Иля Илф, Евгений Петров
Златният телец (20)

Глава XIX
Универсалният щемпел

Към дванадесет часа на следния ден из „Херкулес“ плъзна слух, че началникът се е затворил с някакъв посетител в своята палмова зала и три часа вече не отговаря нито на чукането на Серна Михайловна, нито на повикванията по вътрешния телефон. Херкулесовци се губеха в догадки. Те бяха свикнали да гледат как по цял ден мъкнеха Полихаев под ръка из коридорите, караха го да сяда по первазите на прозорците или го завличаха под стълбата, дето именно се решаваха всички въпроси. Възникна дори предположение, че началникът се е откъснал от категорията работници, които „ей сега излязоха“, и се е присъединил към влиятелната група на „затворниците“, които обикновено проникват в своите кабинети сутрин рано, заключват се там, изключват телефона и откъснали се по такъв начин от целия свят, съчиняват най-разнообразни доклади.

А в това време работата си вървеше, книжата искаха подписи, отговори и резолюции. Серна Михайловна отиваше недоволно до вратата на Полихаев и се ослушваше. А на големите й уши се люшкаха леки бисерни топчета.

— Факт без прецедент — рече дълбокомислено секретарката.

— Но кой, кой е там при него? — питаше Бомзе, от когото лъхаше смесена миризма на одеколон и котлети. — Може би някой от инспекцията?

— Не, не, нали ви казвам — обикновен посетител.

— И Полихаев седи с него вече три часа?

— Факт без прецедент — повтори Серна Михайловна.

— И къде е изходът от това положение? — развълнува се Бомзе. — На мене ми трябва бързо една резолюция на Полихаев. Имам подробен доклад за неприспособимостта на бившето помещение на „Тенеке и бекон“ към условията на работа в „Херкулес“. Не мога без резолюция.

Сътрудниците обсадиха от всички страни Серна Михайловна. Всички държаха в ръце големи и малки преписки. Като почака още един час, през което време глъчката зад вратата не стихваше, Серна Михайловна седна до бюрото си и каза кротко:

— Добре, другари. Дайте вашите преписки.

Тя извади от шкафа дълга дървена стойка, на която се поклащаха тридесет и шест печата с дебели лакирани главички, и като вадеше сръчно от гнездата нужните печати, се залови да ги удря върху ония книжа, които не търпяха отлагане.

Началникът на „Херкулес“ отдавна вече не подписваше книжата собственоръчно. В случай на нужда той изваждаше от джоба на жилетката си едно печатче, дъхваше любовно на него и удряше срещу титула виолетово факсимиле. Този трудов процес много му харесваше и дори го наведе на мисълта, че не би било лошо да се пренесат върху гумата и някои най-често употребявани резолюции.

Така се появиха на бял свят първите каучукови изречения:

„НЕ ВЪЗРАЗЯВАМ. ПОЛИХАЕВ“

„СЪГЛАСЕН СЪМ. ПОЛИХАЕВ“

„ПРЕКРАСНА МИСЪЛ. ПОЛИХАЕВ“

„ДА СЕ РЕАЛИЗИРА. ПОЛИХАЕВ“

Като провери на практика новото приспособление, началникът на „Херкулес“ стигна до извода, че то значително опростява неговия труд и се нуждае от по-нататъшно поощрение и развитие. Скоро беше пусната в работа нова партида гумени печати. Този път резолюциите бяха по-многословни:

„ДА СЕ НАКАЖЕ СЪС ЗАПОВЕД. ПОЛИХАЕВ“

„ДА СЕ НАКАЖЕ С ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ. ПОЛИХАЕВ“

„ДА СЕ ИЗПРАТИ В ПРОВИНЦИЯТА. ПОЛИХАЕВ“

„ДА СЕ УВОЛНИ БЕЗ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ. ПОЛИХАЕВ“

Борбата, която началникът на „Херкулес“ водеше с комуналния отдел за помещението, го вдъхнови за нови стандартни текстове:

