Владимир Мегре
Кои сме ние? (17)

Въпроси и отговори

Проектът на Анастасия ме увлече. Искаше ми се да го обмислям и да го обсъждам всекидневно. Искаше ми се независимо от всичко да го защитя, да го браня от подигравки, да разсея съмненията на скептиците. Разказвах за него на читателските конференции в град Геленджик и в Централния дом на литераторите в Москва. Мнозинството от присъстващите (повече от две хиляди, от различни страни на ОНД и от далечни страни) поддържаха този проект и се заинтересуваха от него. Сега ще разгледам основните въпроси, забележките на скептиците и ще дам отговорите, основани на твърденията на Анастасия, на собствените ми убеждения и на информацията, която успях да събера.

Въпрос: В съвременния свят икономиката на която и да е държава не може да съществува извън световната икономическа система. Съвременните икономически процеси свидетелстват за необходимостта от създаване на големи промишлени структури, от специално познаване на законите на съвременния пазар, структурата му; приоритетните направления на финансовите потоци. Усеща се, че вие нямате икономическо образование.

Предложението ви акцентира върху производството на дребно, което може да ни отклони от главното и да разклати икономиката на държавата.

Отговор: Аз действително нямам икономическо образование. Абсолютно съм съгласен с Вас, че големите концерни и заводи имат голямо значение за икономиката на държавата. Мисля, че и вие ще се съгласите с това, че голям завод е икономически изгоден за държавата само тогава, когато той работи и произвежда търсена продукция. Когато голямото предприятие спре (а такива случаи не са редки в държавата ни, а се случва и в други страни), то донася загуби. Държавата е принудена да плаща на работниците обезщетения за престой. С това мизерно обезщетение стотици хиляди хора са принудени да влачат жалко съществуване. Те не знаят какво да правят, свикнали са да се изхранват само от работата си в предприятието. Ето в такива случаи те биха могли да използват свободното си време за по-интензивен труд в стопанството си.

Родовото имение не е само място за живеене и за приятно прекарване на времето, то може да стане и доходно работно място, дори и по-доходно, отколкото много, дори големи предприятия. Що се отнася до държавата като цяло тя не се състои само от големи и дребни концерни, нейната основна съставяна част са именно семействата.

За всяко семейство имението може да стане опората, спасителният сал при всевъзможни икономически катаклизми в държавата. Мисля, че няма нищо лошо в това, че на всяко семейство ще бъде предоставена възможността самостоятелно да осигури охолното си съществуване. Също така смятам, че личната свобода не е възможна без икономическа свобода. Работническото семейство, живеещо в съвременния градски апартамент, не може да бъде свободно. То зависи от работодателя, от комуналните служби, които осигуряват или не, топлина, вода, светлина; от доставките на храни, от цените на услугите и на хранителните стоки. То е роб на всичко това и децата в такова семейство се раждат с робска психология.

Въпрос: Русия е индустриално развита страна и мощна ядрена държава. И само такава тя може да осигури безопасността на гражданите си. Ако всички жители на страната започнат да се занимават само със земята, страната ще се превърне в чисто аграрна държава и ще стане беззащитна пред агресора.

Отговор: Не мисля, че непременно всички веднага ще се съгласят да се занимават само с участъците си. Процесът ще протича постепенно и положението ще се регулира естествено. Мощта на държавата зависи не само от наличието на достатъчно количество ядрени бойни глави, но и от общото икономическо положение, което включва в себе си както достатъчни, така и качествени хранителни запаси. И ако в държавата не достигат храни, необходими за човека, тя е принудена да продава природните си ресурси, въоръжението си и засилва по този начин вероятния противник.

Предлаганият проект е способен да укрепи икономическото положение на държавата, а следователно и да даде възможност на науката да работи по-успешно, на промишлеността да издържа по-боеспособна армия. Но в недалечно бъдеще, при мащабно внедряване на подобен начин на живот, аз мисля и съм убеден в това, че той непременно ще предизвика голям интерес у мнозина граждани на други държави, в това число и на страните, които са недружелюбни към нас сега. И в тях също хората ще поискат да подредят живота си така, както повечето руснаци. Началото на осъществяването на проекта в различни страни ще послужи за начало на мирното съвместно съществуване на народите.

Въпрос: В някои по-благоприятни региони на Русия този проект, разбира се, може да се осъществи, но не ви ли се струва наивно да смятате, че осъществяването му е възможно в такава открай време бандитска република като Чечня?

Отговор: Значителното намаляване на социалното напрежение особено в така наречените „горещи точки“ пълното прекратяване на конфликтите с помощта на този проект ми се вижда не наивно, а абсолютно реално. Ако се вземе за пример Северен Кавказ и неговата най-болна точка — Чечня, то вече стана ясно, за това говорят и в печата, че в основата на конфликта стои борбата на малка група за притежаване на нефтените находища на републиката, за власт, за пари. Това е характерно за повечето „горещи точки“, а и за всички конфликти от всички времена. Тогава, защо във военните действия в Чечня е въвлечена голяма част от населението и особено мъжкото?

