста беди… Но аз бях глупав. И сляп. И упорит. Трябваше да те послушам още от самото начало, а не тъй прибързано да отказвам помощта ти…

Рейко се втренчи в него с недоумение. Самурай да се унижава пред жена и да признава, че е сгрешил? Тя искрено се възхити на мъжеството му, защото знаеше, че се изискват повече смелост и сила на характера да признаеш грешките си, отколкото да се сражаваш с меч. Ледът на съпротивата й към Сано започна да се топи.

— Трудно ми е да се доверявам на хората — продължи Сано. — Винаги се опитвам да правя нещата сам — отчасти защото не искам да навредя на никого, но и защото смятам, че ще се справя по-добре от останалите — страните му поруменяха и той заговори по-бързо, сякаш искаше да свърши, преди да е изчерпил смелостта си. — Ти ми показа какъв самозаблуден глупак съм. Права си била, че не си искала да се откажеш от разследването и да оставиш съдбата си в мои ръце. Няма да те обвиня, ако предпочетеш да се върнеш вкъщи при баща си, вместо да живееш с мен. Ако искаш развод, няма да те спра. Но ако ми дадеш време, ако ми дадеш втори шанс, може би ще стана любящият съпруг, който ти заслужаваш… — той пое дълбоко въздух и издиша шумно: — Искам да останеш. Защото те обичам, Рейко — очите му пламтяха. После той извърна поглед. — И имам… нужда от теб.

Рейко полагаше усилие да разбере всяка негова дума. Седеше съвсем неподвижна, без да смее дори да си поеме дъх. Сано очакваше решението й и с тревога се опитваше да разгадае изражението й. Вълнение задави Рейко; думите отказваха да излязат, затова тя отговори по единствения възможен начин. Протегна ръка към Сано. Цяла вечност мина в безмълвно вглеждане и размяна на неизказани мисли. После от гърдите на Сано се изтръгна тежка въздишка.

— Няма да е лесно — каза той. — И двамата ще трябва да се променяме. Ще изисква време и… търпение. Но ако ти си съгласна, аз съм готов да опитаме.

— Да, съгласна съм — прошепна Рейко.

Сега Сано я притегли към себе си и пое лицето й в дланите си. Тя осъзна, че за нея това е първата проверка на брака им. Пламенно се притисна в него.

Ръцете му я обгърнаха. Започна да гали с безкрайна нежност косите й, врата й, раменете й. Окуражена, Рейко докосна голата кожа при деколтето на кимоното му. Ръцете му обгърнаха талията й. С вплетени погледи те пристъпиха към футона. Сано докосна кока й и косите й се спуснаха, освободени от гребените. Тя го остави да развърже пояса й, но когато той се опита да свали долните кимона, се дръпна. Никой мъж досега не я бе виждал гола и тя се страхуваше от критичния му поглед, особено ако трябваше да остане така, докато той все още бе с дрехи. Сано веднага отстъпи.

— Извинявай — каза и сякаш прочел мислите й, развърза собствения си пояс. После свали кафявото кимоно и бялата си долна роба. Рейко се втренчи в него удивена. Белези бяха нашарили загорялата му кожа върху изваяните мускули на ръцете и гърдите му, плоския му стомах. Кожата на прасците му бе розова и люспеста, възстановяваща се след изгаряне. Останал единствено по препаска Сано изглеждаше като оцелял след войни и пожари. Прониза я нежна болка. Тя докосна голям тъмен струпей под дясната му ключица.

— Какво ти се е случило? — попита тя.

С печална усмивка той отвърна:

— Рана от стрела, докато бях в Нагасаки.

— А изгарянията?

— Човекът, който застреля един холандски търговец, се опита да осуети разследването, като подпали къщата ми.

Рейко докосна дълга ивица изпъкнала плът върху горната част на лявата му ръка. Раната бе дълбока.

— А това от какво е?

— Спомен от убиеца Бундори.

— А тези? — Рейко проследи другите белези върху лявото му рамо и предната част на дясната му ръка.

— Бой с мечове с един предател, който нападна шогуна, и с един убиец, който се опита да ме премахне — без да каже нещо повече, Рейко разбра, че Сано бе победил и двамата си противници. Подвизите му я впечатляваха, както и смелостта му да рискува живота си в името на дълга. Непонятно защо Сано изглеждаше по-скоро покрусен, отколкото горд от делата си. — Съжалявам, че видът ми те отблъсква.

— Не! Нищо подобно! — побърза да го увери Рейко. Грозните белези бяха символ на всичко, което ценеше у Сано, но знаеше, че думите нямаше да прозвучат достатъчно убедително. Забравяйки за собствената си свенливост, тя свали одеждите си, разголвайки слабото си тяло и малките си щръкнали гърди. Хвана ръцете на Сано и ги положи върху талията си.

Облекчение, благодарност и желание се примесиха в дълбоката му въздишка, в мрачната му усмивка.

