Лора Джо Роуланд
Иредзуми (23)

Глава 23

Околността на вътрешното крило бе необичайно пуста, когато същата вечер Сано и Хирата прекосиха градината. Вишневите дръвчета бяха протегнали молитвено голи клони към надвисналото с цвят на сажди небе. Големите обли камъни блестяха от влага. Тревата бе покрита с килим от окапали листа. Самотен караул правеше поредната си обиколка. Възползвайки се от мимолетното им усамотяване, преди да докладват пред шогуна, Сано изложи пред Хирата резултатите от своето разследване и му подаде писмото от стаята на Харуме.

Хирата го прочете и подсвирна през зъби.

— Ще го покажете ли на шогуна?

— Имам ли друг избор? — попита мрачно Сано и прибра листа в пояса си.

При портите на покоите пазачът каза:

— Негово превъзходителство е на спешно заседание със съвета на старейшините. Те очакват вашия доклад в приемната зала.

Тревога заля Сано като ледена вълна. За него събирането на съвета неизменно означаваше неприятности. Щеше му се да отложи доклада, но, изглежда, нямаше изгледи за отсрочване. Двамата с Хирата продължиха надолу по коридорите на двореца. Пазачи отваряха масивни двойни врати с гравирани по тях мрачни изображения на божества хранители. Пред приемната зала Сано пое дълбоко въздух и влезе вътре.

От декоративния таван висяха запалени фенери. Токугава Цунайоши бе коленичил на подиума. Черното му церемониално кимоно бе украсено с изрисуван в златно пейзаж. Дворцовият управител Янагисава заемаше обичайното си място вдясно от шогуна на по-високото от двете нива на пода. Близо до него в два реда един срещу друг и перпендикулярно на своя господар бяха коленичили старейшините. Главният прислужващ на шогуна сервира чай и донесе тютюн и метални кошнички с жарава за лулите.

Когато Сано и Хирата коленичиха в дъното на залата, главният старейшина Макино Нарисада каза:

— Ваше превъзходителство, приемете нашите извинения, че помолихме за свикване на това тъй спешно заседание. Но убийството на Харуме вече стана причина за няколко доста обезпокоителни произшествия. Началникът на охраната на вътрешното крило извърши сепуку, за да изкупи вината си, че е позволил в неговата смяна да стане убийство. Развихрили са се какви ли не слухове и обвинения. Засегнат е Като Юичи, един от младшите членове на съдебния съвет. Неговият колега и противник Сагара Фумио разпространил версията, че Като е убил Харуме. В отговор Като Юичи предизвикал Сагара на дуел. Сега и двамата са мъртви, съдебният съвет е в смут, а десетки мъже се състезават за освободените места… — Сано сведе глава — опасенията му за интриги и нови смъртни случаи вече бяха факт. — Други по-маловажни проблеми също създадоха неудобства — продължи Макино. — Много хора отказват да повярват, че една най-обикновена наложница е единствената цел на убиеца. Никой не желае да яде или да пие тук — той хвърли поглед към недокоснатите купички чай пред своите колеги. — Слугите напускат работа, а държавните служители бягат от Едо уж по работа в провинцията… — „Ето защо мястото изглеждаше пусто“, даде си сметка Сано. — С това темпо скоро няма да остане кой да поддържа столицата. Ваше превъзходителство, препоръчвам строги мерки за предотвратяване на надвисналото бедствие…

Токугава Цунайоши вдигна ръце в отчаяние.

— Ами че… ъ-ъ… аз съвсем не знам какво да сторя — рече той. Както се озърташе за помощ, шогунът съзря Сано. — А-а! — възкликна той и го посочи. — Ето човека, който може да възстанови нормалното състояние на нещата. Сосакан Сано, моля, кажи ни, че си разкрил убиеца на Харуме.

Съпроводен от Хирата, Сано с неохота се приближи до подиума. Двамата коленичиха пред по-високото ниво и се поклониха на присъстващите.

— Със съжаление трябва да заявя, че разследването на убийството още не е приключило, ваше превъзходителство — каза Сано. Той погледна неловко към Янагисава, който несъмнено щеше да се възползва от възможността да го уязви. Но дворцовият управител изглеждаше вглъбен в себе си. Сано започна да разказва за хода на разследването. Главният старейшина Макино прие ролята на опонент, обикновено присъща на Янагисава.

