Пол Дохърти
Възходът на Атон (2)

Предисловие

Осемнайсетата династия (1550–1323 г. пр.Хр.) отбелязва може би най-високия връх на древната египетска империя както в границите й, така и извън тях. Тя е период на величие, разцвет и триумфираща победоносна политика. Но тя е и време на големи промени и бурни събития, особено в последните години от царуването на Аменофис III и внезапното възшествие на престола на Великия еретик Ехнатон, когато различните религиозни идеологии са в свиреп сблъсък, а над страната е надвиснала мрачна заплаха от страна на империята на хетите.

Бях особено щастлив да получа достъп до този старинен документ, за който според свидетелствата на една по-близка до нас епоха се твърди, че е „искрената и пълна изповед“ на Маху — човек, живял в самото око на бурята. Шеф на полицията при Ехнатон и при приемниците му, Маху изпъква като особено зловеща фигура. Работата му е да отговаря за сигурността, ала зад тази длъжност в действителност се крият множество грехове. Изповедта му от този документ е в пълно съответствие с данните от други археологични източници, намерени в Тел ел Амарна и в собствената му гробница, останала незаета завинаги. Като проницателен наблюдател на епохата си Маху е човек, чиято ръка винаги е била много близо до меча (вж. историческата бележка в края на книгата).

Изглежда, че Маху е писал изповедта си доста след буреносните години, които бележат края на Осемнайсетата династия. Той си води дневници, които преписва по-късно — вероятно по време на съвсем краткото царуване на Рамзес I (около 1307 г. пр.Хр.). Шестстотин години по-късно, през VII в. пр.Хр., оригиналният документ на Маху е преведен на демотичното (народното) писмо, а в периода на римското владичество от него е направен нов препис на смесица от латински и общогръцкото койни^[1]. Изповедта му, която реших да публикувам като трилогия, отразява различните периоди в последвалите преводи и допълнителни поправки. Например: Тива е гръцкият вариант на „Уасет“^[2], а някои други собствени имена (без да споменавам йероглифите) се дават с различни тълкувания от отделните преводачи и преписвачи.

За жалост изповедта на Маху не хвърля светлина върху някои спорни проблеми от онова време. Ето някои от тях: Каква е точната продължителност на царуването на Аменофис III? Позволява ли той на сина си да бъде пълновластен регент до своята смърт? Колко дълго царува Ехнатон в действителност? Въпреки това разказът на Маху вдъхва нов живот на онези кървави борби, които разкъсват Египет преди около 3 500 години. Той пълнокръвно описва превъзмогващите всякакви трудности амбиции на древни мъже и жени от една империя, потънала отдавна в мрака на времето.