Джеймс Оливър Кърууд
При извора на реката (7)

VII

Защо ли го търсеше Мириам Къркстоун в миг, когато небето и земята трепереха от трясъка на гръмотевиците? Какво искаше от него? За какво й бе нужен? Кийт недоумяваше. Гласът на Мириам бе остър, като че ли тя се страхуваше бурята да не попречи на думите й. Била звъняла на Мак Доуел, но било вече късно — Кийт бил тръгнал за къщата на Брейди; сега го молеше да я извини, че му отнема времето скоро след завръщането му, но вярваше, че той сигурно ще я разбере. Тя го канеше да дойде да я види тази вечер в осем часа. Било важно за нея. Ще дойде ли?

Преди да спре за момент и да размисли Кийт вече отговори, че ще отиде. Той чу нейното „благодаря ви“, нейното „довиждане“ и окачи слушалката слисан. Доколкото можеше да си спомни, не беше произнесъл повече от седем думи. Хубавата млада жена от големия Къркстоунов дом явно бе издала своя страх от светкавиците, като приключи разговора, колкото можеше по-скоро. Защо ли не бе изчакала да телефонира след като бурята преминеше?…

Почукване на вратата прекъсна мисълта му. Той стана и пусна вкъщи, едно човече, което въпреки че бе вир-вода, цяло сияеше в усмивка. Това бе Вали, японецът. Той не беше по-едър от шестнадесетгодишно момиче. Навсякъде от него шуртеше вода и палтото му бе издуто от пакети, които той се бе грижил да опази от пороя на дъжда. Кийт го хареса от пръв поглед. Чувстваше, че е невъзможно да устои на заразителната усмивка на Вали и докато японецът тръскаше водата от себе си в кухнята като мокро куче, той го последва и му помогна да се разтовари. Докато дребният японец извади и последния пакет, вече бе успял да изприказва на Кийт, че дъждът бил хубав, че се казва Вали, че очаква да му плаща пет долара седмично и че можел да готви „екстра“. Кийт се засмя от сърце, а Вали беше така зарадван от цялата обстановка и новото си място, че постоянно удряше токовете си, кланяйки се. След това за около час той остана сам да се оправя в кухнята. Скоро Кийт започна да долавя божествена миризма оттам. Ароматът и цвъртящите звуци го уверяваха, че Вали без да губи време се бе заловил да демонстрира своето умение в областта на готварството.

Идването на Вали му даде повод да телефонира на Мак Доуел. Кийт призна, че изпитва безпокоящо го желание да чуе пак гласа на инспектора. Зад мислите му се бе спотаил страх от Шан Тънг и надеждата, че Мак Доуел би могъл да хвърли някаква светлина върху необикновената покана на Мириам Къркстоун. Бурята бе утихнала и валеше равномерен ситен дъжд, когато Кийт влезе във връзка с Мак Доуел. За свое облекчение констатира, че нямаше промяна в приятелския тон на гласа, който му се обади по телефона. Ако у Шан Тънг се бе появило някакво подозрение, той го бе задържал значи в себе си. Кийт бе изненадан, когато Мак Доуел пръв заговори за госпожица Къркстоун.

— Тя изглеждаше извънредно заинтересована да ви открие — каза той. — Да ви кажа честно, аз съм много обезпокоен, Конистоун, и бих желал да поговоря с вас преди да отидете при нея довечера.

Кийт пое въздух.

— Вали ще позвъни за ядене след около половин час. Не бихте ли нахлузили една мушама и да се присъедините към мен тук? Мисля, че ще бъде много добре.

— Ще дойда — каза Мак Доуел. — Очаквайте ме след малко.

След петнадесет минути Кийт му помагаше да свали мократа си дреха. Той бе очаквал, че на Мак Доуел ще направят впечатление веселият огън в камината и апетитните миризми, проникващи през кухненската врата, но остана разочарован от инспектора. Гостът постоя няколко минути с гръб към огъня, като натъпкваше с палец тютюна в лулата си и не се помъчи да скрие факта, че в ума му имаше нещо по-важно от яденето и от приветливостта на запалената камина.

Очите му попаднаха на телефона и той кимна с глава към него.

— Изглеждаше много загрижена да ви види, нали Конистоун? За госпожица Къркстоун говоря.

— Да, като че ли…

Мак Доуел седна и запали кибритена клечка.

— Като че ли… беше… малко нервна… — каза той, дърпайки на пресекулки от лулата си. — Като че ли се е случило нещо… или пък е на път да се случи. Имате ли нещо против, ако ви поразпитам, Дери?

— Ни най-малко — каза Кийт. — Аз си мислех, че вие може би ще ми разясните.

Въпросителен израз се появи в очите на Мак Доуел.

— Странно, да ви телефонира скоро и то когато бурята все още вилнееше. Тя е очаквала, че ще ви намери в канцеларията ми. Сигурно нещо необикновено я подтиква…

— Вероятно.

Мак Доуел помълча малко, загледан втренчено в Кийт като че ли го измерваше.

— Няма да крия от вас, че се интересувам за госпожица Къркстоун — каза той — Вие не сте я виждали, откакто баща й беше убит. Тя тогава беше далеч, на учение. А когато си дойде, вие бяхте вече изпратен по следите на Джон Кийт. Аз никога не съм бил поклонник на жените, Конистоун, но ще ви кажа открито, че до преди шест или осем месеца Мириам беше една от най-красивите млади дами, които съм виждал. Много бих дал да можех да узная точно часа и деня, когато започна промяната в нея. Бих могъл да открия събитие, станало около тая дата. Вече шест месеца, откакто тя започна да проявява интерес към участта на Джон Кийт. Оттогава насам промяната, която настъпи у нея, ме хвърли в тревога, Конистоун. Не мога да разбера… Тя самата не се издава с нищо. Но аз я гледах как угасва ден след ден пред очите ми. Тя сега е само едно бледно и клюмнало цвете в сравнение с онова, което беше. Аз съм сигурен, че това не е болест — освен ако е душевна. Имам подозрение, което е тъй ужасно, че не ми се ще да го изрека с думи. Вие ще идете там довечера — ще бъдете насаме с нея, ще говорите с нея, бихте могли да научите доста неща. Ако разберете какво е това, което като червей гризе ума ми, ще ми помогнете ли да открием нейната тайна?

