Дейвид Морел
Изгубеният брат (72)

2

— Имате предвид сградата на Дуайър. — Дребният мъж с папийонка угаси цигарата си. Бюрото му бе обградено от три страни с високи кантонерки. — Управлявам този имот от името на наследниците на господин Дуайър от двадесет години насам.

— Сега там се помещава офисът на господин Косгроув.

— Да, в апартамент 2-В.

— Можете ли да ми кажете кой е бил наемателят му в онези години? Интересува ме името на зъболекаря, който е работил там.

— Защо, по дяволите, искате…?

— Заради някои зъболекарски картони. Ако ви затруднява да проверите, с удоволствие ще ви платя за услугата.

— Да ме затруднява? Боже, това е най-лесното нещо. Тайната на управлението се състои в добрата организация. — Той се завъртя на стола си и се придвижи с него до кантонерката от дясната му страна, която беше маркирана с буквата „Д“.

— Дуайър… Дуайър… — Мъжът взе да преглежда папките. — Ето. — Той прелисти книжата в извадената папка. — Разбира се. Сега си спомних. Доктор Реймънд Фарадей. Той получи сърдечен удар. Беше преди осемнадесет години. Почина, докато запълвал канала на зъба на един пациент.

След онова, което бях преживял, неговата гротескова смърт не ми се стори толкова необичайна.

— Той имаше ли близки тук? Дали все още живеят в града?

— Нямам ни най-малка представа, но можете да проверите в телефонния указател.