Владимир Мегре
Кои сме ние? (5)

В търсене на доказателства

Бъдещата Русия… Това е прекрасната страна, в която ще успеят да поживеят щастлив живот мнозина от нашето поколение.

Бъдещата Русия — това е страната, която ще обърне към щастливия живот човешката общност на планетата. Видях прекрасната разцъфтяваща Русия. Тя, Анастасия, ми показа бъдещото на нашата страна. И не е важно, и е без значение как тази пламенна, неуниваща отшелница, живееща сред сибирската тайга, може да осъществява пътешествията си на други планети, в бъдещето или в миналото и по какъв начин с невидими нишки тя съединява човешките Души, живеещи в различни страни, в единен вълнуващ порив към творчество. Важно е съвсем друго — това, че този порив съществува. Нима е от значение, откъде има тя толкова и най-различна информация и знания за нашия живот? Много по-важен е резултатът от тези знания — това, че хората от различни градове, докосвайки се до нейната информация, засаждат кедрови алеи, започват да произвеждат кедрово масло и се появяват все повече песни и стихове за прекрасното.

Нима е възможно! Тя помечтае за нещо, аз напиша, а то хоп — и се сбъдва! Направо фантастика! Но нали фантастиката се въплъщава пред очите на всички в реалния живот. Сега, виж, за прекрасна страна си мечтае. Нима това също ще се сбъдне? Трябва да се сбъдне! Трябва някак да се помогне!

Като пресмятах и анализирах казаното и показаното от Анастасия, все повече се убеждавах в реалността на прекрасното бъдеще, вярвах в него.

Започвах да вярвам на всички думи на Анастасия, но все не успявах да допиша и публикувам главата за бъдещото на Русия. Тя не влезе в предишната книга „Сътворение“. И излизането на тази книга се бавеше заради нея. Искаше ми се всичко казано да изглежда достатъчно убедително и реално. Не само аз, но и много други хора да повярват и да започнат да действат, да творят прекрасното бъдеще. А не успявах да бъда докрай убедителен заради някои изказвания на Анастасия.

В книгата „Сътворение“ публикувах твърдението на Анастасия, че цялата заобикаляща ни природа не е нищо друго освен материализираните мисли на Бога. Ако човек съумее поне донякъде да ги разбере, той няма да има нужда да хаби много усилия, за да си набавя храна, да тори земята си, защото самата тя може да възстановява плодородието си, да не хаби силите си за борба с различни вредители и плевели. Мисълта му ще се освободи от всекидневните битови проблеми, и човек ще може да се захване с нещо по-присъщо за съществуването му — сътворяването на прекрасни светове съвместно с Бога. Искаше ми се на думите й да повярват и много други хора. Но как хората могат да и повярват, когато цялата агротехнология, и не само в нашата страна, не минава без торове?

Множество заводи в различни държави по света са заети с производство на различни химикали за наторяване на почвата. Няколко пъти се обръщах с този въпрос към различни учени агрономи, но винаги получавах един и същ снизходителен отговор: „Райската градина, разбира се, може да се създаде на един хектар земя, но в тази градина ще трябва да се работи от сутрин до вечер. Без добавяне на торове в почвата хубава реколта не може да се получи. Без обработка с хербициди също не може да мине, защото реколтата ще бъде унищожена от многото вредители.“ На аргумента на Анастасия, че в тайгата всичко расте без помощта на човека, учените заявяваха: „Да допуснем, че расте. Но, ако се вярва на твоята отшелница, то програмата на тайгата е зададена от Бог. На човека му е необходимо не само растящото в тайгата. Например овощна градина в тайгата няма. Защото на овощната градина й трябват грижите на човек. Тя не може да вирее сама.“

