Лора Джо Роуланд
Иредзуми (18)

Глава 18

На прага на спалнята му отошийори Чизуру обяви:

— Ваше превъзходителство, представям ви компаньонката за вечерта — почитаемата сокушицу Ичитеру. — Тя удари три пъти върху малък ритуален гонг, после се поклони и изчезна.

Бавно и величествено Ичитеру пристъпи в спалнята на шогуна. Тя носеше голяма книга, подвързана с жълта коприна. Бе облечена в мъжко кимоно на черни и кафяви райета, с дебели подплънки, които да разширяват раменете й. Под тях платнени превръзки приплескваха гърдите й. На лицето й нямаше пудра, устните й бяха без червило, а косите й бяха събрани в строг, типично мъжки кок. Тринайсетте години като наложница на Токугава Цунайоши я бяха научили как да откликва на вкусовете му. И сега, когато й оставаха само три месеца до оттеглянето й, животът й минаваше изцяло под знака на все по-неотложната потребност да зачене от своя господар, преди времето й да изтече окончателно. Трябваше да се възползва от всяка възможност да го прелъсти.

— О, моя скъпа Ичитеру. Добре дошла! — Токугава Цунайоши лежеше върху футон, отрупан с цветни завивки. Помещението бе обзаведено с украсени с позлата шкафове от полирано дърво и фини татами. Великолепни рисунки по стените изобразяваха планински пейзаж. Украсени с цветя паравани не допускаха течение в стаята и задържаха топлината, която се излъчваше от ниски мангали с дървени въглища. Тамян с аромат на лавандула освежаваше въздуха. Шогунът носеше бледоморав копринен халат и черна цилиндрична шапка. Двамата бяха сами, ако не се смятаха стражите пред вратата и отошийори Чизуру, която бе наострила слух в съседната стая. И въпреки това настроението на шогуна трудно можеше да се определи като романтично.

— Беше изключително… ъ-ъ напрегнат ден — каза той. Умора се бе вдълбала в бледото му лице. — Толкова решения трябваше да взема! Пък и тази потискаща история около… ъ-ъ… убийството на Харуме. Просто не знам какво да правя… — той въздъхна и вдигна поглед към Ичитеру в очакване на съчувствие. Тя седна, остави книгата настрана и го прикани да положи глава в скута й. Той продължи да й разказва неприятностите си, а тя тихо мълвеше успокоителни слова:

— Не се тревожете, господарю мой. Всичко ще се оправи — след толкова години заедно двамата бяха като отдавнашна съпружеска двойка. Тя бе за него приятел, майка, бавачка и… най-рядко любовница. Както галеше челото му, под привидно спокойното поведение на Ичитеру се трупаше нетърпение. Разнесе се далечен звън на храмова камбана, оповестяващ безмилостно отлитащото време, което все още я делеше от нейния трийсети рожден ден. Но трябваше да остави Токугава Цунайоши да се изприказва, преди да пристъпят към секса. Докато скръбният му глас продължаваше да нарежда, мислите й се върнаха към онзи наистина щастлив период от живота й в столицата Киото, където се издигаше величественият, обграден от високи зидове императорски дворец. Ичитеру бяха братовчеди на настоящия император. Те живееха в разкошна вила на територията на двореца. Ичитеру бе израсла там в уединение, но детството й не бе самотно. Имаше многобройни роднини, които неспирно се жалваха — ту от оскъдната храна, ту от старомодните дрехи, ту от липсата на развлечения, ту от недостиг на слуги. Постепенно Ичитеру започна да проумява причината за изтънчената им бедност и негодуванието на възрастните срещу режима на Токугава. Бакуфу, обладани от страх, че императорската фамилия ще се опита да възстанови предишната си власт, бяха ограничили доходите на императора и роднините му, за да не могат да поддържат войска и да вдигнат въстание. Но едва когато порасна, Ичитеру си даде сметка, как политиката бе белязала живота й от самото начало…

— Ааах, Ичитеру… — гласът на Токугава Цунайоши я върна към действителността. — Понякога си мисля, че ти си единственият човек, който ме разбира.

