Емили Брадшоу
Наследницата на Монтоя (6)

Шеста глава

Утрото не беше най-подходящо за венчавка. През нощта в долината бе нахлул студен вятър, който бе донесъл облаци. Те обгръщаха планините и висяха като студена влажна пелена над града.

— Боя се, че до довечера ще завали. — Питър гледаше през прозореца застрашително навъсеното небе.

— Сняг през април? — Кристофър поклати глава. — Тази страна е непредсказуема като хората, които живеят в нея. Би ли нагласил вратовръзката ми, Питър? Тук няма огледало и не мога да се видя.

Бяха дошли в църквата по-рано, за да проверят дали всичко е готово за венчавката. Свещеникът им предложи да използват неговата стая, за да се преоблекат в официалните си дрехи.

— Като заговорихме за непредсказуеми неща, да се надяваме, че госпожа Гутиерез държи Маги здраво в ръцете си — каза Кристофър. — Не може да има венчавка без младоженка.

— Тя ме увери, че Магдалена страда единствено от предсватбена треска — отвърна Питър.

Кристофър изсумтя. Маги беше мистерия. Не му беше продумала изобщо след внезапната промяна на настроението й по време на приема.

— Сигурен ли си, че постъпваш правилно? — попита Питър и се отдалечи от Кристофър, след като пристегна вратовръзката му. — Не изглеждаш много щастлив младоженец.

— Мисля, че изобщо не се чувствам като младоженец. Това е по-скоро сделка, а не венчавка. Разбира се, почти всички бракове са такива.

— Откъде се е взел у теб този цинизъм?

— Не съм циничен, стари приятелю. Реалист съм.

— Тогава защо не изчакаш Маги да получи правото си над земята и тогава да се ожениш за нея? — подкачи го Питър. — Дали твоята реалистична броня не се е пропукала някъде?

Кристофър се засмя.

— Щом пъстървата се хване на въдицата и започне да се мята, най-добре е да я извадиш от водата, преди да се отскубне й да отплува отново.

— Колко романтично!

— Продължаваш да търсиш романтика там, където няма такава, Питър. Не очаквах подобно нещо от заклет ерген като теб.

— А какво ще стане, ако собствеността на Маги не бъде потвърдена?

— От канцеларията на главния инспектор ме увериха, че всичко е наред.

— Добре, момчето ми. Но представи си, че някой опак чиновник вземе друго решение?

Кристофър вдигна рамене.

— В такъв случай нищо няма да помогне, нали така?

Почукване на вратата съобщи за пристигането на преподобния Даниъл Уикъм.

— Извинете, господа, но булката вече пристигна. Всички гости са насядали. Можем да започнем церемонията, щом сте готови.

Питър се усмихна, Кристофър повдигна въпросително вежди. Ако съдеше от настроението на Маги през вчерашния ден, едва ли би могъл да очаква тя да не прояви тук характера си или поне да не се разбунтува по някакъв начин.

— Готови сме да, започнем — каза Кристофър на свещеника.

 

 

— Мили боже! Колко много хора!

— Успокойте се, мила! Те няма да ви ухапят.

— Не съм си помислила, че ще ме хапят — троснато отвърна Маги. — Но, за бога, нима ще трябва да нахраним всичкия този народ след венчавката? Кристофър твърдеше, че семейството му било в затруднено положение. Нали той крещеше пред целия свят, че се жени за мен, за да вземе земята ми — напомни тя кисело.

— Опитайте се да му простите, момичето ми! Кристофър никога не би се държал преднамерено зле. Но той знае твърде малко за чувствителността на жените.

— Той знае твърде малко й за много други неща, доколкото ми е известно.

Питър въздъхна — отчасти съчувствено, отчасти защото не знаеше какво да отговори.

— Ако е толкова затруднен, защо просто де отидохме при съдията да ни бракосъчетае, вместо да каним половината град?

— Предполагам, че представата на семейство Талбът за затруднено положение е малко по-различна от вашата, Маги.

— Повече от ясно. — Тя надзърна отново между вратите на преддверието към претъпканата зала. Видя море от развълнувани лица. Само Кристофър, застанал пред олтара до свещеника, изглеждаше като издялан от камък. — Той, изглежда иска целият град да научи, че се чувстваме прекрасно и ще се женим.

— Именно това е идеята. Предполагам, всички вече очакват появата на булката — подметна Питър.

