Пол Дохърти
Тайната на замъка (6) (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)

Разговорът на поклонниците

Франклинът млъкна и огледа манастирската трапезария. Скри усмивката си, когато очите му бързо се спряха върху онези от спътниците му, които трябваше да изиграят някаква роля в историята му. Наблюдаваше главно Продавача на индулгенции с ленената му коса, призрачно бялото лице и нос, подобен на птичи клюн. Той изглеждаше вглъбен в огърлицата от евтини реликви, окачена на шията му и не вдигаше глава. Рицарят, обаче, слушаше жадно и се усмихваше тайно, сякаш историята на Франклина беше пробудила нещо в паметта му. Синът му, Оръженосецът, го гледаше с любопитство, приведе се и прошепна нещо на ухото му, но сър Годфри поклати глава, унесен в размислите си. Правникът също се раздвижи, дъвчейки ъгълчето на устната си. Наблюдаваше Франклина с присвити очи, но сближените му, мрачни очи, не издаваха никакви чувства.

„Е, добре“ — помисли си Франклинът и почеса пищната си бяла брада, която покриваше повече от половината от лицето му.

— И какво е това? — обади се Ханджията. — Истина или измислица, Франклине?

— Шшш! — хвана го Чосър за ръкава. — Знаеш правилата, добри ми приятелю. Ще чуем историята докрай, без да се разсейваме.

— Слушал съм за Догуърт и Ратсбейн — проговори Бедният свещеник и гласът му беше ясен като камбана в лятна утрин. — Зли хора, вълци сред Божието стадо.

— Да, да, точно така — отвърна Франклинът. — И те получиха каквото заслужават, паднаха в гроба, който копаеха за другите.

Усмивката на Рицаря се разшири.

— Но истинска ли е историята ти? — обади се Игуменката. Тя се беше разположила удобно в ъгъла и хранеше малкото си кученце с хляб, напоен с мляко. — Искам да кажа — побърза да продължи тя, — мастър Франклин, истинска или измислена е историята, която слушаме. Любопитна съм.

— Какво мислиш ти, мастър Църковен пристав?

Но Приставът просто почеса обсипаното си с брадавици лице.

— Напомня ми за нещо — промърмори той и жестоките му очи се втренчиха в тези на Франклина. — Но продължавай, сър. Ще ти кажа вкусна ли е баницата, когато я изям.