Сокушицу сведе поглед към нето и видя, че лицето му се бе отпуснало. Най-накрая бе готов за задачата на вечерта.

— Да, аз наистина ви разбирам, господарю мой — каза тя с изкусителна усмивка. И съм ви донесла подарък.

— Какъв? — като нетърпеливо дете шогунът седна в леглото, а очите му заблестяха от удоволствие.

Ичитеру сложи книгата пред него.

— Възбуждаща книга, господарю мой — сборник с шунга, еротични гравюри, произведения на прочут майстор, единствено за вас… — тя отгърна книгата и се спря на първата страница. Във великолепни приглушени цветове на нея бяха изобразени двама самураи, които лежаха голи един до друг под увисналите клони на плачеща върба. Мечовете им бяха оставени върху купчини нахвърляни дрехи, а те двамата се галеха по набъбналите членове. В ъгъла имаше стих, написан с елегантен шрифт:

На воините в мирно време

телесните оръжия по-яки са от самурайски меч…

— Великолепно! — ахна Токугава Цунайоши. — Ти знаеш какво ми харесва, Ичитеру — от другата страна на преградата се долови шумолене. Отошийори Чизуру се размърда, очакваща с нетърпение началото на любовната игра. Шогунът огледа Ичитеру от глава до пети и одобрително вдигна вежди: — И колко си хубава тази вечер!

— Благодаря ви, господарю — каза Ичитеру, доволна, че планът й за прелъстяване действа. Тя го остави да се възхищава на картината още известно време, след това отгърна на втората страница. Сцената представяше плешив будистки свещеник в храмова зала за богослужение, а полите на яркожълтата му роба бяха вдигнати на кръста. Млад послушник бе коленичил в нозете му, наполовина поел в уста възбудения му член. Стихът гласеше:

Що чини капката пред бурен летен дъжд?

И може ли да се сравни въздигането на духа с екстаза на плътта

— О-о, колко богохулно и сквернословие! — кискайки се, Токугава Цунайоши се приведе към Ичитеру. Откъм дъното на коридора до тях достигаха ритмичните стъпки на охраната. В съседното помещение отошийори Чизуру се изкашля леко. Но шогунът, изглежда, не долавяше тези разсейващи шумове, докато оглеждаше Ичитеру с едва зародило се в погледа желание.

Тя му се усмихна окуражително, потискайки нервна тръпка. Винаги бе изпитвала отвращение от глуповатата личност на шогуна и от болнавото му тяло. Ако зависеше от нея да си избере любовник, би посочила Хирата, когото с такава наслада бе дразнила в кукления театър. Той поне беше мъж, който наистина я оценяваше! Но амбицията трябва да владее емоцията. Ичитеру бе длъжна да осъществи съдбата си, предопределена за нея толкова отдавна… когато като дете по време на уроците й по музика, калиграфия и чаена церемония възрастни членове на императорското семейство често се отбиваха, за да я наглеждат. „Ичитеру е много надеждна“, често казваха те. Умно, но наивно момиче, винаги покорна и хранеща уважение към по-възрастните, Ичитеру се наслаждаваше на тези похвали. Скоро обаче получи и други уроци. При нея доведоха една красива куртизанка от квартала на удоволствията в Киото. Казваше се Абанос. Тя обучи Ичитеру в изкуството да доставя удоволствие на мъжа — как да се облича и да флиртува; как да води забавен разговор; как да ласкае мъжкото честолюбие. Върху една дървена статуя Абанос й показа най-различни техники с уста и с ръце за възбуждане на любовника. По-късно запозна Ичитеру с приложението на еротичните играчки, целящи да поддържат мъжкия интерес. Тя съблече Ичитеру и я въведе в насладите, които може да изпитва собственото й тяло. Галейки с пръсти най-интимните й места, Абанос я накара за първи път да изпита оргазъм и когато Ичитеру задиша учестено, заизвива се и застена страстно, Абанос й каза: „Ето какво иска да вижда и да чува мъжът, който е легнал с теб.“ С помощта на специално дървено приспособление Абанос й показа как да свива вътрешните си мускули около мъжкия член. Научи я как да прелъстява мъже, които не харесват жени; как да задоволява необичайни апетити. По-късно дворцовият лекар я обучи как да използва афродизиаци, за да засилва възбудата и да подпомогне зачеването. Винаги прилежна, Ичитеру никога не се възпротиви и никога не попита защо. До шестнайсетата си годишнина тя така и не знаеше каква бе целта на тези уроци. И когато един ден в двореца пристигнаха пратеници от Едо, наставниците й я премениха в най-хубави одежди и им я представиха. Императрицата й каза: „Ти си избрана да бъдеш сокушицу на следващия шогун. Гадатели са предсказали, че ще му родиш наследник и ще свържеш императорския род с клана Токугава, а чрез теб богатството и властта отново ще се върнат в императорското семейство. Утре заминаваш за Едо.“ По-късно Ичитеру научи, че роднините й са я продали на шогуна. Почувства се предадена и унизена, но реши да не се поддава на отчаяние, а да спечели благоволението на Токугава Цунайоши и да го накара да й направи дете.