— Е, добре! Да не ги разочароваме!

Питър хвана ръката й. Маги внезапно усети, че я обзема топло чувство към този човек, който се беше съобразявал с нея през последните месеци. Усмихна му се мило.

— Бих искала баща ми да е като вас, Питър.

— Благодаря ви, драга моя. Ако имах дъщеря, умна и хубава като вас, щях да съм много горд с нея.

Те тръгнаха по пътеката между редовете. Гостите се изправиха на крака.

За миг Маги се изкуши да се обърне кръгом и да избяга, но тогава заговори гордостта й. Дявол да ги вземе всички, и Кристофър Талбът заедно с тях, каза си тя. Вирна брадичка и се усмихна широко и доволно, за да покаже на всички, че е кралицата на деня.

Стигнаха до олтара. Питър я предаде на Кристофър. За миг Маги се почувства безпомощна, но отново извика на помощ смелостта си. Наведен към нея, Кристофър се усмихваше изкуствено.

— Мислеше, че ще се откажа, нали? — прошепна тя нежно.

Устните му се извиха учудено и усмивка стопли очите му.

— Никога не съм се съмнявал, че си жена, която държи на думата си.

— Обзалагам се, че съм точно такава. — Маги мислеше за обещанието, което бе дала пред себе си.

— Скъпи мои — започна свещеникът, — събрали сме се тук…

Кристофър нежно стисна ръката й. Маги не беше сигурна дали го прави, за да я успокои, или за да й отправи предупреждение.

— … Обичайте се и се ценете… — Кристофър не я обичаше, тя също не го обичаше. Какво ли е наказанието за човек, който лъже Бога? — почуди се тя. — В болест и в здраве… В бедност и в богатство… — В момента Маги беше бедна като голата земя, но скоро щеше да стане богата — от земята. Това беше единствената причина Кристофър да я вземе. Свещеникът знаеше това, гостите — също. Господ сигурно също беше разбрал. Какво мислеше той за тази игра? — Ако на някого е известна причина, поради която този мъж и тази жена не могат да бъдат свързани в свещен съюз…

Маги знаеше много причини. Усети как ръката на Кристофър я стисна. Това определено беше предупреждение. Нима той четеше мислите и?

— Вие, Кристофър Бъроуз Талбът, вземате ли тази жена…

Вцепенена, тя чу как Кристофър отговори с уверен и спокоен глас.

— Вие, Магдалена Тереза Мария Монтоя, вземате ли този мъж…

Маги отвори уста, но не издаде никакъв звук. Свещеникът й се усмихна окуражително. Кристофър стисна устни едва забележимо.

„Ще го накарам да почака — каза си Маги. — Нека се поизпоти малко.“

— Госпожице Монтоя? — подкани я свещеникът. Гласът му звучеше леко напрегнато.

— Какво?

— Вземате ли го? — подсказа й той.

— Да — с въздишка отвърна Маги.

Кристофър я изгледа сърдито. Тя се усмихна невинно.

— На основание правото, което ми е дадено… — Свещеникът обяви тържествено, че свързва живота й с Кристофър Талбът завинаги, но Маги не се чувстваше като младоженка, а като глупачка.

Неочаквано дългите пръсти на Кристофър повдигнаха нежно брадичката й. Лицето му се надвеси на сантиметри от нейното и две топли устни се впиха в нейните. Маги усети вкус на бренди, мъжко нетърпение и неочаквана страст. След това се почувства свободна и срещна ехидния поглед на Кристофър. Изведнъж разбра, че се е спазарила да премине от един несигурен свят в друг, не по-малко опасен.

 

 

С настъпването на нощта заплахата от началото на деня се изпълни. Големи тежки снежинки се вихреха в мрака и се трупаха по дърветата на площада, по сградите и стълбовете с газени фенери по улицата. Взирайки се навън през прозореца на хотела, в който бе отседнал Кристофър, Маги потрепери, сякаш студеният вятър се вихреше в сърцето й. Чугунена печка топлеше стаята, но ръцете й бяха ледени, а студена като олово топка в стомаха и пречеше да диша.

Маги най-после откъсна поглед от зимната картина и дръпна пердетата. От цялата си душа желаеше сега Луиза да е при нея, за да й каже как е прието и благоприлично младоженката да посрещне своя съпруг в първата брачна нощ. Но Луиза се намираше на мили от хотела, почти на другия край на света — в къщата край река Санта Фе.