— Ти си толкова красива! — каза той. Гордостта вдъхна смелост на Рейко. Тя разхлаби препаската на Сано. Когато се свлече и последната гънка, тя впери удивен поглед в първия гол и възбуден мъж, когото виждаше. Размерът му я стресна и едновременно с това я разтърси дълбоко. Когато докосна члена му, той запулсира в ръката й, твърд стегнат мускул под гладка и чувствителна кожа. Чу как Сано изстена. После я прегърна и я притегли на футона. Започна да я гали по бедрата и гърдите, като дразнеше зърната й. Достигнала нови върхове на чувственост, Рейко отвръщаше на допира с допир; и телата им вече не си бяха непознати, когато напрегнатият им дъх се смеси и удоволствието ги направи равни. Допирът на устните му в шията й, притиснатата в нея мъжественост изтръгнаха от Рейко сладостен стон. Между краката й пръстите му я обсипваха с ласки. Когато той легна отгоре й, тя беше напълно готова. Сано постепенно отпусна тежестта си върху нея, за да не й причини болка. Навлажни се със слюнка, за да улесни сливането им. Започна да се движи леко, на плавни тласъци и въпреки че внимаваше, тя почувства остро прорязване, вдърви се и изстена.

— Съжалявам — прошепна незабавно Сано.

Но зад болката назряваше желание, все по-настоятелно и неутолимо. Тялото й се изви в дъга и устремена към него, Рейко прошепна:

— О… о, да.

Той започна да се движи в нея. Постепенно нарастващата влага на желанието й намали болезненото триене. Тялото й вътрешно се топеше и се разтваряше за Сано. Тя го обгърна с бедра с див възторг, наслаждавайки се на удоволствието му — стиснати очи, разтворени устни, хриптящи гърди. Прегръдката му стана по-силна; тя усещаше белезите му под пръстите си. Сякаш държеше в обятията си всички свои герои самураи. После нарастващата възбуда удави съзнателната й мисъл. Рейко се впусна в битка за наслада; тя изкачваше планина. Тласъците на Сано я издигаха все по-високо и по-високо. Сетне достигна върха. Рейко извика и тялото й се разтърси в непознат за нея екстаз.

Тя бе чудо, засенчващо мечтите му, дивна смесица от сила и крехкост, тялото й бе гъвкава стомана, обвита в коприна. Потънал в чувствеността на допира им, той се движеше все по-рязко и по-бързо, тласкан от засилващото се желание. Непознатото за нея изживяване бе ново и за него. Той бе първата й любов и толкова се страхуваше да не й причини болка. Не бе спал с жена много отдавна и се боеше, че няма да може да отлага освобождаването си достатъчно дълго, за да задоволи Рейко. Сега изпита щастие, което надхвърляше физическото удоволствие. Красивото й лице и виковете й, съпровождащи нейния оргазъм, го тласнаха към ръба на неговия собствен. Той усети наплива на кръвта, лудото блъскане на сърцето си, докато потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко в Рейко. Тя стенеше и го обгръщаше още по-здраво. И тогава с вик, изтръгнат сякаш от дълбините на душата му, той бе изстрелян в безвремието на чистия екстаз. Настъпилото освобождаване бе колкото физическо, толкова и духовно. Когато върховият момент отмина, той се почувства изтощен, но в същото време въодушевен и пречистен. Отпусна се на лакът и впери поглед в Рейко. Тя се усмихна прекрасна и ведра. Сано й се усмихна в отговор. След толкова години самотно скитане бе намерил своя дом. Тяхната любов му бе върнала загубеното чувство за принадлежност и мощ.

Внезапно ги стресна силен шум — радостни възгласи, аплодисменти, пукот на фойерверки. Дъжд от дребни камъчета се изсипа по покрива.

Отвън в градината заискриха факли. Силуети на танцуващи фигури се разлюляха по хартиените прозорци. Помощниците на Сано, стражите и слугите в къщата празнуваха с традиционен ритуал първата истинска брачна нощ на своя господар.

— О, не! — избухна в смях Сано. — Откъде са разбрали?

— Стените са тънки. Някой ни е чул и е казал на останалите.

Сано бе хем раздразнен, хем трогнат от оказаната чест и доволен, че намесата им предостави тема за разговор, запълвайки евентуалното неловко мълчание. После някой почука на вратата. Те бързо навлякоха кимоната си. Сано отвори вратата и видя Осуги, бавачката на Рейко, застанала на прага с отрупан поднос.

— Нещо освежително, сосакан сама? — попита сияеща Осуги.

Сано изведнъж осъзна, че умира от глад.

— Благодаря ти — каза той, пое подноса и затвори вратата. Двамата с Рейко изпълниха задължителния ритуал да почистят от пръсналата семенна течност и кръв. После похапнаха.

— Ето това ще възстанови мъжките ти сили — заяви Рейко дяволито, поднасяйки в устата на Сано суров хайвер.

Той сипа греяното саке и предложи да пият за началото на брачния им живот. Рейко също вдигна чаша.

— И за успеха на нашето разследване… Като партньори…

За миг Сано бе пронизан от тревога. Но не можеше да прекрачи думата си. Надигна чаша и изпи сакето си. Рейко го последва. После Сано обобщи хода на разследването.

— Пращам Хирата да проучи по-раншните опити за покушение над Харуме — добави той. — Освен това имам някои идеи за тайнствения любовник.

— Е — каза Рейко, — тъй като Кушида все още липсва, мисля, че в такъв случай Ичитеру и семейство Мияги остават за мен. Утре мога да помоля Ери да ми уреди среща със сокушицу Ичитеру. Ще посетя също даймио и съпругата му.

Тя отправи предизвикателен поглед към Сано. Това, даде си сметка той, бе първото изпитание за решението му. Той се отнасяше с неприязън към всяка възможност Рейко да се озове в близост с евентуалния убиец. Като потисна порива си да я разубеди, той преглътна протеста си. Накрая кимна.

— Добре, но, моля те, бъди внимателна!