Пол Дохърти
Сатанинско сборище (14)

Глава тринадесета

Корбет все още беше умислен над загадката, спореше със себе си и почти си говореше на глас, когато двамата с Ранулф се озоваха на Бридж Стрийт, спуснаха се към реката и укрепената порта на издигащия се пред тях внушителен Лондонски мост. Не продължиха към моста, а свърнаха и се заспускаха по уличка, която водеше към реката. Оттам си наеха лодка до Уестминстър. Корбет не примираше от желание да се срещне с канцлера. Вместо това му се искаше да се върне обратно, да иде в „Епископската митра“, при нежната и успокоителна прегръдка на Алис и веднъж завинаги да приключи със задачата си.

Все още като унесен в сън, слезе от лодката, щом влязоха в пристанището и пое по отъпканата пътека към голямата зала, изпълнен със завист към писарите, които тихо работеха край масите или бързаха по някаква важна работа. Стигна до стаята на Бърнел, пое дълбоко дъх и помоли чиновника пред вратата да извести за пристигането му. Мъжът влезе, но се върна следван от надутия Хюбърт, който проследи Ранулф с почти женствен блясък в очите и хвърли кожена кесия със знака на канцеларията в ръцете му.

— Лорд-канцлерът трябваше да замине — високо обяви той. — Отиде да се присъедини към краля в Оксфорд. Нареди да ти оставя това и — Хюбърт протегна подпечатана заповед — тези нареждания.

Хюбърт наблюдаваше Корбет.

— Е — озъби се Хюбърт, — няма ли да прочетеш писмото?

Дал си сметка, че съдържанието на писмото не е известно на Хюбърт и затова вероятно той изгаря от любопитство, Корбет се усмихна.

— Не — бавно отвърна той, — лорд-канцлерът изрично ми нареди да не чета писмата му в присъствието на помощник-писарите!

Корбет се обърна и излезе от голямата зала, зад него подтичваше Ранулф. Хюбърт остана като вкопан на мястото си. Погледът му говореше, че не е на себе си. Без да спира, Корбет разви писмото и видя, че е само позволение да се настани в Тауър с право да влиза и излиза, когато намери за необходимо.

Ранулф го следваше по петите и тихичко пъшкаше под тежестта на дисагите, уморен от безцелното обикаляне насам-натам и измъчван от въпроса къде ще прекара нощта. Искаше му се да се върне на Темз Стрийт, въпреки двете стрели от арбалет. Мислите му се въртяха около стопанката на къщата и той едва не простена от съжаление. Стопанката може и да беше нацупена и заядлива, но той беше видял как го гледа. Знаеше как да я съблазни. Тя можеше и да е жена на много важен търговец, можеше да поклаща бедра и да носи чорапи с жартиери, в пухеното легло обаче той си знаеше как да я ощастливи. Но сега не беше време за подобни мисли. Обзет от съжаление, той последва в лодката загадъчния си господар. Корбет нареди да ги отведат до кея на Тауър.

Въпреки лошото си настроение, Ранулф реши да се порадва на пътуването. Разменяха си обиди с лодкаря, а Корбет седеше и мрачно се взираше във водата. Лодката мина покрай замъка Бейнард, Стийлярд, разминаха се с някаква друга лодка, дълга и тясна, която пореше устремено реката. Най-после минаха под покрития с постройки Лондонски мост с неговите деветнайсет свода. Всеки от тях беше защитен от съоръжения, наподобяващи лодки, за да не се разбиват истинските в каменните сводове. Продължиха, подминаха кея Ботолфс, Билингсгейт и Ул Куори, накрая хвърлиха котва под мрачната величествена грамада на Тауър.

Внушителното струпване на каменни стени, укрепления и кули, издигащи се в югоизточния край на столицата, вся страх не само у Ранулф, но и у Корбет, докато пресичаха рова и преминаха под поредицата кули, по голяма част от които шетаха работници. Влязоха във вътрешния двор, сред който се издигаше четириъгълната централна отбранителна кула, наричана „Бялата“. На всяка порта им искаха парола, но след като Корбет показваше заповедта на Бърнел, позволяваха на него и придружаващия го Ранулф да продължат. Във вътрешния двор навъсен йоркширец, войник от гарнизона, им нареди да почакат, докато той намери началника на гарнизона, сър Едуард Суинъртън. Остави двамата мъже да мръзнат на вледеняващия студ да се взират един друг и да оглеждат заобикалящата ги обстановка.

Във вътрешния двор около Бялата кула цареше тишина, макар за Корбет да бе ясно, че строителната работа в Тауър ще бъде подновена напролет. Тухли бяха натрупани около огромните пещи, в които ги изпичаха; пясък и чакъл бяха пръснати по земята, а грамадни дъбови греди бяха насъбрани на купове. Тауър приличаше на малък град. Покрай стените имаше дървени конюшни, гълъбарник, открити кухни, хамбари, кокошарници. Имаше малка овощна градина в другия край, както и дървени и кирпичени къщи за офицерите в Тауър — в ъгъла, близо до главния вход. Корбет се запъти към Ранулф, който зяпаше една изоставена каменохвъргачка и тогава до тях се приближи мрачен сивокос мъж, увит в дебел, кафяв военен плащ. Той се представи като сър Едуард Суинъртън, началник на гарнизона на Тауър. Корбет представи себе си и Ранулф, показа заповедта на канцлера и накратко обясни защо се налага да пребивават в Тауър. Суинъртън изгледа немигащо Корбет, сякаш се канеше да възрази, но после се почеса по главата и повика един страж да придружи Корбет и Ранулф до оскъдно обзаведена стая в Бялата кула.