В Чечня са съществували стотици нелегални нефтопреработващи предприятия, собственост на малко хора. В тези предприятия работели десетки хиляди работници от местното население. При опитите да се въдвори ред тези хора остават безработни и следователно техните семейства са без средства за Съществуване. Тази категория от населението е застанала на страната на командосите, защитавайки фактически работните си места; бранейки, макар и минималното благосъстояние на семейството си. Известно е, че за участие в бойните действия се получават доста повече средства в сравнение с обезщетението при безработицата. За повечето редови командоси участието в действията на бандите е също такава работа, както за милиционера или офицера от руската армия, но по-високо платена. Затова много от редовите командоси явно смятат прекратяването на военните действия за безперспективно за благоденствието на семействата си.

Но по какъв начин все пак е възможна ликвидацията на безработицата в Чечня, след като ние не успяхме да я ликвидираме напълно нито в един, дори благополучен регион? Да предположим, че правителството отпусне за Чечня огромни средства и започне да строи там всевъзможни предприятия, за да осигури работа на всеки желаещ. Тогава възниква още един проблем — размера на заплатата. Ако специално за чеченското население тя се повиши, то тогава за Чечня ще работи цяла Русия. Нали парите в дадения случай ще се вземат само от данъкоплатеца? Но и в този случай по-голямата част от тях ще попада не по предназначение, тъй като и досега още не е решен проблемът отделяните средства да достигат до нуждаещите се. Ще имаме същия резултат, при значително увеличение на разходите.

Чеченската република е благоприятен район за селско стопанство. Нека си представим, че в страната ни вече действа закон за отпускане на земя за родово имение. Да си представим, че държавата охранява родовите имения от всякакви посегателства. Чеченското семейство получава родовото си имение, където цялата произведена продукция е изключително негова собственост и ще бъде собственост на бъдещите му поколения, като им осигурява охолно съществуване и живот не под бомби, не като отцепници, а в прекрасно кътче, подредено от тях самите, късче Родина. Убеден съм, че такова семейство няма да противостои на държава, осигурила му такава възможност; то ще я защитава с по-голямо старание, отколкото сега й противостои; то ще защитава такава държава със същото отчаяние, с което би защитавало родовото си гнездо; то ще прекратява всякакви опити на подстрекатели към отделяне от такава държава, всякакви опити за расова дискриминация.

Убеден съм, че при достатъчно мащабна акция по организирането на подобни селища на територията на Чечня, дори като експеримент, „горещата точка“ с име Чечня ще се превърне в един от най-благонадеждните региони на Русия, ще стане един от значимите духовни центрове на Земята. Всичко ще се обърне на сто и осемдесет градуса. Когато Анастасия говореше за факторите, с помощта на които може да се ликвидира престъпността, на мен също ми беше трудно да повярвам веднага на думите й. Но животът после неотклонно потвърждаваше справедливостта на нейните думите. Що се отнася до Чеченската република…

На читателската конференция в град Геленджик бяха дошли повече от хиляда човека, от различни райони на Русия и страни на ОНД. Най-много от всичко ме учуди това, че там присъстваше и делегация от Чечня. Никой никого не беше канил специално на конференцията. Чеченците дойдоха сами. С някои от тях после разговарях специално.

Сега ние говорим за Чечня, но нима в други места на страната ни няма престъпност? Има, и то с най-различни прояви. Една от причините пораждаща престъпността, е безработицата, ситуацията, която не позволява на излезлия от затвора човек да се реализира в обществото ни. Проектът на Анастасия е способен да реши и този проблем.

Въпрос: Ако в Русия на всяко желаещо семейство се дава по един хектар земя, земята за всички няма да стигне. И със сигурност няма да стигне за зараждащото се поколение.

Отговор: В настоящия момент по-остро стои въпросът за това, че няма кой да обработва земята. Имам предвид не само пущинаците и негодната за обработване земя, но и земята, годна за разораване. Що се отнася до новото поколение, то за съжаление у нас сега всяка година повече умират хора, отколкото се раждат. По данните на Държавния статистически институт населението на Русия всяка година намалява със 750 хиляди души, проблемът сега е в това, въобще да се появи новото поколение.

Първоначално имах илюзорната представа, че семейство или сам човек, който живее, да речем, в пететажен блок, заема по-малко земя, отколкото човек с частен дом със земя за лично ползване. Оказа се, че това въобще не е така. Всеки човек, на който и етаж да живее той, всекидневно употребява като храна всичко онова, което расте на земята. За да му се достави продукцията, растяща на земята, се използват пътища, коли, складове и магазини, които също се разполагат на земя.