Но скоро решимостта й отслабна — шумът в пренаселеното вътрешно крило я измъчваше, непрестанното наблюдение я тормозеше, принудителният секс, скандалите и съперничеството между жените ставаха все по-непоносими. Постепенно природната й интелигентност се изроди в лукавство; хуманността на мисията й се преобрази в ненавист към онези, които я бяха обрекли на тази окаяна съдба; идеалите й бяха заменени от копнежи за богатство и власт. Глуповатата майка на шогуна Кейшо стана олицетворение на всичко онова, което Ичитеру заслужаваше да бъде — дама от най-висок ранг, живееща в охолство и разкош, свободна да прави каквото си пожелае. Само веднъж да роди наследник на Токугава Цунайоши! Но той прахосваше своята мъжественост по момчета и въпреки божествената си красота и ненадминати сексуални умения Ичитеру забременя едва четири години след пристигането си в двореца. Шогунът ликуваше. Всички глезеха Ичитеру, а тя се наслаждаваше на вниманието. Приготвиха разкошна детска стая. После, след осем месеца, тя роди мъртво момченце. Нацията потъна в траур. Но нито шогунът, нито Ичитеру се отказаха. Веднага щом възстанови здравето си, тя се върна в спалнята на Цунайоши. Накрая, миналата година, зачена отново. Но когато пометна в седмия месец, всички започнаха да я обвиняват и обиждат. Бакуфу посъветваха шогуна да не прахосва повече ценно семе за нея. Доведоха му нови заложници, коя от коя по-красиви. И една от тях бе Харуме…

Ичитеру с усилие пропъди от главата си мислите за мъртвата съперница и отгърна следващата страница. Шогунът ахна от удоволствие. На лунна светлина в една беседка гол младеж бе коленичил на четири крака. Зад него стоеше по-възрастен мъж, също гол, ако не се смяташе черната цилиндрична шапка, досущ като тази на шогуна. С една ръка мъжът вкарваше възбудения си член в ануса на момчето, а с другата стискаше органа му. Ичитеру прочете на глас съпровождащите стихове:

Денят преминава във нощ

и нощта — във ден, но за Знатния

всеки миг е добър за плътски наслади.

Съзряла искрата на похотта в очите на Токугава Цунайоши, Ичитеру го подкани с предизвикателна усмивка:

— Хайде, господарю мой, елате и вземете от мен своята порция наслада… — тя разтвори кимоното си. На слабините й с кожени ремъци бе прикрепен изкуствен член с телесен цвят и внушителни размери. Удивен, шогунът се втренчи в него и от гърдите му се изтръгна трепереща въздишка. — Затворете очи — рече напевно Ичитеру.

