Веселин Ханчев
Защо играта ни пропадна?

Добрин, Горан, Иван, Захари,

Стамат и аз —

другари шест,

на партизани и стражари

решихме да играем

днес.

На двора старата барака

ще бъде партизански щаб.

Стражарите

къде ще чакат?

Ще чакат,

скрити в онзи трап.

Те първи ще започнат боя.

Отгде?

От четири страни.

Излиза от играта тоя,

когото в бой врагът плени.

Решено!

 

Хукнахме по двора

за бой да се въоръжим:

кой щик измъкна от стобора,

кой кюнец,

почернял от дим,

кой вместо сабя

грабна клечка,

кой пушка

дървена избра…

Но изведнъж —

внезапна пречка.

Пропадна

нашата игра!

Не иска ни един

да стане

стражар

и на лъжа макар!

Едно е

да си партизанин,

а друго е —

а си стражар!