Дали трябва да го посрещне в леглото? Или да го чака, покорно седнала на стола във венчалната си рокля? Дали да се съблече сама, или Кристофър ще се възползва от удоволствието да направи това вместо нея? Трябва ли да облече ефирната си нощница — смешна премяна, която Луиза настоя да купят за първата брачна нощ, — или да чака съпруга си гола под завивките?

Маги въздъхна и започна да разкопчава стегнатия корсаж на роклята. Реши да прати по дяволите всички въпросителни. Роклята беше неудобна, а тя бе стояла с нея през целия ден. Протегна ръце назад, за да достигне копчетата на врата си, но това беше всичко, с което успя да се справи. Илиците бяха много тесни и тя не можеше да продължи надолу.

— Да те вземат мътните! — Прехапа устни в мига, в който ругатнята изскочи от устата й. Ако наистина желаеше да спечели съпруга си, трябваше да внимава с тези неща. Дамите не ругаят, многократно й бе повтарял Питър. Но той никога не й каза какво правят, когато са объркани или ядосани. Може би дамите никога не се объркват и ядосват? А ако това им се случи, то не дават израз на чувствата си.

Почукване на вратата прекъсна мислите й.

— Маги, готова ли си?

Готова съм на всичко, каза си девойката.

— Влез — покани тя Кристофър.

Той влезе в стаята и полека затвори вратата след себе си. Погледна я учудено.

— Аз… предполагах, че искаш да се съблечеш, за да си легнеш.

— Не мога да стигна до копчетата. — Погледна го с жална усмивка. — Ръкавите на дрехата са много неудобни.

Той се прокашля. Маги си помисли, че съпругът й също е неспокоен.

— Да, разбира се! Трябваше да изпратя някой да ти помогне да се съблечеш.

За момент те останаха загледани един в друг в неловко мълчание. Кристофър въздъхна.

— Обърни се с гръб — каза той.

Маги чувстваше как пръстите му сръчно разкопчават копчетата едно по едно. Кристофър определено правеше това не за първи път, отбеляза Маги. Хладният въздух погали кожата й, когато и последното копче на корсажа беше разкопчано. Тя усети топлия дъх на Кристофър във врата си и потрепери.

— Искаш ли да изляза, докато се събличаш?

Ако трябваше да го чака още един час, Маги щеше да загуби напълно кураж.

— Не. Ние сме женени в края на краищата.

— Да, женени сме.

— Ти искаш ли да си сложа нощница?

— Това няма да е необходимо, освен ако ти не желаеш, разбира се. — Гласът му беше безизразен, сякаш обсъждаше с Питър цената на вълната в Англия.

Тя се обърна. Кристофър беше свалил сакото си и вяло разкопчаваше ризата си.

— Искаш ли да загася лампата?

— Не. — Ако тя беше за него цената на земята, която желаеше, то Кристофър беше за Маги цената на нейната сигурност. Тя много добре разбираше как стоят нещата. Нел Цигарата, която работеше в Дълд Флауър, веднъж й бе казала, че мъжете обичат жените да ги разсъбличат. Един от нейните клиенти и предложил двойна цена, ако разкопчее панталоните му с уста. Нел твърдеше, че било щото трудно, но си заслужавало. — Искаш ли да ти помогна? — Маги не изчака отговора на Кристофър. Отстрани пръстите му от копчетата на ризата и сама се зае с тях. Почувства изненадата му, когато ръцете й докоснаха неговата кожа, но единствената му външна реакция беше саркастично извитата вежда. След този бегъл поглед към лицето му Маги не смееше да срещне отново очите му.

След това тя разкопча ръкавелите му и свали скъпата копринена риза. Кожата на Кристофър беше топла и нежна като коприна. Гърдите му бяха широки и се стесняваха към стегнатите мускули на корема. Ивицата от къдрави черни косъмчета също се стесняваше и се губеше под колана на панталоните му.

Маги не поглеждаше нагоре, но усещаше изгарящия му поглед. Той взе ръката й в мига, в който тя посегна към копчетата на панталона му.

— Така ще приключим играта много бързо — дрезгаво промълви той. — Мисля, че е време и аз да ти помогна в събличането, съпруго.

Съпруга! Тази дума прозвуча странно в ушите на Маги — Може би поради ударението, с което Кристофър я произнесе.

