Бернд Френц
Последната жертва (3)

Докато повечето рибари се върнаха обратно в хижите си, съветът на селяните се събра в дома на Рарок. Само Фрадак остана със старейшините, които гледаха на него повече със състрадание, отколкото с яд.

Макар че великанът се беше съвзел след нападението на Маддракс, гледаше сломен в пода. Анака погали нежно сплъстените коси на похитителя си, но Фрадак със сърдито тръсване на глава се освободи от нежностите й. Тогава погледна Матю Дракс с кървясалите си очи, сякаш обвиняваше чужденеца за осуетяването на похищението.

Мат остави да рикошира изпълненият с омраза поглед, сърбайки подчертано спокойно супата си.

Берлит не се остави да я отклонят от намерението й да разпали пламъците под големия котел, за да притопли остатъка от рибената чорба. След като на всички присъстващи беше поднесена паница димяща супа, настана тишина. Рибарите погледнаха вожда си в очакване. Дали щеше да посвети чужденците във всичко?

— Малкото море е източникът на нашето богатство — обясни Рарок без много увъртания. — Хората, които живеят по бреговете му, никога не страдат от глад. Дори и през зимата, когато пробиваме дупки в леда, за да ловим риба. Това богатство дължим на Лемар, мрачния бог от недостъпните дълбини. За плячката, която подкарва към нашите харпуни, той изисква данък, който рибарите плащат от поколения наред. Преди Лемар прибирал кървавата дан произволно, въпреки това рибарите отново и отново излизали в езерото, защото ловът в околните планини е далеч по-опасен.

Мат почувства как по гърба му минават студени тръпки, когато му стана ясно, че под кървава дан се разбират рибари, които загиват по време на риболова. С оглед на големината, която някои риби имаха, нямаше нищо чудно, че тези неща непрекъснато са се случвали.

Или пък в езерото има едно-единствено същество, което хората почитат като божество? Преди Мат да се осведоми за това, Рарок продължи разказа си.

— По-рано Лемар причинявал много страдания. Бащата на моя баща, който е преживял тези времена, разказваше много тъжни истории. Понякога само в течение на няколко луни било унищожавано цяло село, докато рибарите от отсрещния бряг били пощадявани в продължение на много лета. Едва когато главните жреци от Урлок сключили мир с Лемар, станало по-добре за всички. Светите мъже постигнали, щото богът вече да не напада безразборно, ами да се задоволява с жертвите, които били избрани от висшите. Петдесет и две селища се намират около бреговете на малкото море, така че в течение на една година всяко село оплаква само по един мъртвец.

Мат не можеше да повярва на онова, което чу.

— Значи ли това, че вие храните този Лемар с хора, за да не напада лодките ви? — попита той невярващ.

— Лемар получава нашата дан — поправи го вождът сърдито. — Само когато получава жертва на всеки седем дни, малкото море е безопасно за нас. Всеки, който е избран от жреците за святото приношение, може в продължение на три луни да уреди наследството си и да се сбогува с любимите си хора. По такъв начин избраникът има достатъчно време да уреди жена си под закрилата на друг мъж, а избраницата може да намери грижовна майка за децата си. Така не е ли по-добре, отколкото човек да бъде грабнат от смъртта без предупреждение.

Мат не можеше повече да търпи венцехвалението на този нечовешки ритуал, при който всяка седмица беше жертван по един човек.

— Защо просто не убиете това животно с харпуните си? — избухна той. — Тогава никой от вас няма да е принуден да умира!

Лицето на Рарок се смръщи.

— Срещу един бог не можеш да се бориш — отговори той със звънлив глас. — Мислиш ли, че нашите предци не са опитвали? Мнозина добри мъже са дали живота си, но никой не е успял дори и да рани Лемар. Накрая са били принудени да разберат, че на един непобедим бог можеш единствено да му се покориш.

Фрадак през цялото време седеше мълчаливо в един ъгъл, но всеки път, когато се споменеше името Лемар, лицето му се изкривяваше от гняв. Накрая вече не можеше да сдържа мълчанието си.

— Винаги е имало мъже, които не са вярвали в безсмъртието на демона — намеси се той сърдито.

