Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Long Lost, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 9 гласа)

Информация

Източник: Кантая

 

Издание:

ИК „Хермес“, 2002

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Янка К.)

11

— Възнамерявах да те питам нещо.

Пити вдигна очи от картата, която изучаваше, и ме погледна.

— За какво?

Часът беше почти единадесет. Слънчева съботна утрин. Моят форд „Експедишън“ беше натоварен с всевъзможна екипировка за къмпинг. Бяхме следвали междущатския път 70 на запад от Денвър и сега се намирахме доста високо в планината, само че Джейсън не можеше да се възхити на заснежените й върхове. Той дремеше в спалния си чувал на задната седалка.

— След като… — Не намерих сили да продължа. — Току-що ми хрумна, че може би не искаш да говориш за това.

— Има само един начин да разбереш дали е така.

— След като си избягал от…

— Кажи го. От болните копелета, които ме отвлякоха. Това е факт. Няма нужда да го увърташ.

— Когато си избягал, си бил на шестнадесет. Разказа ни как си обикалял страната и си работел като строител, или каквото намериш. Но не спомена нищо за училище. Когато изчезна, беше в трети клас, но е очевидно, че си получил по-добро образование. Кой те е учил?

— О, имах много уроци по учтивост — каза горчиво Пити. — Мъжът и жената, които ме държаха затворен в онази подземна стая, настояваха да се обръщам към тях с „да, господине“, „да, госпожо“, „моля“ и „благодаря“. Ако пропуснех да го направя, ме удряха с юмрук по лицето, за да ми напомнят. — Дебелите като въжета жили на врата му се издуха.

— Съжалявам. Ще ми се да не бях повдигал тази тема.

— Няма нищо. Няма смисъл да се премълчава миналото. То все някога ще излезе наяве. — Погледът на Пити стана суров. Той си пое дълбоко дъх, за да овладее обзелите го чувства. — Както и да е. По отношение на образованието спомените ми не са толкова неприятни. Докато скитах от град на град, разбрах, че мога лесно да получа безплатна храна, като се появявам на църковните сбирки след неделната сутрешна проповед. Разбира се, за целта трябваше да изслушвам проповедите. В повечето случаи това не представляваше проблем за мен — проповедите бяха спокойни. Понеже не бях чел книги в продължение на години, бях забравил азбуката. Когато богомолците от една или друга енория разбираха, че не мога да чета, те правеха всичко възможно да науча буквите и което за тях бе още по-важно — да чета Светото писание. Във всяка енория имаше учители. След работа понякога вземах частни уроци в църквата на града, в който се намирах. По света има много порядъчни хора.

— Радвам се да го чуя.

— Да чуеш какво, татко? — попита сънено Джейсън от задната седалка на автомобила.

— Че има порядъчни хора по света.

— Ти не знаеше ли това?

— Случвало ми се е да се чудя дали е така. А сега двамата с чичо ти по-добре се съсредоточете върху картата. Краят на пътуването ни наближава.