Дейвид Морел
Изгубеният брат (77)

7

Докато се върна до колата, вече беше мръкнало. Трябваше да светна лампичката, за да мога да прегледам документите на Пити. Неспособен да сдържам повече треперенето на ръцете си, аз измъкнах пакета с рентгеновите снимки. Никога не бях докосвал толкова ценно нещо.

След като бях взел от зъболекарката ми в Денвър рентгеновите снимки, които беше направила на мъжа, представил се за моя брат, аз си бях извадил дубликати, в случай че във ФБР загубеха тези, които щях да им дам, или ми потрябваха екземпляри за моето разследване. Сега едва дочаках да открия някой мотел. Когато стигнах покрайнините на града, избрах първия, в който имаше свободни места. Регистрирах се и се втурнах към стаята си, твърде нетърпелив, за да вземам от колата си друг багаж, освен куфара, който веднага отворих и извадих рентгеновите снимки от Денвър.

Между зъбите на едно дете и тези на възрастен човек има голяма разлика, поради което е трудно да се определи дали рентгеновите снимки са на едно и също лице. Когато Пити бе отвлечен, повечето от постоянните му зъби още не са били израснали. Но моята зъболекарка ми каза, че някои са били. „Проверете корените — беше ме посъветвала тя. — Особено на единия от тях. Обърнете внимание дали са три или четири. Четири корена се срещат по-рядко. Вижте и дали растат в необичайни посоки.“

С лявата си ръка хванах снимката на възрастния мъж, а с дясната — тази на детето, и ги поднесох към нощната лампа до леглото ми.

Абажурът й спираше повечето светлина. Реших да го сваля и почти го бях направил, когато се сетих за силните лампи, които обикновено имаше в баните на мотелите. Докато заобикалях забързано леглото, забелязах, че в стаята на този мотел имаше тоалетка с голямо огледало и лампа над него. Щракнах ключа и примигнах от ярката луминесцентна светлина. Вдигнах снимките към нея и започнах да местя погледа си между тях, като търсех отчаяно приликите и разликите, обзет от трескаво желание да науча истината. Детските зъби изглеждаха трогателно малки. Представих си ужасяващата безпомощност на Пити, когато похитителите му са го отвличали. Зъбите на възрастния мъж. Чии бяха те? Постепенно осъзнах какво виждах. Когато ме връхлетя прозрението, когато различните парченца информация, които бях събрал, започнаха да си идват на мястото, свалих рентгеновите снимки. И увесих глава. „Бог да е на помощ на Кейт и Джейсън — помолих се аз. — Бог да е на помощ на всички ни.“