Едгар Алън По
Леонени

Бог от всички Леонени за да отличи —

Взе и вля лъчи нетленни в нейните очи,

Вплете в къдрите й рунни мрака на нощи безлунни

И така, при песни струнни, той ни обручи.

 

Помня — в тоя час заветен моята мечта,

Като цвят под лъч приветен, тихо разцъфтя —

Разцъфтя, открила взори с вяра светла в светла орис,

Но узнах със нова горест свойта нищета!

 

Като смътен ромон речен, чух далечен глас:

„Край, един и същ, обречен, — вечен — чака вас!

Призраците мигновенни ще измамят всички тленни!

Вечно ще е Леонени млада само с нас!“

 

С радост нова и нетленна ден разсветна вън

Утрин сетна, незабвенна — погребален звън!

Всички мълком нажалени, слушаха черковно пенье!

И изчезна Леонени като утрен сън!…