Следователно на всеки човек неговият участък земя му служи всяка минута. Служи му независимо от това, че човекът го е зарязал и не мисли за него.

Разбира се, не успях веднага да отговоря на зададения въпрос с конкретни цифри, но по-късно ги намерих и сега мога да ги посоча в тази книга.

Общата площ на Руската федерация е 1 709,8 милиона хектара. За селскостопанска обработка могат да се използват само 667,7 милиона хектара. В началото на 1996 година общата площ на селскостопанските земи е 222 милиона хектара, или 13% от общите ресурси на земята в страната, в това число орна земя — 130,2 милиона хектара (7,6%).

Населението на Руската федерация към текущата година наброява 147 милиона човека. Проблем с отделянето на хектар земя за всякб желаещо семейство, както показват цифрите, не съществува. Нещо повече, проблемът е тъкмо в другото — населението на държавата ни катастрофално намалява. И ето какви прогнози дават аналитиците за бъдещето. Обобщените характеристики за населението на Русия през 2000–2045 години (прогнозата е направена въз основа на съществуващите тенденции) показват, че броят на децата до 15 години ще намалее два пъти, а възрастните хора ще станат 1,5 пъти повече. Потенциалът на населението за възпроизвеждане ще бъде практически изчерпан.

Съществува още един проблем — качеството на орните земи на държавата ни.

Върху големи площи почвеният слой е разрушен. Специалистите смятат, че тези процеси вече са придобили масов характер. Селскостопанските земи на Русия, подложени на ерозия и с опасност от ерозия, възлизат на 117 милиона хектара (или 63%). През последните 50 години скоростта на процесите на ерозия е нараснала 30 пъти — особено бързо от началото на деветдесетте. По оценки на експертите на ФАО (ООН) страната ни се намира в десетката по темпове на разпространение на ерозията. Към 2002 година от нея ще бъдат засегнати до 75% от селскостопанските земи. Могат да се посочат и по-подробни статистически данни за земите на държавата ни, те са тъжни. Аз ще ги поместя към края на тази книга.

Сега, след запознаване с цифрите, мога с увереност да кажа, че проектът на Анастасия е способен да спре развихрилата се вакханалия с ресурсите на земята в държавата ни. Към днешния ден той се явява единствено ефективен и реално изпълним. Той предвижда възстановяването на плодородието на почвите за сметка на естествените природни процеси. Той не изисква допълнителни държавни инвестиции, при това решава проблемите на екологията, бежанците и безработицата, премахва проблеми, които ние със сегашното си отношение към земята подготвяме за децата си.

Може би в природата съществува по-ефективен и реално изпълним проект, но тогава нека някой да го обнародва. Засега определени структури само изискват големи пари за възстановяване на селскостопанското производство по стария начин. Държавата не разполага с необходимите пари. Но най-тъжно е, че ако ги намерят с помощта, да речем, на чуждестранни кредити, ще започнат да тъпчат в земята химически торове, замърсявайки я още повече — нали ние нямаме оборски тор в достатъчно количество.

Парите после ще трябва да се връщат с лихви; положението със земята още повече ще се влоши, а проблемът ще се стовари на плещите на подрастващото поколение. Ще положа всички усилия, за да отстоя проекта на Анастасия. Естествено, отшелницата от тайгата не е авторитет за повечето чиновници, а аз — не съм специалист-агроном. Ще ми бъде трудно да доказвам на опитните политици неговата ефективност, но аз все пак ще действам с всички достъпни ми средства.

Ще бъда благодарен и на онези читатели, който разбират по-добре хитроумните държавни механизми и ще могат на по-професионален език да обяснят на отговорните държавни мъже ефективността на проекта на Анастасия. Може би тази книга ще попадне и в структурите на властта, задължени да решават подобни задачи, затова още веднъж се обръщам към тях с молба от името на всички желаещи. Не знам, какъв е броят желаещи, но съм убеден, че те ще бъдат милиони. От тяхното име се обръщам с молба да се реши въпросът със земята на законодателно равнище и безплатно да се отдели на всяко желаещо семейство в държавата ни по един хектар земя; да се даде възможност на всяко желаещо семейство да подреди родовото си имение, да го облагороди и с любов да се грижи за късчето си Родина. Тогава и голямата Родина ще бъде хубава и щастлива — нали тя се състои от множество малки парченца.

Въпрос: В много части на страната ни екологичната обстановка е сложна. Може да се каже, че днес тя е катастрофална. Не е ли по-добре първо да се положат усилия за подобряването на екологичната ситуация като цяло, както с това се занимават много екологични организации, а после вече да се занимаваме с индивидуални имения?