При това титулуване на бога им събралите се рибари изстенаха, сякаш Фрадак беше изрекъл богохулство. Въпреки това той продължи равнодушно:

— Не всички мъже, които са встъпили в борба срещу Лемар, са погубени от него! Някои са загинали от ръката на приятели и роднини, които са се опасявали, че в противен случай демонът ще поиска да им отмъсти. Точно както вярващите преследват всички избрани, които не искат да умрат. Който не отиде доброволно с жреците, насила го замъкват в манастира в Урлок.

— Никой не може да се ползва от плодовете на нашата вяра и после да нехае за жертвите, които Лемар изисква — отвърна пламенно Рарок, макар че това се отнасяше и за живота на дъщеря му.

— Злите езици твърдят, че човек можело да си откупи благоволението на жреците — отговори му Фрадак язвително. — Ако през миналото лято беше подарил повече за новата сграда на манастира, може би Анака нямаше да умре.

Лицето на Рарок пламна като тъмночервена маска, а треперещите му ръце се свиха в юмруци. За известно време изглеждаше, като че ли иска да се нахвърли срещу Фрадак, но после се задоволи само с това, да изръмжи силно:

— Твоите думи са богохулство, непрокопсан сине на тарак! Още една такава безсрамна лъжа и висшите служители ще узнаят за това! На преподобния Золек вече му е известно, че държиш подстрекателни речи!

Фрадак пребледня при тези думи, въпреки това изръмжа:

— Не се страхувам от преподобните в Урлок!

Над помещението се възцари застрашително мълчание, докато Фрадак и вождът си хвърляха огнеметни погледи. Преди кавгата да се нагорещи, Аруула се намеси:

— Вместо да спорите, би трябвало да помислите за начин как да спасим живота на Анака!

— Няма такъв! — кипна Фрадак. — Трябваше да жертваме теб и Маддракс! На демона му е все едно кой му е подхвърлен за храна. Другоселците водят на жреците и чужденци — и добре правят.

— Глупости — прекъсна Рарок думите на великана. — Изборът на жреците е свещен ритуал, който не бива да се осквернява с измама. Дъщеря ми е избраница, която достойно се подготви за своя край. Смъртта й няма да бъде напразна, защото от нейната жертва извира нов живот. Повече нямаме какво да си кажем. Вървете всички по домовете си…

След това мъжете от селото станаха. Дори и Фрадак, изглежда, след известно колебание се подчини, само Маддракс не обърна внимание на решението на вожда.

— Само за един момент — помоли ги той, макар че по ужасените лица на присъстващите можеше да разбере, че върши светотатство. — Няма безсмъртно същество, също и този Лемар. С подходящо оръжие човек сигурно може да го убие. Видяхте летателния апарат, с който дойдох. Разполагам с още чудотворни неща. Заедно можем да се опитаме…

— Млъкни, Маддракс! — прекъсна го решително Рарок. — Говориш против нашия бог! Ако не беше гост в дома ми, заради това богохулство щях да те убия на място! Така че искам ти и Аруула на зазоряване да напуснете селото ни.

Въпреки резкия отказ Мат поиска да отговори, но Аруула предупредително го ощипа по хълбока. Рарок се обърна и изчезна в задната част на стаята, докато рибарите отидоха към вратата. Само Фрадак остана още за момент.

— Да се надяваме, че оръжията ти са по-добри от летателния апарат, с който падна от небето — иронизира го червенокосият и агресивно пристъпи към Мат. — Инак морският демон ще те погълне по-бързо от жертвоприношенията.

Анака му препречи пътя.

— Върви си — обърна се рязко към приятеля си. — За днес причини достатъчно беди.

Острите думи на Анака накараха гиганта да се отдръпне назад. За момент погледна тъжно любимата си, после мълчаливо се измъкна.

Мат гледаше със смесени чувства след него. Макар че Фрадак се държеше като грубиян, беше единственият в селото, който имаше достатъчно кураж да се изправи срещу съществуващия ред. Това импонираше на американеца, който с удоволствие искаше да помогне на рибарите, но против волята на местните хора едва ли би могъл да предприеме нещо.

