Мария Семьонова
Право на двубой (17)

И поведе Еленушка назад, у дома.

В морето, е небето, далеч от земята,

носи се синият плащ на мъглата,

там, като сенки, кораби плават,

незнайно къде и защо заминават.

 

По дъсчени палуби хора будуват

и някой въздъхва, нелека съдба,

В трюма степания робски се чуват,

и бият се плъхове пак за троха.

 

Ала тук, дето чайки се карат без думи,

де вълната вечно се бори с брега,

за нас са миражи платната издути

и няма да чуем на роби плача.

 

Оттам не се вижда кеят порутен,

и рибята мърша, в скалите що гние —

за тях само знак сред камък се гуши,

дъга, а под нея рекичка се вие…