Отговор: Вие сам казвате, че за екологичната ситуация са загрижени много организации, но тя се влошава. Не значи ли това, че само загрижеността тук не е достатъчна, след като обстановката продължава да се влошава и дори става катастрофална? Нека си представим прекрасна градина, други дървета, растящи само в едно прекрасно подредено имение, само едно райско кътче, с размер един хектар. Това, разбира се, не е достатъчно за глобална промяна в екологията на страната или планетата, но нека си представим милиони такива кътчета и ще видим като цъфтяща райска градина цялата Земя. Трябва всеки първо да започне с подреждането собственото си кътче. Може би тогава ние ще преминем от всеобща загриженост към всеобщи конкретни действия.

Въпрос: Вие смятате, че безработно семейство може да стане богато с помощта на един хектар собствена земя? Ако вие смятате така, то защо тогава бездейства днешното село? В селата хората имат земя, но гладуват.

Отговор: Нека заедно помислим За този феномен, но предварително ще добавя към зададения още няколко въпроса.

Защо милиони хора казват, че за тях половин декар земя от вилния парцел е съществена материална помощ и съществено се е подобрил техният хранителен режим, а хората по селата, които имат по 1,5–2,5 декара казват: „Ние гладуваме, мизерстваме?“

Защо? Не зависи ли нашето благосъстояние и от степента на нашето осъзнаване? По-голямата част от селското население смята, че да се живее хубаво може само по градовете, младежта напуска селата. Мисля, че за това явление е виновна и нашата доскорошна пропаганда. Нека си спомним възторжените статии в пресата на петдесетте, шестдесетте години. Кои са героите — миньори, дървари, шлосери, летци, моряци?…

Дори художниците рисуваха градски пейзажи с множество димящи комини на индустриални гиганти. Снизходително, по някой път се споменаваше и колхозникът. Човекът, отделящ внимание на земята си, беше представян по негативен начин. Дори са правени опити да се построят в селска местност блокове от типа на градските, като хората са лишавани от личните им дворове и са принуждавани да работят само на така наречените „обществени земи“. Всичко както в индийския Ауровил — можеш да живееш на земята и да работиш, но земята никога не ще бъде твоя — всичко това и води до плачевен резултат.

За всеобщата бедност на съвременното село, както и на по-голямата част от населението, се говори непрекъснато и от политиците, и в средствата за масова информация. Говори се толкова много, че се получава някакво мащабно внушение — селският жител може да бъде само беден. Почти не се посочват примери как може благосъстоянието в голяма степен да зависи от теб самия. На някои им е изгодно да внушават: „Не се надявай на себе си, само аз ще те направя щастлив.“ Така говорят мнозина лидери на духовни общности, множество политици, събирайки електорат за себе си. Който иска да бъде беден и жалък, да продължава да им вярва. Аз искам да говоря не как да станеш беден, а как да станеш богат. На въпроса: Може ли да се живее охолно от свое късче земя?, ще отговоря — може! И ще посоча конкретен пример.

През 1999 година един мой познат, московски предприемач, който прочел „Анастасия“, ме покани на гости. Заинтригува ме, като ми каза, че може да подреди почти същата маса, каквато е подредила Анастасия в тайгата. Когато отидох при него, масата все още беше празна. Ние седяхме и приказвахме. Андрей — така се казва предприемачът — поглеждаше часовника, извинявайки се, че някой си там закъснява.

Скоро влезе шофьорът му с две големи кошници. На масата се появиха домати, краставици, хляб и много други неща. Стаята се изпълни със съблазнителни аромати. Жените за няколко минути подредиха прекрасна маса. Ние пихме не пепси-кола, а великолепен, ароматен руски квас. Не пихме френски коняк, а домашно вино с накиснати билки в него. Доматите, краставиците не бяха толкова прекрасни, каквито опитвах-при Анастасия в тайгата, но бяха доста по-вкусни от онези, които се продават по супермаркетите и дори на колхозните пазари. „Откъде го имаш всичко това?“ — недоумяващо попитах аз и научих следното.

Веднъж, като се връщал в Москва от Рязан, шофьорът на Андрей спрял джипа си до малко крайпътно пазарче. Купили литров буркан кисели краставици и буркан домати. Спрели до малко кафене и решили да обядват. Отворили купените буркани и опитали. След обяда Андрей казал на приятеля си да обърне колата и да тръгне в посока противоположна на Москва, към крайпътното пазарче. Той изкупил от възрастната жена всичко, каквото тя имала, и предложил да я откара в къщата й с джипа си. Жената живеела сама в много стара къщичка с малка градинка. Имота й бил в малко село на петнадесетина километра от пътя. Предприемчивият ум на Андрей реагирал бързо и по-нататък всичко станало така…

Андрей купил къща в селото, в края на гората с 2 декара земя — на 120 километра от Москва в екологично чиста зона. Регистрирал къщата на името на тази жена, сложил пред нея документите и договор, съгласно който се задължавал да й изплаща всеки месец 300 американски долара. Жената трябвало да дава на семейството му отгледаната в градината продукция, без тази, която ще изяде сама. Жената се казвала Надежда Ивановна. Била на 61 години. Тя не разбирала много от хартийки и не им вярвала. Тогава Андрей я откарал в селския съвет и помолил председателя да й прочете и обясни законността на документите. Председателят на селския съвет се запознал с документите и казал на жената: „А какво губиш ти, Ивановна, нали никой не иска съборетината ти в замяна? Ако не ти хареса, винаги ще можеш да се върнеш.“ Надежда Ивановна, в края на краищата, се съгласила.