Мъчително бавно той свали разкопчания корсаж от раменете на Маги. Камизолата и корсетът й се оказаха незначителна преграда пред изучаващия му поглед. Гърдите й сякаш се издуха и напрегнаха срещу тънката материя. Кристофър захвърли корсажа, сложи ръце на хълбоците си й я прикова с поглед.

Сега беше отново неин ред, реши Маги. Протегна ръка към копчетата на панталоните, но за миг се подвоуми, защото забеляза колко опънат е платът върху слабините му.

Кристофър хвана ръцете й.

— Не още — каза той. — По теб има повече дрехи, отколкото по мен. Пак е мой ред.

Пресегна се зад гърба й, за да развърже панделките на полата й. В резултат на това движение лицето й се оказа само на сантиметри от гърдите му. Хипнотизирана, тя се загледа в твърдите, възбудени мъжки зърна пред очите й.

— Вие, жените, носите два пъти повече фусти, отколкото са ви необходими — оплака се той. Полата на роклята и първата фуста паднаха в краката й. Маги усещаше как пръстите му развързват панделките на втората. Тя внимателно вдигна ръка и очерта с пръст кръг през гъстите косми, които покриваха гърдите му. Той подскочи и хвана ръката й. — Действаш доста силно на мъжа, така ли?

— Точно това целя — призна тя.

— Свикнала си да бързаш… По-хубаво е, когато изпитваш удоволствие преди това.

Тя нямаше идея за какво й говори Кристофър.

Той се справи набързо с останалите фусти и след малко тя вече стоеше само по камизола, корсет, гащички и чорапи.

Ако изгарящият му поглед можеше да запали истински огън, тези дрешки щяха да изгорят за секунда. Лицето на Маги почервеня.

— Мой ред е! — настоя тя, за да прикрие притеснението си. Този път той не възрази, когато тя протегна треперещите си ръце към копчетата на панталона. Докато го разкопчаваше, дишането му ставаше все по-бързо. Когато Маги най-после свърши, панталоните се свлякоха на коленете му. Кристофър спокойно излезе от тях и ги ритна настрана.

— Това ли е всичко? — попита съпругът й.

Той не носеше обичайните дълги долни гащи, а памучни къси гащи, които стигаха до средата на бедрата му. От тях до чорапите му се разкриваха прави мускулести крака. Тъмните косми по тях бяха буйни като тези на гърдите му.

Ръцете на Маги сякаш се парализираха. Планът й да изкуси открито Кристофър изведнъж попадна в дълбок вир, от който тя не знаеше как да изплува. Но Кристофър вече бе подел нейната игра. Той похотливо взе ръцете й и ги постави върху връзките на гащетата си.

— Да не си позабравила нещо? — Въпросът му прозвуча дрезгаво от възбудата.

Нямаше път назад. Маги дръпна връзките, пъхна палци под колана на гащите и прекара ръце надолу по бедрата му. Последната част от облеклото на младия мъж падна в краката му и той е едно подритване се освободи от нея. Стоеше пред Маги в цялото величие на мъжката си голота, без изобщо да се притеснява от нея. А Маги не можеше да се въздържи да не го огледа. Беше вадила от леглата на публичните домове посетители, които не желаеха да си тръгнат добро волно, и имаше повече от бегла представа за мъжката анатомия — била тя възбудена или не.

— Е? — Устата му се изви в усмивка.

— Ъ-ъ…

— Май имаш нужда да ти се помогне за останалите дрехи.

Той бавно развърза корсета й и захвърли настрана стегнатата дреха. Ръцете му се върнаха и обгърнаха гърдите й през тънката материя на камизолата. Палците му леко погалиха възбудените й зърна.

Маги въздъхна. Непозната топлина я обливаше от гърдите до бедрата.

— Това харесва ли ти? — попита я нежно Кристофър.

Тя се усмихна.

— Определено е по-добре човек да си вземе невеста, която не е наплашена и скимтяща девица, нито превзета дама — гласът му беше предрезгавял от страст. — Докосни ме, Маги!

Тя отвори очи и видя желанието, изписано на лицето му.

— Докосни ме! — нареди й той.

Нейният план за прелъстяване вече изглеждаше направо смешен. Нарастващо желание обземаше тялото, й и изтриваше всички кроежи и амбиции от съзнанието й. Кристофър беше магнит, а тя — чиста проба желязо. Протегна ръце към него и опипа стегнатия корем и гладките мускули на задните му части.