Няколко пъти посещавах магазини от типа „Всичко за вашата градина“, „Градинар“, „Летовник“. Стоях в тези магазини и наблюдавах колко много хора си купуват различни торбички с химикали. Гледах тези хора и си мислех, че те никога няма да повярват на това, което казва Анастасия — следователно да се пише за бъдещото на Русия е безсмислено. Те няма да повярват в него. Няма да повярват, защото това бъдеще е свързано преди всичко с ново съзнание, с друго отношение към земята, към нашето обкръжение; няма нито един съвременен човек, който би могъл да потвърди казаното от нея, нито един реален пример, потвърждаващ нейните думи. В действителност всичко й противоречи. И работят заводите, произвеждащи пестициди срещу всякакви там вредители. Съществува мрежа от магазини, които продават торове и пестициди. Има наука за земята и доста хора са заети с научни изследвания. Липсата на убедителни доказателства в полза на твърденията на Анастасия така силно ми подейства, че вече въобще не можех да пиша нищо. Затова се съгласих да отида в Австрия, в Инсбрук. Обади ми се издател от Германия и каза, че директорът на института по биоенергетика Леонард Хошененг ме кани да изнеса лекция за Анастасия пред водещите лечители на Европа. Институтът плащаше пътя, престоя и беше готов да плати по хиляда марки за всеки час от изказването. Не отидох там заради парите, а в търсене на убедителни и разбираеми за много хора аргументи „за“ или „против“ проекта на Анастасия, за твърденията й за бъдещето на Русия.

Доктор Хошенег, който ме покани за изказване пред лечителите, сам беше професионален лекар и прочут потомствен лечител. Неговият дядо е лекувал семейството на японския император и много други високопоставени лица. В неговата лична собственост, освен сградата на института, влизаха и няколко малки китни хотела (в тях отсядаха многото болни от европейските държави), ресторант, парк и още някакви огради в центъра на града. Той беше милионер, но въпреки битуващите у мнозина руснаци представи за начина на живот на богаташ от западна държава, научих, че цялата отговорна работа по лечението на хората той върши изключително сам. Лично посреща всеки човек, а броят на пациентите по някой път достига до 50 на ден и му се налага да работи по 16 часа. Само понякога поверява приема на пациенти на… лечител от Русия.

Държах реч пред събралите се в Инсбрук лечители, осъзнавайки, че ги интересува преди всичко Анастасия. За нея им разказвах през по-голямата част от моето изказване, а накрая споменах за нейния проект, тайно надявайки се да чуя от насъбралите се потвърждение или опровержение на нейния проект за бъдещото на Русия. Но те нито потвърждаваха, нито опровергаваха нещо, само непрекъснато задаваха уточняващи въпроси.

Вечерта Хошененг даде банкет в ресторанта. Бих го нарекъл просто вечеря. Всеки можеше да поръчва каквото си иска, но всички бяха скромни — предпочитаха салати, никой не употребяваше алкохол и не пушеше. Аз също не си поръчах алкохол — не защото се страхувах, че ще изглеждам като бяла лястовица сред тях, а защото по някаква причина нито ми се ядеше месо, нито ми се пиеше. На вечерята пак си говорихме за Анастасия. И там се роди фразата, не помня кой я произнесе за първи път: „Прекрасното бъдеще на Русия е свързано със сибирската Анастасия.“ Думите бяха подхванати и в различни интерпретации бяха повтаряни от лечителите от Италия, Германия, Франция…

Аз чаках нещо конкретно. Защо, за сметка на какво ще се случи прекрасното? Но конкретни доказателства никой не предлагаше. Лечителите се позоваваха на някаква, тяхна интуиция, а на мен ми трябваха доказателства дали земята може да храни човека без някакви особени усилия от негова страна, само заради това, че човек правилно е разбрал мисълта на невидимия Бог.

След като се върнах в Русия, си спомнях думите на европейските лечители. За кой ли път, вече без особена надежда, се опитвах да търся конкретни доказателства. За да ги получа, бях готов да отида на края на света. Но не се наложи да ходя много далеч. Невероятната случайност, като че ли специално нагласена от някой, ми предостави не само теоретичните доказателства, а се яви и като живо, реално потвърждение на думите на Анастасия.

Ето какво се случи.