Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (65)

63.
Крал Питър

Естара не беше съвсем сигурна, че могат да вярват на ОХ, въпреки че учителското компи беше много полезно при събирането на надеждна информация.

— То е ханзейска машина, програмирана да изпълнява строго установени заповеди.

Тъмните й очи блестяха на ярката светлина, която проникваше през балкона на кралските покои, и Питър я гледаше с опиянение. Напук на всички кризи и неприятности, заговори и отговорности, знаеше, че когато са заедно, е обичан и в безопасност.

Тя погледна малко неловко ОХ, сякаш компито можеше да си позволи да коментира думите й. Беше дошло да докладва резултатите от подмолните си проучвания за краля, както правеше ежедневно.

— Откъде можем да сме сигурни, че помага на нас, а не на председателя?

Питър се обърна към компито.

— Защото има и нравствено програмиране. ОХ е проектиран преди векове, преди изобщо Ханзата да е съществувала в настоящия си вид. Качили са го на борда на заселнически кораб, без изобщо да се надява да се върне отново. Основното му предназначение било да обучава заселниците на човечност и да им внушава вярванията, традициите и нравствеността, които ценим като цивилизация. Тази негова нравствена програма е все още функционална, нали, ОХ?

Дребното компи приличаше на предан мъничък воин.

— Моята програма ми предоставя свобода на преценката и избора. Макар че съм привидно ангажиран с Теранския ханзейски съюз, моята базисна програма ме инструктира да обслужвам човешката раса като цяло. — Оптическите му сензори заблестяха, но тонът му остана спокоен и откровен. — След като открих взривното устройство, скрито на борда на вашата кралска яхта, аз съм наясно със заговора на председателя да ви ликвидира. Съгласно моята нравствена програма убийството на всеки човек е неоправдано, особено ако е насочено за постигане на политически цели. Следователно човекът, който го разпорежда, е заблуден, дори когато е убеден, че постъпва за доброто на човечеството.

— А когато изразих съмненията си относно уместността да се разчита на непроучените схеми на кликиски робот за създаването на бойни компита, председателят Венцеслас отказа да обсъди съображенията ми — продължи ОХ. — Това е нелогично. В заключение определих, че преценката му е погрешна. Благодарение на общуването ми с вас и кралица Естара стигнах до заключението, че вие служите на интересите на цялата човешка раса без оглед на политически предразположения. Вашата нравствена основа е силна. Затова съм задължен да подпомагам действията ви срещу него. Не мога да продължа да изпълнявам непоследователните заповеди на Теранския ханзейски съюз.

Питър се изкикоти.

— А най-хубавото е, че Базил никога не би се досетил. Той възприема компитата единствено като средство. Това е една от най-големите му слабости: сляп е за очевидното.

Обви с ръка кръста на Естара и тя като че ли се поуспокои. Двамата седнаха на една скамейка, а ОХ се премести пред тях.

— Та какъв е днешният ти доклад за принц Даниъл? — попита Питър.

— Инструкциите ми не са отменени. Председателят Венцеслас продължава да се надява, че принц Даниъл може да бъде вкаран в правия път. Затова ме подтиква да съм по-непреклонен и твърд в обучението му.

— Той трябва да разбере, че Даниъл никога няма да бъде способен управник — каза загрижено Естара.

— Не му е нужно Даниъл да е способен. Достатъчно е да е представителен и да изпълнява заповеди.

Питър се усмихна. Вероятно би могъл да убеди ОХ да саботира обучението на принца и по този начин той никога да не успее да се превърне във възможна алтернатива…

Същата вечер, след като всички факли по куполите бяха запалени, кралят и кралицата се оказаха без политически или светски ангажименти. Закопнял за малко спокойствие и радост, Питър направи онова, което беше сигурен, че ще й хареса.

Кралските гвардейци ги придружиха до твърде рядко използваното скалисто заливче. Сумрачната пещера беше обрасла в папрати и цветя, а слабото осветление пораждаше романтичното усещане за плуване под лунна светлина.

Топлата вода ги галеше ласкаво като във вана. Естара беше облечена в същия тюркоазено-пурпурен бански костюм от първото им плуване през брачната им нощ, все така изкусителна, както тогава. Питър заплува след нея.

— Заради душевния си комфорт трябва по-често да идваме да плуваме тук.

Щом отвори вратите и изпрати пулсиращ звук под водата, делфините доплуваха от резервоарите. Забъбриха и разплискаха водата, щастливи, че имат компания за игрите.

Естара му отвърна с тъжна усмивка и той реши да я развесели.

— Какво има, Естара? Мислех, че харесваш делфините.

— Обичам ги. Просто искам… спомних си за Терок и за Огледалните езера, в които плувах. — Тя въздъхна дълбоко. — Липсват ми Рейналд и Бенето. Всъщност същата вечер, когато Рейналд стана отец на Терок, председателят Венцеслас и Сарейн го убедиха да се омъжа за теб.

— Понякога политическите кроежи не са чак толкова ужасни — отговори Питър и я целуна. — Нали?

Прегърнаха се силно в топлата вода.

— Не, никога няма да изпитам съжаление за това. Толкова те обичам, Питър. Никога не бих могла дори да мечтая за такъв прекрасен мъж. Но дори ти не можеш да запълниш празнотата, която оставиха моите братя в сърцето ми. — Тя се усмихна скръбно. — Те също бяха чудесни. Бенето не искаше да притежава власт. Никога не нарани никого, но въпреки това хидрогите опустошиха Гарванов пристан. След това нападнаха Терок и убиха Рейналд. — От очите й бликнаха сълзи. — Какво зло сториха Бенето и Рейналд на хидрогите? Защо трябваше толкова много жертви да заплатят цената за гнева на хидрогите заради… Ансиър?

— Причините са много по-големи от Ансиър — каза Питър. Гореше от желание да каже още нещо, за да я успокои.

Естара тръсна глава и от дългата й коса се пръснаха капки.

— Хидрогите нападнаха умишлено Терок, а Бенето загина заради предаността си към световната гора.

Той я притисна по-плътно.

— Може би никога няма да узнаем какво точно е накарало хидрогите да нападнат. Можем само да се надяваме да ги победим по един или друг начин.

— Точно в този момент не ме занимават никакви грандиозни политически замисли, Питър. Просто ми е мъчно за братята ми и за вкъщи.

Един от делфините се стрелна покрай тях, подканвайки ги да си поиграят, но Естара продължи да стиска Питър в прегръдката си. Той знаеше, че няма какво дай каже, затова я притисна още по-силно към себе си.