— Значи още не сте проследили пътя на отровата. Кушида е арестуван, защото ви е нападнал и се е опитал да открадне веществено доказателство, но вие не сте убеден, че той е убиецът. Изненадан съм от абсурдната нерешителност в действията ви. Какво ще кажете за сокушицу Ичитеру?

Хирата се изкашля несигурно и се намеси:

— Сумимасен… извинете. Нямаме доказателства срещу нея.

Сано го погледна смаян. Хирата никога не говореше на тези заседания, освен в случаите, когато му задаваха директни въпроси. Освен това, доколкото знаеше, доказателства за невинността на Ичитеру също нямаше. Той не можеше да възрази пред заседаващите, но останеха ли сами, Сано бе твърдо решен да разбере какво точно се бе случило и каква бе причината за странното поведение на Хирата.

— Е, ако убиецът не е нито главният пазач Кушида, нито сокушицу Ичитеру — каза Макино, — значи днес имате по-малко заподозрени, отколкото вчера — той се обърна към Янагисава: — Стъпка назад, не смятате ли?

Изтръгнат от вглъбеността му, Янагисава упрекна Макино:

— Труден случай като този изисква повече от два дни, за да бъде приключен. Какво очаквате, чудеса ли? Дайте време на сосакан Сано и той ще успее, както обикновено.

Челюстта на главния старейшина увисна. Сано застина в недоумение. Янагисава да застане на негова страна на заседание на съвета? Подозрението, което го бе обзело, се засили. Дали дворцовият управител не го окуражаваше да продължи сегашната насока на разследване, защото го отклоняваше от нещо по-важно?

— Намерих източника на мастилото — каза Сано. — Владетелят Мияги признава, че го е пратил на Харуме заедно с писмо, в което й нарежда да си татуира името му — и той описа връзката на даймио с наложницата, както и съучастничеството на госпожа Мияги.

Токугава Цунайоши възкликна яростно:

— Мияги е насилил моята сокушицу и после я е убил? Позор! Арестувайте го незабавно!

— Няма доказателство, че той е сложил отрова в мастилото — поясни Сано. — Засега даймио Мияги и неговата съпруга остават под строго наблюдение. Започнах да проучвам и миналото на Харуме, защото не е изключено корените на убийството й да са там. Разговарях с баща й и претърсих стаята й… — Сано чу как Хирата рязко си поема дъх. Писмото на господарката Кейшо бе като стоманено острие, забиващо се в плътта му. Дългът изискваше да докладва всички факти пред шогуна, но въпреки това се колебаеше. Всяка обидна дума или действие можеха да се възприемат като атака срещу самия шогун. Дали господарката Кейшо бе убила Харуме или не, това не променяше нещата. За обида към майката на шогуна Сано можеше да бъде обвинен в държавна измяна и да бъде екзекутиран.

— Великолепна стратегия! — възкликна дворцовият управител Янагисава, а очите му искряха от ентусиазъм. — Какво научихте?

Сега бе моментът да представи писмото на господарката Кейшо и изявлението на Джимба. Настъпи мигът, изискващ самурайска доблест. Сано поведе вътрешна борба със себе си. Потръпна, усещайки слабост в стомаха.

— Добих по-ясна представа за характера на Харуме… — той не спомена за кичура коса, нито за ноктите, които бе намерил в дрехите на Харуме, защото не знаеше дали имат връзка със случая. — Разполагам и с нови улики, които трябва да проуча… — Сано реши да изчака още известно време, преди да съобщи за писмото, и мислено се заклейми като страхливец. Хирата въздъхна с облекчение заради отсрочката. На Сано му се стори, че видя разочарование в изражението на Янагисава. После продължи: — Ваше превъзходителство, моля, пригответе се да чуете неприятна вест… — залата стихна в напрегнато мълчание. Сано се стегна, за да посрещне реакцията. — Сокушицу Харуме е била бременна…

Присъстващите в залата ахнаха. Последва пълно мълчание. Токугава Цунайоши се изправи несигурно и после отново се свлече на колене.

— Моят син! — възкликна той с очи, хлътнали от ужас. — Моят дългоочакван наследник! Убит в утробата на майка му!

— За първи път чувам за тази бременност — каза Макино. — Доктор Китано редовно преглежда всички наложници, но той не е установил нищо подобно — другите старейшини отразиха като ехо скептицизма на началника си. — Как се сдобихте с тази информация, сосакан Сано? Защо трябва да ви вярваме?

