Брам Стокър
Дракула (25)

Глава двадесет и пета

Дневникът на доктор Сюърд

11 октомври. Мисля, че никой от нас не се изненада, когато малко преди залез-слънце мисис Харкър ни свика при нея. Напоследък бяхме разбрали, че часовете на изгрева и залеза са за нея време на освобождение, в което тя е самата себе си, без зловредни влияния. Щом видя, че всички сме налице, тя каза следното:

— Тъй като ще предприемем пътуването от утре и имайки предвид трудностите, които ни очакват, ще ви обясня ясно какво искам. Трябва да ми обещаете един по един… и дори ти, Джонатан, че когато дойде моментът, ще ме убиете.

— И кой ще бъде този момент? — попита Куинси Морис.

— Когато се убедите, че толкова съм се изменила, че за мен е по-добре да умра, отколкото да „живея“. Тогава ще е дошъл мигът да повторите онова, което направихте с Люси, за да мога да намеря покой.

Молбата и бе разбираема, така че един по един се заклехме, че тъй и ще бъде.

— А сега едно предупреждение, което никога не бива да забравяте — добави тя. — Когато настъпи часът, не се колебайте ни най-малко, защото оттогава насетне ще съм окончателно и здраво свързана с вампира и ще бъда срещу вас.

Дневникът на Джонатан Харкър

15 октомври. Варна. Напуснахме Черинг Крос сутринта на дванадесети, пристигнахме в Париж през нощта и взехме Ориент-експреса. Щом пристигнахме тук, се настанихме в хотел „Одеса“ и лорд Годалминг отиде до Консулството, за да види дали не е получена някаква телеграма за него. Непосредствено преди заминаването ни се бе разбрал с един служител от корабоплавателната компания „Лойдс“, последният всеки ден да го осведомява телеграфически за движението на „Царица Екатерина“. Сега Ван Хелсинг хипнотизира Мина при всеки изгрев и залез слънце, като я разпитва какво е в състояние да вижда и чува. Днес тя отговори, че не вижда нищо друго освен тъмнина и че чува единствено плисъка на вълните о корпуса на кораба. Артър се върна; и четирите телеграми, които носи, съобщават, че няма вести от плавателния съд.

17 октомври. Информацията, течаща чрез Мина, е все същата. От друга страна, надяваме се скоро да имаме някакви новини от кораба, тъй като той скоро трябва да мине през Дарданелите.

18 октомври. Мисля, че всичко за едно подходящо посещение на графа след такова дълго пътуване, е готово. Лорд Годалминг бе казал на собственика на кораба, че подозира, че сандъкът на борда съдържа нещо откраднато от негов приятел и бе поискал позволението му да го отвори, поемайки пълната отговорност за това. Собственикът му бе връчил писмо, предназначено за капитана и съдържащо нареждане да бъде дадена на, Артър пълна свобода на действие; бе му поверил и подобно послание до представителя му във Варна. Отидохме при въпросния представител, който се почувства толкова поласкан от общението си с лорд Годалминг, че предложи пълното си съдействие. Вече се бяхме разбрали какво да правим, когато успеем да отворим сандъка. Ако графът е вътре, Ван Хелсинг и доктор Сюърд ще му отрежат главата и ще промушат сърцето му с кол, докато Морис, Годалминг и аз ще възпрепятстваме всякаква странична намеса, пък дори това да наложи използването на оръжията. Професорът уверява, че щом успеем да извършим това, тялото на Дракула ще се превърне в прах, с което ще изчезнат всякакви възможни доказателства срещу нас в случай, че се появят подозрения за убийство. Споразумяхме се с неколцина пристанищни чиновници, още щом „Царица Екатерина“ се зададе, да бъдем тутакси уведомени за това.

24 октомври. Телеграма за лорд Годалминг от „Лойдс“:

„Царица Екатерина“ пристигна тази сутрин в Дарданелите.

Дневникът на доктор Сюърд

25 октомври. Пътуването по море от Дарданелите до тук отнема само около денонощие, тъй че корабът би трябвало да пристигне утре към обяд. Много сме напрегнати, тъй като близо е часът на решителните действия.