— Маги! — прошепна Кристофър. С бързо движение разкъса камизолата и откри гърдите й. — Ще ти купя една дузина нови — обеща той пред смаяния й поглед.

Кристофър остана за миг като втрещен, неспособен да откъсне поглед от гърдите й.

— Ела тук!

Без да се двоуми, тя пристъпи към него. Възбудените й зърна докоснаха гърдите му. Маги нямаше време да се запита какво е следващото нещо, което трябва да направи, защото изведнъж се оказа в ръцете на Кристофър. Той се наведе и покри устата й със своята.

— Целуни ме страстно, Маги!

Тя се подчини. Езикът му проникна дълбоко в устата й. Друг път това би й се сторило отблъскващо и смешно, но се оказа, че не е нито едното от двете. Маги желаеше да се слее с Кристофър и никога повече да не се завръща към студената самотност.

Без да прекъсва целувката, той я вдигна във въздуха.

— Допирът до теб направо ме възпламенява — нежно прошепна Кристофър и я постави върху леглото.

С едно движение свали гащичките й чорапите й. След това се отдръпна назад и започна да я разглежда с потъмнели от страст очи.

Маги внезапно се почувства уязвима и понечи да събере бедрата си, но той се облегна напред с похотлива усмивка. Тялото му беше като бариера между коленете й.

— Тази гледка ми харесва — подразни я той. — Отдавна си представям как лежиш гола в леглото ми.

Той се наведе напред и я целуна страстно.

— О, Маги! — Възбуденият му глас погали нажежените й сетива и той намести бедрата си между краката й. — Мисля, че достатъчно си поиграхме.

Без какъвто и да било увод той проникна в нея. Маги ахна и изкрещя от болка. Забравила обещанието си да се държи като изкусителка, тя опита да го отблъсне; Проститутките не й бяха казали, че боли.

Кристофър спря в недоумение. Не можеше да повярва! Кръчмарската танцьорка, която възбуждаше мъжете със своите съблазнителни танци, страстната малка изкусителка, която току-що го бе накарала почти да загуби контрол, беше девствена.

— По дяволите! — Ядът към самия него се изля върху нея. — Малка вещица! Защо не ми каза?

— Казах ти…

Беше му казала наистина, но той не бе пожелал да я чуе, убеден, че всяка жена, която танцува в кръчма, е проститутка.

— Съжалявам. — Кристофър задържа с ръце бедрата й и навлезе в нея с бързо движение. Тя простена, но тялото му беше извън неговия контрол.

Искаше да й достави удоволствие. Господи, колко силно желаеше да види лицето й озарено от огъня, който го изгаряше! Навлезе отново в нея, този път по-силно. Тънките й крака го обвиха и го притиснаха още по-навътре. Той простена блажено.

— О, Маги — Не можеше да се въздържа повече. Леглото танцуваше в ритъма на страстта им. Маги извика — този път не от болка, а от върховно удоволствие. Секунди по-късно той я последва в царството на блаженството.

— Мили боже! — въздъхна тя.

Талбът се отпусна върху нея, изтощен повече от когато и да било в живота си. Тя не реагира на тежестта му.

— Маги!

Не му отговори. Кристофър се надигна на ръце и я погледна. С учудване откри, че е заспала под него.

— Магдалена!

С усмивка на задоволство младата жена леко въздъхна в съня си.

Той нежно свали краката й от кръста си и се отдели от нея.

Беше се оказала девица. А той се бе отнесъл с нея като с лека жена. Кристофър се съпротивляваше на подновяващите се признаци на страст, който странно се примесваха с любов. Отношенията му с тази жена се свеждаха до делова сделка. Бракът трябваше да бъде консумиран, за да се запечатат официално техните отношения. Но да я въвлече в живота си повече, отколкото беше необходимо, би било жестокост; за която не можеше да намери извинение. След половин година щеше да си замине за Англия, а тя да остане тук. Щеше да бъде безотговорно да я натоварва със своята страст и опасността да забременее. Беше прекарал тази нощ с нея, но това повече нямаше да се случи.

Тихо легна до Маги и я покри със завивката. Тя се размърда, въздъхна доволно и се притисна до него. Кристофър изсумтя; Пред него се задаваха няколко месеца, изпълнени с изкушения. Питаше се дали не иска твърде много от своята джентълменска чест.