„АЗ НЕ СЪМ ПОДЧИНЕН НА КОМУНАЛНИЯ ОТДЕЛ. ПОЛИХАЕВ“

„ТЕ ДА НЕ СА СЕ ПОБЪРКАЛИ НЕЩО? ПОЛИХАЕВ“

„НЕ МИ ПРЕЧЕТЕ НА РАБОТАТА. ПОЛИХАЕВ“

„НЕ СЪМ ВИ НОЩЕН ПАЗАЧ. ПОЛИХАЕВ“

„ХОТЕЛЪТ ПРИНАДЛЕЖИ НА НАС И — ТОЧКА. ПОЛИХАЕВ“

„ЗНАМ АЗ ВАШИТЕ ХИТРИНИ. ПОЛИХАЕВ“

„И КРЕВАТИТЕ НЯМА ДА ДАМ, И УМИВАЛНИЦИТЕ. ПОЛИХАЕВ“

Тази серия беше поръчана в три комплекта. Предвиждаше се продължителна борба и проницателният началник не без основание се опасяваше, че с един комплект не ще може да мине.

След това беше поръчан набор от резолюции за вътрешно-херкулесовски нужди:

„ПИТАЙТЕ СЕРНА МИХАЙЛОВНА. ПОЛИХАЕВ“

„НЕ МЕ ЗАБЛУЖДАВАЙТЕ. ПОЛИХАЕВ“

„КОЙТО БАВНО ВЪРВИ, ДАЛЕЧЕ СТИГА. ПОЛИХАЕВ“

„ПРЪЖДОСАЙТЕ СЕ ВСИЧКИ! ПОЛИХАЕВ“

Творческата мисъл на началника естествено не се ограничи изключително с административната страна на работата. Като човек с широки възгледи, той не можеше да заобиколи въпросите на текущата политика. И той поръча прекрасна универсална щампа, над чийто текст се мъчи няколко дни. Това беше дивна гумена мисъл, която Полихаев можеше да приспособи към всички случаи в живота. Освен че му даваше възможност незабавно да откликва на събитията, тя го и освобождаваше от необходимостта всеки ден да мисли мъчително. Щампата бе направена толкова удобно, че беше достатъчно само да се попълнят оставените в нея празни места, за да се получи злободневна резолюция:

В отговор на ................................. ние, херкулесовци, като един човек ще отговорим с:

а) повишаване качеството на служебните преписки,

б) увеличаване производителността на труда,

в) засилване борбата с бюрократизма, протакането, семействеността и лакейството,

г) премахване отсъствията по неуважителни причини и именни дни,

д) намаляване допълнителните разходи за календари и портрети,

е) общо нарастване на профсъюзната активност,

ж) отказване от празнуване Рождество Христово, Великден, Света Троица, Бпаговещение, Йордановден, курбан байрам, йом-кипур, рамазан, пурим и другите религиозни празници,

з) безпощадна борба с тъпоглавието, хулиганството, пиянството, безотговорността, безгръбначието и перверзията,

и) поголовно навлизане в редиците на дружеството „Долу рутината от оперните сцени“,

к) поголовно преминаване към соята,

л) поголовно преустройване на книговодството към латинската азбука,

а също така с всичко, от което ще стане нужда занапред.

Пунктираното празно място Полихаев запълваше лично, според нуждата, като се съобразяваше с текущия момент.

Постепенно Полихаев се настърви и започна все по-често и по-често да пуска в ход своята универсална резолюция. Стигна се дотам, че той отговаряше с нея на нападките, интригите, насъскванията и безчинствата на собствените си сътрудници.

Например: „В отговор на наглото безчинство на счетоводителя Кукушкинд, който иска да му се заплатят извънредни, ще отговорим с…“ Или: „В отговор на долните интриги и подлите нападки на сътрудника Борисохлебски, който иска извънреден отпуск, ще отговорим с…“ — и така нататък.

И на всичко това трябваше незабавно да се отговори с повишаване, увеличаване, засилване, премахване, намаляване, общо нарастване, отказване от безпощадна борба, поголовно навлизане, поголовно преминаване, поголовно преустройване, а също така и с всичко, от което ще стане нужда занапред.