Студена пот изби по гърба на Сано. След близо две години скриване на незаконните аутопсии в моргата на Едо нима сега тайната щеше да излезе наяве и да го прати на заточение? Усети топка в гърлото си, докато се опитваше да измисли убедителна лъжа. До него Хирата, който знаеше за прегрешенията на Сано, седеше с приведена глава, очаквайки ударът да се стовари върху им.

Тогава Янагисава заяви:

— Фактът за състоянието на Харуме е по-важен от метода, по който сосакан Сано го е установил. Той не би допуснал грешка по такъв важен въпрос…

Спасен от своя враг, който неведнъж се бе опитвал да го унищожи! За момент Сано бе обзет от твърде голяма признателност, за да си задава въпроси за мотивите на Янагисава. В очите на дворцовия управител просветна интерес; той се бе съживил от новината за нероденото дете на шогуна. Сано си даде сметка, че Янагисава би могъл да желае смъртта му по същите причини както господарката Кейшо. Но ако не е знаел за бременността на Харуме, защо му е било да я убива?

Шогунът вдигна юмруци към небето и проплака:

— Това е възмутително! — риданията му отекнаха из залата.

А Сано трябваше да засегне още една неприятна тема. Като подбираше внимателно думите си, той каза:

— Ваше превъзходителство, има един въпрос за… бащата на детето… В края на краищата тя наистина… е имала връзка с владетеля Мияги и… може би с Кушида. Трябва да вземем предвид възможността да…

Обръщайки се към Сано, шогунът се втренчи в него през сълзи.

— Глупости! Харуме беше… ъ-ъ… привързана към мен. Никога не би оставила друг мъж да я докосне. Детето е било мое. И щеше да ме наследи като… ъ-ъ… диктатор на Япония… Убийството на моя наследник представлява най-… ъ-ъ… отвратително предателство. Искам възмездие! — Токугава Цунайоши извади меча си. После го изпусна и се разрида. — Уви! Кой би извършил такова ужасно престъпление?

Вратата се отвори шумно. Присъстващите се извърнаха, за да видят кой е дръзнал да прекъсне извънредното им заседание. В залата влетя господарката Кейшо. Ужасен, Сано за момент си помисли, че това бе отговорът на въпроса на шогуна. Старейшините и Янагисава се поклониха галантно на господарката Кейшо и тя им се поклони в отговор. Шогунът поздрави майка си с радостен възглас.

— Уважаема майко! Току-що научих… ъ-ъ… най-ужасната вест. Елате, имам нужда от вашия съвет!

Кейшо прекоси помещението и се настани на подиума до сина си. Хвана ръката му, докато той повтаряше новините от Сано.

— Каква трагедия! — възкликна тя, извади ветрило от ръкава си и енергично започна да си вее пред лицето. — Твоят шанс за пряк наследник. И моят — за внук… съсипани. Ааах! — изстена тя. — А аз дори не знаех, че Харуме е била бременна.

Преструваше ли се на скръбна и изненадана? Писмото бе променило мнението на Сано за майката на шогуна. Пък и вероятно наложниците във вътрешното крило знаят една за друга много повече от доктор Китано. Кейшо не бе толкова глупава, колкото изглеждаше. Може би беше открила бременността на Харуме, бе осъзнала заплахата за себе си и бе предприела необходимото, за да я предотврати?

Сано бе сигурен в едно — появата на Кейшо бе осуетила обявяването на писмото. Огласяването на този факт в нейно присъствие и пред съвета на старейшините щеше да представлява официално обвинение, което той не бе готов да отправи. Нуждаеше се от повече доказателства. А може пък по-нататъшните разследвания да го отведат встрани от господарката Кейшо?

— Точно обсъждахме разследването на убийството — обясни шогунът на Кейшо. — Почитаема майко, моля ви, озарете ни с мъдростта си.

Кейшо го потупа успокоително по ръката.

— Точно това съм дошла да сторя. Сине, ти трябва да спреш разследването и да наредиш на сосакан Сано незабавно да изтегли хората си от вътрешното крило!

Разтревожен, Сано възкликна:

— Но… вие самата ми дадохте разрешение да разпитаме обитателките и прислугата и да огледаме за улики. Все още не сме приключили…

Някои от членовете на съвета повдигнаха вежди в недоумение; разменяха се скрити погледи.

— При цялото ми уважение вътрешното крило е сцената на престъплението — възрази главният старейшина, макар и обзет от неохота да подкрепи Сано.

— И по тази причина е основателен фокус на разследването — добави Янагисава. Докато старейшините кимаха в знак на съгласие, той наблюдаваше Сано. Ъгълчетата на устните му трепнаха в странна усмивка.