Всякакъв по-нататъшен разговор с вожда беше безсмислен. Потънал в мрачно настроение, Рарок седеше на кухненската маса, на която пред него имаше кана упойваща напитка от ферментирали горски плодове. От време на време доливаше чашата си, която непрекъснато изпразваше на големи глътки.

Обезсърчени, Мат и Аруула се оттеглиха в стаята си. Може би на следващия ден щеше да се появи по-добра възможност за разговор с Рарок.

 

 

През тази нощ Мат не успя истински да заспи. Непрекъснато се въртеше в леглото, докато си блъскаше главата как да помогне на Анака. Скоро мислите му започнаха да се въртят в кръг. Защото едно нещо не можеше да отмине: Колкото и варварски да изглеждаше жертвеният култ на рибарите, той представляваше вярата, на която тези хора бяха последователи. Какво право имаше да се намесва в работите им, щом дори самата Анака по свой почин се подчинява на призива на жреците? Накрая Мат се примири с факта, че не може да промени обичаите на това място и че трябва да остави рибарите сами да определят съдбата си.

С тази мисъл се унесе в лека дрямка, от която след два-три часа го събуди ясен звън. Първоначално си помисли, че мелодичното пеене е просто част от обърканите му сънища. Но тогава забеляза, че шумът се приближава към къщата на Рарок.

Мат отвори любопитно капаците на прозорците и съгледа малка процесия, която минаваше с отмерени крачки по уличките на селото. Петимата плешиви мъже бяха загърнати в червени одежди, които се спускаха до стъпалата им. Водачът им беше с кокалеста фигура, слабото му лице му придаваше прилика с някаква граблива птица. В мършавите си пръсти носеше изкусно усукана метална тръба, която бегло напомняше музикален триъгълник. На равни интервали удряше с чукче по инструмента, който издаваше звънлив тон, който отекваше в цялото село.

— Това трябва да са жреците от Урлок — прошепна до Мат Аруула.

Матю Дракс кимна. Докато трескаво обличаше бойната си униформа, наблюдаваше как процесията мина покрай набучената вълча глава и се спря пред къщната врата. Жрецът с птичата физиономия удари бързо три пъти инструмента, сякаш имаше намерение да възвести пристигането си и на глухите в селото. След като пронизителният звън заглъхна, извика с висок глас:

— Преподобните от Урлок пристигнаха, за да вземат избраницата Анака!

Думите му едва бяха отзвучали, когато външната врата се отвори. Първо излезе Рарок с жена си. Следваше ги Анака, която носеше най-красивата си рокля. Празнична одежда от син плат с втъкани златни нишки.

— Поздравявам ви, преподобни Мокас — Анака посрещна жреца с твърд глас. — Искам да ви последвам, за да накарам нашия бог Лемар да бъде по-милостив, та малкото море да храни и занапред народа ни!

Докато говореше, младата жена изглеждаше много спокойна, в същото време майка й неудържимо плачеше.

Жреците приеха мълчаливо Анака при себе си и се върнаха по същия път, по който бяха дошли. Хората, които навсякъде излизаха от домовете си, се покланяха на процесията, която минаваше покрай тях. В някои лица се четеше състрадание към Анака, други рибари си бяха придали тържествен вид, сякаш младата жена я очакваше най-великият ден в живота й.

Докато жреците минаваха покрай народа, Мокас вдигна украсеното с пъстри ленти чукче и поде отново познатия такт. Съпътствана от жужащия звън на странния инструмент, процесията изчезна в посока към брега, където чакаше боядисана в червено лодка с черни платна. Без съмнение — корабът на смъртта, с който отвеждаха избраниците от селата им.

След като Аруула и Мат се облякоха, взеха нещата си и отидоха в кухнята. Там завариха своите домакини, които се връщаха сломени вкъщи.

— Моля, подкрепете се, преди отново да тръгнете на път — помоли ги Рарок, сякаш съжаляваше за суровите думи, казани миналата нощ.

Макар че Мат не усещаше никакъв глад, седна на масата. Щеше да е неучтиво да отклони молбата на Рарок. Малко след това съжали за решението си, защото му беше тежко да преглътне и залък пред лицето на тихо ридаещата Берлит.

