Мария Семьонова
Право на двубой (7)

Не съграждай къща насред път —

любовта от твоя дом ще си отиде.

Съдбата горчива не ще те отмине

щом крачка направиш назад.

 

Дали сам се скиташ или насила те водят —

пътеката сляпа е за това.

И хиляди стъпки ще изличат

следата ти в пепелта.

 

Ще те научи пътя да пазиш

другарската протегната ръка,

но за всяка среща като тази,

сто разлъки отекват в нощта.

 

Ще те научи още да тачиш

горския огън — бедняшки приют.

Но уви, друмът не ни е приятел,

както пеят всички, поели на път.

 

Сребристата прах очите замрежва,

вихрушка зад тебе кръжи,

а хоризонтът е все тъй далечен,

далечен, недостижим.

 

И ето, с тихия глас на певеца

тъгата разяжда сърцето.

И знаеш тогава — животът е кратък,

но пътят се точи нататък.

 

Следите, оставени вчера,

покрити са вече с мъгла…

Пътят другар е само тогава,

когато ни връща в дома.