26 октомври. Денят отмина, а корабът все още го няма. Започваме да се безпокоим; предполагаме, че вероятно го е забавила мъгла. А че е още в движение, знаем от хипнотичните сеанси с мисис Харкър. Продължаваме да сме в готовност, защото може да се появи всеки момент.

27 октомври. Много странно: няма и помен от кораба. Тази сутрин чрез мисис Харкър узнахме, че е още в движение, макар че „вълните са по-малки“, — Ван Хелсинг е сериозно разтревожен и ми призна, че вече се опасява да не би графът да ни се изплъзне. Към това той додаде:

— Не ми харесва летаргията, която наблюдавам у мисис Мина. Душите и спомените могат да извършат странни неща по време на транс.

Тъкмо се канех да го заразпитвам какво има предвид, но в този момент дойде Харкър и професорът ми направи знак да мълча. Тази вечер при залез-слънце ще се опитаме да я накараме да каже нещо повече под хипноза.

28 октомври. Телеграма за лорд Годалминг от „Лойдс“:

„«Царица Екатерина» ще пристигне в Галац в един часа днешна дата.“

Дневникът на доктор Сюърд

28 октомври. Телеграмата, съобщаваща за пристигането на кораба в Галац, не ни причини шока, който би трябвало да се очаква. Истината е, че всички в една или друга степен като че ли вече бяхме подготвени за подобна изненада. Професорът каза, че трябва бързо да се организираме и разпредели задачите помежду ни.

— Артър ще отиде до гарата, за да купи билети за утре. Джонатан ще изтича до агенцията по корабоплаване, за да осигури писмо за представителя в Галац, позволяващо ни да претърсим кораба, така, както щяхме да направим тук. Междувременно Куинси пък ще се отправи към Консулството, откъдето ще вземе писмена препоръка за пред консула в Галац, за да разчитаме на неговото съдействие в случай на нужда. Джон ще остане тук с мен и мисис Мина, за да ми бъде в помощ за хипнотичния сеанс тази вечер.

— А пък аз — възкликна живо мисис Харкър, възвърнала си изведнъж предишната форма — ще се постарая по различни начини да ви бъда полезна както преди. Нещо се променя в мен и се чувствам по-свободна, отколкото бях напоследък.

Тримата по-млади мъже се зарадваха много на тези думи, но Ван Хелсинг и аз се спогледахме загрижено, без да кажем нещо.

Когато те излязоха, Ван Хелсинг помоли мисис Харкър да донесе преписа на дневника, който нейният съпруг бе писал по време на пребиваването си в замъка. Като останахме сами, той се обърна към мен с думите:

— Искам да ти кажа нещо, Джон… Когато мисис Мина произнесе думите, които толкова ни заинтригуваха, ми хрумна нещо. А то е следното: по някое време Дракула е влязъл във връзка с нейните мисли, разбрал е по този начин, че сме тук и сега полага усилия да ни избегне. За момента тя самата не го интересува много… Но тихо! Мисис Мина се връща и не искам тя да знае нищо за това, защо то отново ще изпадне в униние. Намираме се в много трудна ситуация и се страхувам повече от всякога. Остава ни само да се уповаваме в Бог.

С блеснал и щастлив поглед мисис Харкър влезе в стаята и предаде на професора преписа на дневника. Тя като че ли беше забравила за своето злощастие.

— Поисках ви го, — каза й Ван Хелсинг — защото искам тази вечер отново да прочета някои пасажи в него, отнасящи се до графа; възможно е в тях да открия нещо дребно наглед, което обаче да е от значение за сегашния етап от перипетиите ни.

— Това обаче, от което се страхувам аз, — каза внезапно със сериозен тон мисис Харкър — е вероятността той чрез мен да е узнал за нашето присъствие тук. Това подобие на телепатичен контакт по негово желание е извън обсега на волята ми.

— Така и изглежда, че е станало — отвърна професорът след кратко мълчание. — Затова по някакъв начин е направил корабът да отмине Варна и да пристигне в Галац. И смята, че след като се е изключил от мислите ви, не можем да го следим. Но тук греши, тъй като вие се включвате към неговите по моята воля!