И чак след като смъмреше по този начин Кукушкинд и Борисохлебски, началникът пускаше в действие късата гумичка:

„ДА СЕ НАКАЖЕ С ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ. ПОЛИХАЕВ“

или:

„ДА СЕ ИЗПРАТИ В ПРОВИНЦИЯТА. ПОЛИХАЕВ“

При първото запознаване с гумената резолюция някои херкулесовци се опечалиха. Плашеха ги многото точки. Особено ги смущаваше точката за латинската азбука и за поголовното навлизане в дружеството „Долу рутината от оперните сцени!“ Обаче всичко се уреди мирно. Наистина Скумбриевич се развъртя и организира освен споменатото дружество още и кръжока „Долу Хованщина!“, но с това се свърши цялата работа.

И докато зад вратата на Полихаев се чуваше вентилаторно бучене на гласове, Серна Михайловна работеше енергично. Стойката с щемпелите, наредени по ръст — от най-малкия:

„НЕ ВЪЗРАЗЯВАМ. ПОЛИХАЕВ“

до най-големия — универсалния, напомняше онзи чудноват цирков инструмент, на който белият клоун със слънце не на гърба, а малко по-ниско свири с пръчици серенадата на Браг. Секретарката избираше приблизително подходящ по съдържание щемпел и подпечатваше с него документа. Най-много натискаше тя сдържаната гума:

„КОЙТО БАВНО ВЪРВИ — ДАЛЕЧЕ СТИГА“

помнейки, че това беше най-любимата резолюция на началника.

Работата вървеше без спънки. Гумата замести отлично човека. Гуменият Полихаев по нищо не отстъпваше на живия Полихаев.

„Херкулес“ вече бе опустял и босите чистачки ходеха из коридора с мръсните кофи, отишла си бе вече и последната машинописка, която беше останала един час по-късно, за да препише лично за себе си стиховете на Есенин: „Повлякъл злачните рогозки на стиха, аз искам нещо нежно да ви кажа“, станала бе вече и Серна Михайловна, на която беше додеяло да чака, и преди да излезе навън, започна да масажира слепите си очи със студени пръсти — когато вратата на кабинета на Полихаев затрепери, отвори се и оттам излезе лениво Остап Бендер. Той погледна сънливо Серна Михайловна и отмина напред, като размахваше жълтата папка с връзките за обуща. След него от освежителната сянка на палмите и смокините изплува Полихаев. Серна погледна своя високопоставен приятел и безмълвно се отпусна върху квадратното дюшече, което смекчаваше твърдостта на нейния стол. Колко хубаво беше, че сътрудниците вече си бяха отишли и не можеха да видят в тая минута своя началник! В неговите мустаци, като птичка сред клони, бе кацнала елмазена сълза. Полихаев мигаше удивително бързо и така енергично потриваше ръце, сякаш искаше чрез това триене да добие огън по начин, възприет от диваците в Океания. Той изтича подир Остап, като се хилеше позорно и превиваше снага.

— А какво ще стане? — дърдореше той и пребягваше ту от едната, ту от другата му страна. — Нали няма да загина? Кажете, златен мой, сребърен, няма да загина, нали? Мога ли да бъда спокоен?

Искаше да добави, че има жена, деца, Серна, деца от Серна и още от една жена, която живее в Ростов на Дон, но в гърлото му нещо неволно засече и той премълча.

Полихаев придружи Остап с хленчене чак до вестибюла. В опустялата сграда те срещнаха само двама души. В дъното на коридора стоеше Егор Скумбриевич. Когато видя великия комбинатор, той се хвана за брадата и се дръпна в една ниша. Долу, на стълбата, иззад мраморното момиче с електрическия факел надничаше счетоводителят Берлага. Той се поклони раболепно на Остап и дори промълви: „Здравейте!“, но Остап не отговори на поздрава на вицекраля.

На самия изход Полихаев хвана Остап за ръкава и изхленчи:

— Аз нищо не скрих. Честна дума! Мога ли да бъда спокоен? Наистина?

— Пълно спокойствие може да даде на човека само застрахователната полица — отвърна Остап, без да забавя крачка. — Така ще ви каже всеки агент на застраховка за живот. Лично на мен вие повече не сте ми нужен. Виж, държавата, тя навярно скоро ще се заинтересува от вас.