Сега тя вече три години живее в солидна къща. Андрей наел работници, които пробили кладенец, направили парно и автономна котелна, изкопали и подредили мазе. Заградили цялото стопанство с ограда, докарали целия необходим инвентар, купили коза, кокошки, смеси и много други неща, необходими в стопанството.

При Надежда Ивановна дошла да живее дъщеря й с малкото й внуче. Алексей прочел това, което казваше Анастасия за отглеждането на зеленчуците. Сам отглежда разсад, но семената взима само от Надежда Ивановна. Бащата на Алексей, бивш директор на ресторант, сега — пенсионер, през лятото закарва разсад и с удоволствие помага на жените в стопанството. Надежда Ивановна и дъщеря й получили жилище и работа. Семейството на Андрей — той, съпругата му, баща му и двете му деца — се осигуряват през цялото лято с пресни, наистина екологично чисти зеленчуци и плодове, а през зимата — с великолепна зимнина и с целебни билки за през цялата година, при необходимост.

Някой ще реши, че посоченият от мен пример е изключение. Нищо подобно! Още преди десет години, когато бях президент на Междурегионалната асоциация на предприемачите на Сибир, много от предприемачите, участващи в нея, се стараеха по подобен начин да организират помощните си стопанства; някой — за фирмата си, друг — само за семейството си. И сега вие можете да срещнете по вестниците обяви, в които се предлагат подобни услуги. Но има едно „но“ — много е трудно да се намери човек, способен да работи, а по-точно умеещ да прави това, което прави Надежда Ивановна. А щом е трудно да се намери, нека си спомним сами как трябва да се отнасяме към земята. Нека обменяме опит как да станем богати и щастливи върху земята си, а не как да бъдем бедни.

Въпрос: Владимир Николаевич, аз съм предприемач. На мен също ми е известно, че много от състоятелните хора се ползват от услугите на селските жители, способни грамотно да отглеждат и да съхраняват селскостопанската продукция, която наистина превъзхожда по вкусовите си качества произведената в големите стопанства, но при масовото производство търсенето ще спадне. За сметка на какво тогава ще съществува семейството с доход само от хектара си земя, ако отгледаните домати и краставици се окажат никому ненужни?

Отговор: На земята не се раждат само домати и краставици, но и много други неща. Обаче, ако дори и половината от руските семейства придобият свои имения, те няма да могат да задоволят в близките двадесет-тридесет години търсенето, тъй като продукцията ще е нужна не само на руснаците, но и на хората от много чужди страни, особено богатите. Работата е там, че селскостопанските производители на повечето страни така са се увлекли в селекцията и химическата обработка на растенията, че чисто и просто са унищожили първичния им вид; не само външния им вид, а цялото съдържание. Ако вземем за пример доматите и краставиците, всеки може да се увери, ако влезте в среден, а още по-добре в хубав супермаркет (те сега не са рядкост в големите градове), че на рафта има много красиви вносни домати и краставици. Цената им започва от 30 рубли за килограм. Те са еднакви по големина, красиви, дори по някой път се продават със зелено клонче. Но те нямат аромат и са безвкусни. Това са мутанти! Това е илюзия, макет, външно напомнящ това, което трябва да бъде. С такива мутанти днес се храни по-голямата част от населението на света. Това не е мое откритие, от това са обезпокоени хората в много страни на Запада, които ние смятаме за високоразвити.

Например, в Германия е взето решение да се посочва на магазинните етикети, че зеленчуците са произведени с използване на определени добавки. Тези хора, които са по-заможни, избягват да ги купуват. Продукцията, отгледана в екологично чисти райони с използване на ограничено количество химически торове, на Запад струва значително по-скъпо — само че съществуващата на Запад фермерска система в селското стопанство не позволява да се отгледа напълно екологично чиста продукция. Западният фермер е принуден да използва и труд на наемни работници, и всевъзможна техника, и химически торове, унищожаващи плевелите.