Той се подчини. Тя взе ръката му и я постави върху члена. Шогунът изстена и започна да го гали. Ичитеру мушна ръка под полите му. Малката му, мека и отпусната мъжественост постепенно се втвърди под ласките й. Когато беше готов, тя нежно отстрани ръката му и го съблече, като остави само шапката му. После се наведе и застана на колене и лакти, със заметнато на кръста кимоно. Започна да търка голите си задни части в набъбналия му член. Шогунът изръмжа и се устреми към нея. Ичитеру протегна ръка назад и го насочи към своята женственост, предварително намазана с ароматно масло. Токугава стискаше очи, за да задържи илюзията, че тя е мъж. Ичитеру безмълвно зареди страстни молитви към боговете. „Нека този път зачена! Нека стана майка на следващия шогун, та да се измъкна от този жалък и унизителен живот!“ Позакрепналият член на шогуна проникна в Ичитеру. Като стенеше, той започна да го движи навътре и навън. Тя почувства прилив на надежда. А само като си помислеше колко близо бе опасността да загуби всичко! Заради Харуме — млада, свежа и прекрасна, пълна с обещанията, които самата Ичитеру някога въплъщаваше. Напоследък шогунът канеше в спалнята си само Харуме, а Ичитеру, след двете трагични раждания, бе забравена и пренебрегната. Да, тя копнееше да види провала на Харуме! Не се посвени да пусне жестоки слухове за нея, говореше й презрително, настройваше приятелките си срещу нея с надеждата, че от мъка Харуме ще залинее и погрознее. Но всичките й усилия се провалиха, когато господарката Кейшо си хареса Харуме и я повиши в първа наложница на шогуна и своя помощница. После, преди два месеца, Ичитеру забеляза, че Харуме не се храни: на масата едва побутваше съдържанието на чинията си. Кожата й стана болезнено бледа. Три сутрини подред Ичитеру установи, че Харуме повръща в тоалетната. Най-ужасният страх на Ичитеру се бе превърнал в действителност — нейната съперница беше бременна. Ичитеру бе обзета от отчаяние. Трябваше да попречи на Харуме да я победи и да стане майка на следващия диктатор. Не можеше просто да стои и да чака с надеждата, че детето ще бъде момиче или ще се роди мъртво. Не искаше да прекара остатъка от живота си като отрудена служителка в двореца или да се върне опозорена в Киото. С нова решимост тя се впусна да търси начин, как да съсипе съперницата си. Несъзнателно Харуме бе подпомогнала Ичитеру, като не бе докладвала за състоянието си. Може би в момичешкото си невежество не бе разбрала, че е бременна? Или детето не беше на Токугава Цунайоши? Ичитеру бе виждала как Харуме тайно се измъква от групата при разходките извън замъка. Но кой бе тайният й любовник? Докато преравяше стаята й, търсейки улики за неговата самоличност, Ичитеру бе открила пакет с красива мастилница и писмо от владетеля Мияги. Ето как потайността на Харуме предостави на Ичитеру лъч надежда и възможност за действие. А сега Харуме беше мъртва. И съдбата даваше на Ичитеру нов шанс да забременее, преди да се оттегли окончателно. Оставаше само един проблем — да убеди сосакан Сано, че няма вина за смъртта на Харуме…

Внезапно Токугава Цунайоши омекна вътре в нея. С отчаян вик той рухна на футона.

— О-ох, скъпа, опасявам се, че не съм в състояние да продължа.

Ичитеру се отпусна, готова да се разплаче от разочарование и безизходица.

— Съжалявам, господарю мой — каза тя хрисимо, — може би ако ви помогна…

С жест той й даде знак, че е свободна, после дръпна завивката върху себе си и затвори очи.

— Друг път. Сега съм твърде уморен, за да опитам повторно…

— Да, ваше превъзходителство — Ичитеру стана и оправи раздърпаните си одежди. Докато прекосяваше помещението, решимостта й се засили. Следващия път задължително ще успее! А дотогава ще се погрижи престъплението й никога да не бъде разкрито. Тя излезе безшумно и затвори вратата зад гърба си. Усмихна се в пристъп на зло вдъхновение. Вече знаеше как да избегне обвинението в убийство и как да постигне повишение.