Веднага щом влязоха, изтощен от ходенето, Ранулф се сви на сламеника и заспа, а Корбет запали двете свещи в стаята и зачете писмото, оставено му от Бърнел в кожената кесия със знака на канцеларията. Канцлерът го беше писал лично.

Робърт Бърнел, епископ на Бат и Уелс, и канцлер на Англия, до нашия доверен и високо ценен служител, Хю Корбет, поздрав. Запознах се внимателно с писмото ти. Вярвам, че този отговор и сведенията, които съдържа, ще ти бъдат от полза.

Първо: откритият в дома на Ралф Крепин пентаграм (няма да питаме как си се добрал до него) не ми е непознат. Петоъгълникът е знак, използван в магиите и черните изкуства. Магьосниците и вещиците често го рисуват на под или на маса, като защитен знак, когато призовават сатаната или друга демонична сила. Разбира се, едно е да се призовават господарите на царството на мрака и друго — те да дойдат наистина. Въпреки това онези, които се занимават с черни изкуства или се месят в магии, са заплаха за светата майка Църквата и извършвайки тези дела, представляват дори още по-голяма опасност за сигурността и безопасността на трона. Няма съмнение, че членове на това тайно общество са същевременно и привърженици на идеите на мъртвия Дьо Монфор.

Второ: Бащата на Симон дьо Монфор е бил кръстоносец и е воювал под знака на Кръста в Палестина и други задморски земи. Дьо Монфор е предвождал кръстоносни походи и срещу албигойците в Южна Франция, за чиито тайни езически ритуали се предполага, че са дълбоко свързани с черната магия и магьосничеството. Казвам ти всичко това, за да видиш общото между бунтовниците и онези, които упражняват черна магия и са обединени под тайното име „Пентаграм“! Въпреки че всички от рода Дьо Монфор са били верни кръстоносци, има вероятност да ги е застигнало проклятието, което са се опитвали да унищожат.

Това проклятие е сектата на Асасините. Асасините са тайна мюсюлманска секта, чието седалище е непревземаемата крепост „Аламут“ в долината Казвим в Персия. Водачът им се нарича „Тайнственият и безмилостен владетел от Планината“. В негова власт са множество крепости из цяла Персия и дори из Светите земи. Предвожда всеотдайни и безжалостни бойци, които сеят ужас и смърт. Има следи, които сочат, че родът на Дьо Монфор е установил връзки с тази секта, а вероятно са приели и някои от обичаите им. Убийството на миропомазан владетел от последователи на черната магия — както сам знаеш — не е новост в Англия. Твърди се, че Уилям Руфъс^[1] е станал тяхна жертва в Ню Форест. Вероятно тяхна жертва е станал и Ричард I, а в последните години от управлението на Хенри III, бащата на настоящия крал, са правени много опити да бъде премахнат, но са останали безрезултатни.

Несъмнено родът Дьо Монфор е прибягвал до тези методи. След убийството на Симон дьо Монфор, преди около трийсет години, синът му Ги избяга в чужбина. Вероятно не е само съвпадение, че докато сегашният ни крал беше на кръстоносен поход в Палестина, наемен убиец се е опитал да го убие с отровна кама, и то в кралската шатра. Кралят ни е бил спасен благодарение на бързите и точни действия на съпругата му и лекарите. На път за Палестина братовчедът на краля, Хайнрих, посетил Витербо в Сицилия. На 13 март 1271 година отишъл на литургия в катедралата и там бил ранен смъртоносно от Ги, сина на Симон дьо Монфор, който пренебрегнал светостта на събитието и мястото.

Трето: Датата, 30 април^[2] е един от големите празници на сатанинската секта, затова е и по-особена. Вероятно в този ден членовете на „Пентаграма“ са се събрали. Парчето пергамент може да е заповед, с която са се събирали членовете, а и е съвсем достатъчно доказателство, че Крепин е принадлежал към тях. Важното е от кого е изпратена? Кой тук в града съживява и продължава деянията на Дьо Монфор и Фицозбърт?

Четвърто: Цялата тази политическа каша мога да обясня накратко по следния начин — със сигурност в този град привърженици на Дьо Монфор и Фицозбърт продължават наченатото от тях. Подбуждат към бунт и организират заговор за убийството на краля и на членове на съвета. Използват идеите на своите учители и са готови да продължат наученото с убийства и черна магия. Това е „Пентаграма“ и те съветвам да не ги пренебрегваш с лека ръка като безвредни глупци, тъй като представляват огромна заплаха и предателството им е по-тежко дори от онова на мъртвите им водачи.

Корбет изчете ръкописа, хвърли го на пода и се уви плътно в плаща си. Нямаше причина да пренебрегва предупрежденията на Бърнел. Споменатите от канцлера убийци сега преследваха и него и нямаше да се спрат пред нищо, за да го убият. Огледа дебелите гранитни стени на кулата и въпреки студа и мизерията се почувства на сигурно място, защитен достатъчно, че да потъне в сън без сънища.