Той се стреми да получи по-голяма печалба. Да предположим, че някой от западните фермери, а такива вече има, поиска да отгледа екологично чиста продукция, вземайки под внимание това, което казва Анастасия. Ако си спомняте, тя говореше, че не всички плевели трябва да бъдат унищожавани, тъй като и те имат своята роля. Но да предположим, че някой фермер все пак поиска, поне за своето семейство и за познатите си, да отгледа такава продукция. Пред него възниква трудно разрешим проблем — семената. Селекцията е свършила работата си — от първоначалния вид на Запад не е останал. И в Русия има много малко — особено, след като разрешиха продажбата на вносни семена. Ако се използват семена от собствения участък, зеленчуковата култура постепенно ще се стреми да възстанови първоначалните си свойства, да вземе от земята всичко, необходимо за човека, но за пълно възстановяване ще й потрябват десетилетия. В Русия благодарение тъкмо на бедността и на множеството малки помощни стопанства много хора използват собствени семена. И в това е тяхното предимство — скоро то ще възвърне стократно и реалната продукция.

Ние говорим за семената, за необходимостта да се отглежда селскостопанска продукция в екологично чисти райони, да не се използват химически торове — всичко това е вярно, за това говорят в много държави по света, но само говорят. Достатъчно количество вкусна и здрава селскостопанска продукция няма — особено във високоразвитите страни. Но това още не е всичко.

Преработката! Консервирането! При всички усилия на технократичния ни свят заводите, оборудвани технически по най-добрия начин, не могат да произведат кисели краставички, домати, зеле, превъзхождащи по вкус онези, които правят руските стопанки. В какво е тайната? Освен другите премъдрости, малко са онези, които знаят, че трябва да минат не повече от петнадесет минути от откъсването на същия този домат или краставица от лехата, в която расте, до консервирането. Колкото по-малко е това време, толкова по-добре. Тогава се запазват чудесният аромат, етерите, аурата. Същото се отнася и за подправките — за копъра, например.

Огромно значение има водата. Ами, какво хубаво можем да получим ние, използвайки хлорирана, мъртва вода? Ние я преваряваме, обработваме буркана с пара, но има хора, които взимат изворна вода, добавят в нея, освен другите неща, червена боровинка и… Искате ли да опитате? Вземете изворна вода, сложете в нея една трета червени боровинки — ще пиете тази вода с удоволствие, дори след половин година.

Чувствително по-добри са домашно приготвените от много руски майстори консервирани плодове и зеленчуци за зимата. В това, че те превъзхождат по вкусовите си качества продукцията дори на най-известните фирми на света всеки от вас ще може да се увери сам, сравнявайки едната и другата. Сега, нека си представим — живеещото в имението си семейство, е „сложило“ в хиляда буркана краставици и домати. Получила се е първокласна, най-добрата по много показатели продукция; продукция, която по вкусовите си качества и екологичната си чистота няма равна в света; продукция, която ще поискат да имат на трапезата си много хора от различни страни по света — и милиардерът от Америка, и почиващите туристи в курортите на Кипър. И на етикетите на бурканите ще пише: „От имението на Иванов“, „От имението на Петров“, „От имението на Сидоров“.

Естествено, че да се занимават с продажба на хиляда буркана на предприемачите не им е интересно, но ако в селището има, да речем, 300 стопанства, те ще подготвят 300 хиляди буркана, а това вече е интересен бизнес дори за голяма фирма. Предполагам, че първоначалната цена на един буркан ще бъде същата, каквато е сега в супермаркета, в рамките на един долар, но когато бъдат опитани, тя ще се качи може би десетки пъти.

Пресните краставици и домати посочих само като пример. Има още много разни неща, които могат да се произвеждат в имението, например вино, ликьори, настойки от френско грозде, малини, къпини, сладка офика — и много други неща. Всеки ще съставя сам „букета“, достигайки все по-голямо съвършенство. И никакви супер скъпи елитни вина няма да могат да се сравнят с тях. В света няма такава суровина за вина, каквато може да се получи в Русия. Освен това могат да се правят вина по древни рецепти, с използване на билки, да се правят целебни, витаминизирани вина.

Анастасия казва, че скоро за най-модерна в света ще се смята руската риза с ръчна бродерия. И в тази насока Може да се мисли, и изделията от дърво с ръчна дърворезба могат да се правят в стопанството през зимата. В края на краищата, има народна мъдрост: „Ако искаш да бъдеш щастлив — бъди такъв“. Също така може да се каже: „Ако искаш да бъдеш богат — бъди такъв.“ Главното е, да не се програмира човека за бедност, а да се настройва към богатство. Да мисли много по-рационално за това, как да стане състоятелен, да не си внушава, че не е възможно да стане такъв.

Въпрос: Анастасия твърди, че да се запази обичта на младоженците е значително по-лесно в условията на такова имение, както Вие го описвате, отколкото в обикновен апартамент. Кажете, моля, Вие говорихте ли за това с психолози и учени, които се занимават с проблемите на семейството? Ако да, то какво казват те по тази тема. Как може да стане това?