Рарок се откъсна от тягостната атмосфера, като набързо се сбогува и отиде при лодката си. На Мат отначало му се стори доста коравосърдечно, че вождът излиза на риболов тъкмо този ден. Но вероятно като човек с практична нагласа просто е избягал в обичайната си всекидневна дейност, за да запази самообладание.

Веднага щом Рарок напусна дома си, Аруула се зае с плачещата майка. Утешавайки я, прегърна Берлит, ала какви ли думи за утеха можеше да каже при тази ситуация?

Варварката погледна безпомощно към Матю.

В този момент командирът по-скоро би предпочел да се изправи срещу орда агресивни тараци, отколкото да понася ужасното чувство за безпомощност. Но да избяга в този момент, би било признак на малодушие.

Отчаян, отмести настрана пълните с хляб и риба дървени чинии, докато се мъчеше да намери подходящи думи.

Тъкмо понечи да започне с една фраза за вярата и надеждата, когато външната врата се отвори със силен шум. Преди Мат да разбере как стана това, в къщата нахлуха орда рибари, размахващи харпуни. Матю инстинктивно посегна към хълбока си, но преди да успее да измъкне „Беретата“ си от джоба, той и Аруула бяха заобиколени от лъскави стоманени остриета.

— Без резки движения — предупреди Фрадак, — или спътницата ти ще умре. — Крайчетата на сплетените му кичури потрепваха, когато се изправи със стиснати юмруци пред Мат. Мъжете до него бяха от най-тесния му приятелски кръг, личеше по еднаквата им фризура.

— Напуснете веднага къщата и не досаждайте на гостите ми! — възмути се Берлит от младите рибари. Макар че заради загубата на дъщеря си гласът й беше изнемощял, ги заплаши: — Ако Рарок разбере за твоето кощунство, ще те накаже!

— Когато вождът се върне, ние отдавна ще сме си отишли — игнорира протеста й Фрадак. — Ще отидем на мястото на жертвоприношението. Ако езерният демон наистина се появи, надутият чужденец ще го убие, както обеща снощи. Или междувременно куражът ти те е напуснал, Маддракс?

— В никакъв случай — отвърна Мат невъзмутимо, а с поглед встрани към Аруула допълни: — А и не ми е нужно със силата на оръжието да се домогвам до нечия помощ.

Двуострите върхове на два харпуна бяха толкова близко до гърлото на Аруула, че вече не можеше да си поеме дълбоко въздух, без да се изложи на опасност да й разкъсат кожата. Варварката гледаше гневно противниците си, докато вътрешно съжаляваше, че е оставила меча си при багажа.

— Изборът е твой — изръмжа Фрадак с фанатичен блясък в очите. — Или ще се бориш срещу Лемар, или вашите глави ще кацнат на харпуните точно като тези на вълците. В случай че загубиш битката с езерния демон, поне ще спасиш живота на спътницата си.

Пред лицето на смазващото превъзходство в силите, на Мат не му оставаше нищо друго, освен да се съгласи. Би трябвало да стреля по-бързо и от светкавица, за да обезвреди рибарите, преди да пронижат Аруула с харпуните си. Освен това самият той се интересуваше какво се върши в манастира на Урлок.

— Добре — съгласи се той. — Ще се опитам да ви помогна. Но затова ми е необходима пълна свобода на движение. И трябва да ми разкажете всичко каквото знаете за Лемар.

В продължение на няколко секунди Фрадак гледаше втренчено човека срещу себе си, сякаш искаше да го прониже с пламналите си очи, но Мат без усилие издържа на погледа му. Накрая великанът кимна. След едно щракване с пръсти рибарите наведоха харпуните.

— Ако се опитате да бягате, ще съжалявате — предупреди Фрадак, преди в израза на лицето му да се прокрадне лека сянка на безпомощност. — Познаваме демона само от разказите на нашите бащи. Никой от нас не го е виждал. От дълго време се явява само на жреците.

Мат гледаше объркано ту един, ту друг рибар.

— А тогава откъде знаете, че това чудовище още съществува? — изрече невярващо. — Може би вече от цяла вечност жертвате напълно безсмислено братята и сестрите си.

Фрадак само поклати тъжно глава.

— Лемар е още там — обясни той мрачно. — Демоните са безсмъртни.