Той се наклони към Кийт. Не беше железният човек — имаше топлота и загриженост в лицето му.

— Няма друг човек на земята, комуто бих доверил това — продължи бавно той. — Нужен е дискретен човек, някой, който е достатъчно извисен, за да забрави моето подозрение, ако то се окаже неоснователно и да знае как да постъпи, ако то се потвърди. Колебая се… И все пак… чакам, Конистоун. Необходимо ми е да поискам честната ви дума, че ще пазите тайна!

Кийт му протегна ръката си. Мак Доуел силно я стисна.

— Касае се за… Шан Тънг — каза той с една странна пресипналост в гласа. — Шан Тънг и Мириам Къркстоун! Разбирате ли Конистоун? Пронизва ли ви целият ужас на това? Можете ли да повярвате, че това е възможно? Дали не съм луд, че допускам такова подозрение да се вмъкне в мозъка ми? Шан Тънг — Мириам Къркстоун! Тя се вижда сега застанала над самия край на пропаст и това я убива.

Кийт усети, че кръвта му изстива в жилите, когато прочете в лицето на инспектора онова, което не се наемаше да изрази по-ясно с думи. Той беше потресен. Издърпа ръката си от Мак Доуел почти свирепо.

— Невъзможно! — извика той — Да, вие сте луд! Такова нещо би било немислимо!

— И все пак си казах, че е възможно! — отвърна Мак Доуел. Лицето му пак прие своята желязна маска. Двете му ръце стиснаха стола и той се втренчи в Кийт, като че ли през него виждаше някакъв предмет, на когото сякаш говореше сега, бавно претегляйки и измервайки всяка дума преди да излезе от устата му.

— За мен винаги е било закон да не приемам нищо, докато сам не се убедя в него. Не вярвам в необикновени неща докато не се потвърдят чрез разследване. Едно изключение за мен в това отношение е Шан Тънг. Никога не съм гледал на него като на обикновен човек, а като на свръхестествено създание, движимо от непозната сила. Започвате ли да ме разбирате? Аз вярвам, че той е упражнил цялото си необикновено влияние върху Мириам Къркстоун и че тя се е поддала. Но все пак не съм сигурен в това.

— И вие сте ги наблюдавали от шест месеца насам?

— Не. Подозрението се появи у мен преди три-четири седмици. Никой от тези, които познавам, не е имал възможността да надникне в личния живот на Шан Тънг. Апартаментите зад неговото заведение са загадка за всички. Предполагам, че в тях може да се влезе откъм локала, а също и през една малка стълба отзад. Една нощ, много късно, видях Мириам Къркстоун да слиза по тая стълба. Два пъти през последния месец тя посети Шан Тънг в късен час. Два пъти, доколкото аз знам, разбирате ли? И това не е всичко… още.

Кийт видя изпъкналите вени на стиснатите му ръце и разбра, че Мак Доуел е под извънредно силно напрежение.

— Аз наблюдавах къщата на Къркстоун — лично. Три пъти през същия този месец Шан Тънг я посети там. Третият път аз решително влязох вътре, уж че нося някакво съобщение за момичето. Останах с нея цял час. През това време нѝ видях, нѝ чух Шан Тънг. Той се криеше… или пък бе избягал, когато влязох.

Кийт си представяше Мириам Къркстоун такава, каквато я бе видял в кабинета на инспектора. Той ясно си спомняше стройната й фигура, чудесния сив цвят на очите, блясъка на русата й коса, когато бе застанала в светлината на прозореца. А след това с погнуса помисли за Шан Тънг, приличен на жена, с лукави, пъплещи ръце и стиснати очи. Това, за което Мак Доуел бе намекнал, изглеждаше абсурдно.

— Защо не поискате обяснение от госпожица Къркстоун — попита той.

— Вече го направих, но тя отрече абсолютно всичко, освен едно — че Шан Тънг е дошъл у тях веднъж да се види с брат й. Тя твърди, че никога не е минавала по тясната стълбичка на къщата му.

— И вие не й ли вярвате?

— Ни най-малко. Аз я видях с очите си. Да кажа самата истина, Конистоун, тя лъже великолепно, за да прикрие нещо, което не иска друг човек на земята да узнае.

Кийт изведнъж се наведе напред.

— И защо пък Джон Кийт, мъртъв и погребан, ще има нещо общо с това? — настойчиво запита. — Защо ли тази загриженост за участта на Джон Кийт е започнала по същото време, когато вашето подозрение е включило и Шан Тънг?

Мак Доуел поклати глава.

— Може би нейната заинтересованост не се е отнасяла толкова към Джон Кийт, колкото към вас, Конистоун. Ваша задача е да откриете това довечера. Ако потвърдите моите подозрения, веднага ще се заловим с Шан Тънг. Но я погледнете — зад Вас като печено прасе се е ухилил Вали. Обядът му сигурно е станал истински кулинарен шедьовър.

Нисичкият японец беше отворил безшумно вратата на малката трапезария, в която бе сложена маса за двама души.

Кийт се усмихваше, когато седна на трапезата срещу човека, който би го изпратил на палача, ако знаеше истината.