Отговор: Не съм говорил за това с учените. По каква причина се запазва обичта не ме интересува особено. Важно е тя да се запази. А че това ще стане, вие и сами ще можете да се уверите, обръщайки се към себе си. Помислете, къде бихте искали да живеят сина или дъщерята — в апартамента, като в каменен бункер, или в къща, заобиколена от прекрасна градина?

Помислете, с какво искате да храните децата или внуците си — с консервирани храни или с пресни и екологично чисти? И здрави ли бихте искали да видите децата си, или зависими от аптеката? Задайте въпрос на млада жена, ако тя има еднакво отношение към двама мъже, за кого би предпочела да се омъжи — за този, който е подредил бита си, бъдещото си родово гнездо в апартаментче на панелния блок или в къща с прекрасна градина? Мисля, че повечето ще изберат второто.

Забележка: Възраждането на всяка държава може да се започне от духовното й оформяне. Това са го разбрали и са започнали да говорят за духовността и някои членове на правителството ни и президентът. Анастасия се оценява от повечето читатели като личност с висок дух, живееща по законите на Бога-Творец. Тя говори за духовните ценности, а вие занимавате хората с частни случаи, призовавате ги да се захванат с бизнес на собствения си участък. По този начин вие ги отклонявате от духовността.

Отговор: Смятам, че никой и никога не ще може да отклони човечеството от истинските ценности. Хубаво е, че съвременните управници говорят за духовност.

Изказванията на Анастасия отначало не бяха винаги разбираеми за мен, но впоследствие стават конкретни. Конкретното ми е по-ясно, отколкото философските размишления, затова и говоря за конкретни неща, които смятам, че са много важни и в духовен план. Вероятно в света съществуват безброй представи за духовност, за Бог.

След общуването ми с Анастасия и осмисляне на случилото се, те се създадоха и у мен. За мен Бог е личност. Личност добра, умна и утвърждаваща живота. Личност, стремяща се към щастливото битие на хората — на децата си, на всички хора заедно и на всеки човек поотделно; Отец, любящ, който се тревожи за всекиго, който е предоставил на всеки човек пълна свобода на избор. Бог е най-мъдрата личност, стремяща се във всеки миг да прави за децата си само добро. И изгрява всеки ден Неговото слънце; растат тревите и цветята; растат дърветата, прелитат облаците и ромоли водата, готова да утоли жаждата на всеки човек.

Аз не вярвам и за нищо на света няма да повярвам, че мъдрият ни отец може да сметне за достижение на духовността само непрекъснатите разговори за нея, без конкретни действия.

От момента, в който е изчезнала така наречената „желязна завеса“, в страната ни са се втурнали тълпи всевъзможни, уж духовни, проповедници, а и доста местни са се появили.

И всички се опитват да ни поучат, какво иска от нас Отец. Едните говорят, че трябва да се храним някак си по-различно, другите — учат с какви думи по-добре да се обръщаме към Бога, трети (например кришнарите) твърдят, че трябва да се скача и да се крещят мантри от сутрин до вечер. За мен това са просто глупости. Убеден съм, че по-голяма болка за Бога не може да се измисли, отколкото подобно кълчене, скачане и виене. Всеки любещ родител се стреми към това, синът или дъщеря му да продължат бащиното дело, да вземат участие в съвместното сътворение. Непосредствените творения на Бога Са около нас. И какво може да бъде по-високо проявление на обичта към Бога, от грижовното отношение към тях, от подреждането на собствения живот, собствения бит и бита на децата ни с помощта на тези Божествени творения?

Нито страната като цяло, нито всеки един от нас поотделно сме станали по-щастливи от всевъзможните кълчения и медитации. Не сме станали по-щастливи, защото тъкмо те ни отдалечават от истината, от Бога. Отдалечават ни усилено, неуморно, подхвърляйки ни все нови варианти на кълчене вместо истината. Учения идват и си отиват. Някои от тях съществуват стотици години, после предизвикват само смях, някои се появяват за няколко години и изчезват безследно, като светкавица. Само боклук, мръсотия и разбити хорски съдби се налага да се гледат след тях.

На въпроса: „Защо сме принудени да слушаме непрекъснато разни думи за Бог от устата на всевъзможни проповедници, защо Бог сам не ни казва думите си?“, Анастасия отговори: „Думите ли? Толкова много думи с различен смисъл имат земните народи, токова много различни езици и диалекти, но има един език на Божествените възвания. И той е изтъкан от шумоленето на тревата, от пеенето на птиците и от шума на вълните. Божественият език има аромати и цвят. Бог с този език дава отговор на молбата на всяка молитва.“

Бог ни говори всеки миг, но поради духовния си мързел ние не искаме да Го слушаме? Ето сега ще изпея мантра, ще подскачам и ще се изсипе от небето манна небесна, и ще ме ощастливи, и ще ме направи избран над всички. Хоп — и готово! А тук трябва с години да градиш своя рай, да чакаш, докато пораснат тези дървета, даващи плодове, да поникнат цветята… Но като не правим това, ние не просто отхвърляме Бога, ние Го наскърбяваме; унижаваме Го с демагогията си и с кълченето си.

