Даниел Стийл
Паломино (15)

15

Тейт Джордан и Хари Хенеси приключиха с размяната за четири дни. Хенеси беше във възторг от предложението на Тейт, но, разбира се, не мина без обичайното му мърморене. Тейт малко по малко пренесе нещата си. Заяви, че не харесвал особено старото си жилище, дошло му до гуша да слуша вайкането на Хенеси и нямал предпочитания към никоя от къщите, за него всичките били еднакви. Никой не прояви особен интерес и до четвъртък вечерта той бе разопаковал целия си багаж.

В своята стая у леля Каро Саманта изчака търпеливо до девет и половина, когато стопанката се прибра в спалнята си. Излезе през прозореца, пое през задната градина и само за няколко минути стигна до входната врата на Тейт. Новият му дом бе точно зад къщата и не се виждаше отникъде, закриваха го плодните дървета в дъното на градината, тъй че никой не можеше да я зърне как влиза. Тейт я чакаше, бос, гол до кръста и в сини дънки, косата му беше почти синкавочерна, леко прошарена на слепоочията, в очите му светеше ясен зелен огън, а кожата му бе гладка като коприна. Той бързо я грабна в прегръдките си и след миг двамата се озоваха между чистите чаршафи на тясното му легло. Намериха време за разговори едва след като поутолиха страстта си.

Саманта разказа със смях как е скочила от прозореца, беше сигурна, че в същия момент Бил Кинг се е вмъквал през входната врата.

— Не е ли смешно всичко това на нашата възраст?

На нея й се виждаше забавно, но не и на Тейт.

— Приеми го просто за романтично.

Както Бил Кинг бе загрижен за Каро, така и Тейт; Джордан нямаше никакво намерение да превръща Саманта в посмешище за ранчото. Тя не беше развратница, лека жена от Ню Йорк. Беше изключителна дама, а сега му принадлежеше и той щеше да я пази, ако трябва, дори и от нея самата. Сам не разбираше нищо от закона, на който се подчиняваха взаимоотношенията между собственици и наемни работници. Това, което правеха двамата, си беше тяхна работа и не засягаше никого. И винаги щеше да е така, без значение какво мисли Саманта.

Тя предпочете да не навлиза в темата, винаги имаше много други неща, за които можеха да разговарят. Вече знаеше какво е неговото становище, той също бе наясно с нейното и за момента нямаше какво повече да се каже. Пък и това състояние на нещата засега я устройваше. По някаква причина беше решила, че до лятото ще превърне връзката им в публична тайна. Както си го представяше, дотогава щяха да са минали шест-седем месеца и той вече нямаше да е така непреклонен. Мислейки за лятото, Сам изведнъж си даде сметка, че допуска възможността да остане тук. За пръв път го признаваше пред себе си, следователно трябваше да помисли и какво ще прави с работата си в Ню Йорк. Ала щеше да има предостатъчно време да уреди това. Все още беше едва декември, макар да й се струваше, че от години е в ранчо „Лорд“ и е любовница на Тейт Джордан.

— Щастлива ли си? — попита я, преди да заспят, прегърнати и преплели крака.

— Ммммм… — усмихна се тя със затворени очи и той я целуна по клепачите.

На другата сутрин се събуди заедно с него в четири часа, пое между овощните дървета в дъното на градината, промъкна се в стаята си през полуотворения прозорец и запали лампите. Взе душ, както обикновено, облече се и отиде да закуси в голямата трапезария. Така започна новият живот на Саманта Тейлър.