Дори и шогунът изглеждаше изненадан.

— Уважаема майко, наложително е… ъ-ъ… убиецът на моя наследник да бъде заловен и наказан. Защо отказвате на сосакан Сано възможността да… ъ-ъ… изпълни задачата си?

— Аз искам убиецът да бъде изправен на съд не по-малко от всички вас — отвърна господарката Кейшо, — но не и за сметка на спокойствието във вътрешното крило. Уви! — тя избърса сълзите, капнали върху ръкава на кимоното й; гласът й стана гъгнив от вълнение: — Нищо не може да върне детенцето, намерило смъртта си заедно с Харуме. Но ние трябва да се сбогуваме с миналото и да градим планове за бъдещето — и усмихвайки се нежно на сина си, каза: — В името на наследника трябва да забравиш за отмъщението и да съсредоточиш усилията си в създаването на ново дете… — тя се обърна към събранието: — Позволете на една възрастна жена да даде съвет на вас, мъжете. Женското тяло е много чувствително на външни влияния. Времето, фазите на луната, някой скандал, неприятни шумове, лоша храна — всичко може да разстрои организма на една жена, а неразположението може да повлияе и върху развитието на мъжкото семе в утробата й… — тя разпери длани върху корема си. Старейшините сведоха погледи, скандализирани от подобно открито обсъждане на такива деликатни въпроси, а Янагисава впери поглед в нея, сякаш обзет от възхищение. Шогунът слушаше внимателно думите на майка си. Хирата се сви от неудобство, а Сано с ужас осъзна, че всичките му усилия са сложени на карта. — Зачеването изисква спокойствие — продължи господарката Кейшо. — Ако във вътрешното крило гъмжи от детективи, които разпитват и надничат къде ли не, как си представяте наложниците да забременеят? Изключено! — тя потупа Токугава Цунайоши по ръката с ветрилото си. — Ето защо те трябва да се махнат от там! — тя скръсти ръце и огледа предизвикателно съвета.

Старейшините се навъсиха, но замълчаха, защото няколко от предшествениците им бяха загубили постовете си само защото бяха изразявали несъгласие. Докато Сано събираше кураж да направи онова, което изискваха честта и съвестта му, дворцовият управител наруши неловката тишина:

— Ваше превъзходителство, аз разбирам тревогата на уважаемата ви майка — каза той предпазливо. — Но трябва да намерим равновесието между желанието да се сдобием с наследник и потребността да поддържаме мощта на режима на Токугава. Като оставим един предател да се измъкне безнаказано, след като е извършил убийство, ние показваме слабост и уязвимост по отношение на следващи нападения. Така ли е, сосакан Сано?

— Да — отвърна Сано унило. — Разследването трябва да продължи без ограничения!

— Не ги слушай — нареди Кейшо на сина си. — Аз притежавам мъдростта на годините. Моята будистка вяра ми е дала познание за мистичните сили на съдбата. Зная кое е най-доброто.

Олицетворение на безпомощна несигурност, шогунът отмести поглед от Кейшо към Янагисава и после към Сано. Сано чуваше как ударите на сърцето му кънтят в ушите му. Лицата на старейшините се замъглиха пред погледа му. Устните му бяха замръзнали под напора на думите, които трябваше да изрече, за да спаси разследването и да го съсредоточи върху господарката Кейшо. Ръката му посегна към пояса, готова да извади писмото. После в съзнанието му проблесна споменът за Рейко. Вече не е сам. Ако бъде осъден на смърт, съпругата му и семейството й ще го последват на арената за екзекуции. Готов ли е да жертва и тях в името на принципите си? Той отпусна ръката си. Как само бе мечтал за брак през всичките години на самота! После дойде негодуванието. Бракът поощряваше страха за сметка на честта. Бракът означаваше нови отговорности, които противоречаха на предишните. Сано разбра още по-добре неудовлетворението на Рейко — чрез този брак и двамата бяха загубили своята независимост. Имаше ли начин загубата да стане по-поносима?

Най-накрая Токугава Цунайоши проговори отново:

— Сосакан Сано, ти ще… ъ-ъ продължиш разследването на убийството. Но трябва да стоите далеч от вътрешното крило и наложниците. Използвай изобретателността си, за да заловиш убиеца с други средства. Когато го сториш, ние всички ще бъдем щастливи — след това обори глава върху гърдите на майка си и се разтресе в ридания.

Вперила поглед право в Сано, господарката Кейшо се усмихна.