Може и да не слушате Анастасия, и още повече мен. Но влезте в пролетната гора или градина и, след като помълчите, се вслушайте в сърцето си. Сърцата на мнозина непременно ще чуят гласа на Отца, който (по думите на Анастасия) на въпроса: „Какво ще може Той, Бог, да направи, когато на Земята над всичко преобладава енергията на разрушението, когато, използвайки Неговото име за собствената си корист, едни хора изведнъж решават да подчинят други?“, Той отговорил: „С ден настъпващ ще изгрея като утринна заря. Слънчевият лъч ласкае всички творения по Земята без изключение и ще помогне на дъщерите и синовете ми да разберат, че всеки може сам с Душата си да говори с Моята Душа.“ Той е вярвал и вярва в нас, затова твърди: „За многообразието от причини, които водят до безизходица, има едно славно препятствие — то ще бъде преграда на всичко, което носи лъжа. У синовете и дъщерите Ми има стремеж към опознаване на истината. Лъжата винаги има ограничения, но истината е безгранична — едничка тя ще се намира в Душите на дъщерите и синовете Ми в пътя към осъществяването.“

Ето, затова нека всеки, без да го мързи да потърси в своята Душа и да осъзнае, че е Божи син, а не роб или слабоумен биоробот, скачащ под звънчета.

И докога ще молим своя Отец: „Дай, поднеси, освободи?“ Не е ли време самите ние поне нещо приятно да направим за Него? И какво може да Му бъде приятно, да Му донесе радост? Анастасия отговори на подобен въпрос, като даде елементарен тест, с помощта на който може да се проверят множество духовни концепции и направления. Тя каза: „Когато Душата ти се разтревожи от дошло от нечия уста твърдение, уж от името на Отец, ти обърни внимание на това, как живее самият проповедник. После си представи какво ще стане със света, ако всички започнат да живеят така.“ С помощта на този прост тест могат да се проверят много неща. Опитах се да си представя, какво ще стане с човечеството, ако всички хора на Земята до един започнат да повтарят мантри от сутрин до вечер, както го правят кришнарите — веднага се появи краят на света. Сега си представете, че всеки човек на Земята ще отгледа своя градина. Разбира се, цялата Земя ще се превърне в цветуща райска градина.

Аз съм предприемач, засега бивш, но все пак предприемач. Разбира се, на мен са ми близки конкретните неща и може би затова смятам. Че духовен може да се нарича човек, който е способен на действия, които са полезни за Земята, за семейството му, за родителите му — значи и за Бог. Ако този, който нарича себе си духовен, не може да направи щастлив себе си, любимата си жена, семейството си, децата си, то неговата истина е лъжовна.

Въпрос: Анастасия е говорила за качествено ново възпитание на децата, за ново училище. То само в условията на описаното от нея селище ли е възможно, или и в големите съвременни градове също? Какво говори за това Щетинин? Още в първата книга са посочени думите на Анастасия за това, че тя смята за главно възпитанието на децата и винаги се е стремяла да говори за възпитание, но вие непрекъснато подминавате този въпрос, той почти не се обяснява в книгите Ви. Защо?

Отговор: Михаил Петрович Щетинин е организирал училище-интернат в гората. Веднага след като бъде започнато изливането на основите на първото селище, състоящо от собствени родови имения, ще трябва да помолим Михаил Петрович да разработи специална програма за бъдещото училище. И ще го моля, ако той не може да преподава там, то поне да насочи в него най-добрите си ученици, да подбере подходящи учители от работещите сега при него.

Смятам за невъзможна организацията на подобно училище в днешните градове. Нека сами, без Анастасия, да си припомним училищните години. В училището казват едно — на улицата е друго, в семейството — трето. Докато осъзнаеш, къде е истината, докато се опитваш да получиш цялостното възприятие на света, гледаш — половината живот вече е минал. Мисля, че трябва да се постараем самите ние да живеем нормално, преди да възпитаваме децата си. А след като сме си осигурили достойно човешко съществуване, да се грижим за децата си заедно с училището, като действаме в хармония и се допълваме.

Анастасия наистина често говори за възпитанието на детето, но това, което казва тя, не прилича на някаква разписана по дни, часове и минути система. Много често изказванията й въобще не са много разбираеми. Например тя говори, че възпитанието на детето трябва да се започне от собственото ни възпитание, от подреждането на собственото щастливо битие, от собствените ни опити да се докоснат мислите на Бога. Един от главните елементи на възпитанието е тъкмо прекрасното родово имение.