Сидни Шелдън
Кой се страхува от мрака (48)

Глава 46

Кели и Даян се обличаха. На вратата почука Грейс Сайдъл.

— Закуската е готова.

— Идваме — извика Кели.

— Надявам се, че сме успели да ги финтираме — каза Даян. — Да видим дали Грейс има сутрешен вестник.

Излязоха от стаята си и отидоха в дневната. Около телевизора се бяха събрали няколко жени. Двете тъкмо ги подминаваха, за да влязат в трапезарията, когато чуха водещият да казва:

— … и според съобщенията няма оцелели. Танър Кингсли и сенатор Полин ван Лювън са били в самолета заедно с пилотите и един стюард.

Двете се вцепениха. После се спогледаха и се приближиха до телевизора. На екрана показваха сградата на КИГ.

— … Кингсли Интернешънъл Груп е най-големият мозъчен тръст на света и има клонове в трийсет държави. Метеорологичната служба съобщи за неочаквана гръмотевична буря в Тихия океан, където е летял частният самолет на Танър Кингсли…

Даян и Кели слушаха като хипнотизирани.

— … има и още един елемент от загадката, мистерия, която полицията се опитва да разгадае. Медиите бяха поканени на официална вечеря в чест на откриването на Прима, нов компютър за управление на времето, разработен от КИГ, но снощи в сградата на Групата е имало експлозия и машината е напълно унищожена. Пожарникарите открили сред останките тялото на Андрю Кингсли и смятат, че той е единствената жертва.

— Танър Кингсли е мъртъв — промълви Даян.

— Повтори го. Бавно.

— Танър Кингсли е мъртъв.

Кели облекчено въздъхна, погледна Даян и се усмихна.

— След всичко това животът определено ще е скучен.

— Надявам се — отвърна Даян. — Какво ще кажеш довечера да спим в „Уолдорф-Астория“?

Кели се ухили.

— Нямам нищо против.

 

 

На сбогуване Грейс Сайдъл прегърна Кели.

— Винаги си добре дошла тук.

И категорично отказа да им вземе пари.

 

 

Един келнер подреждаше масата за вечеря в президентския апартамент на „Уолдорф-Астория“. Обърна се към Даян.

— За четирима ли желаете да сервирам?

— Да.

Кели я погледна, но не каза нищо. Даян знаеше какво си мисли.

— Кели, според мен ние не го направихме сами — каза тя. — Помогнаха ни. — После вдигна чашата си с шампанско и се обърна към свободния стол до себе си. — Благодаря ти, Ричард, скъпи. Обичам те.

— Чакай малко — спря я Кели, когато Даян вдигна чашата към устните си.

Даян я погледна.

Кели взе своята чаша и се обърна към свободния стол до себе си.

— Обичам те, Марк. Благодаря ти.

Отпиха.

Кели се усмихна.

— Приятно е. Е, а сега какво?

— Заминавам за Вашингтон. Ще отида във ФБР и ще им разкажа всичко.

— Ние заминаваме за Вашингтон, за да им разкажем всичко, каквото знаем — поправи я Кели.

— Точно така, партньорке.

След вечеря погледаха телевизия. На всички канали предаваха за смъртта на Танър Кингсли.

— Знаеш ли, когато отсечеш главата на змията, умира и останалата част от нея — замислено рече Кели.

— Какво искаш да кажеш?

— Хайде да разберем. — Кели отиде при телефона, вдигна слушалката и каза на телефонистката: — Искам да поръчам разговор с Париж.

След пет минути чу гласа на Никол Паради.

— Кели! Кели! Кели! Много се радвам, че се обаждаш.

Сърцето на Кели се сви. Знаеше какво ще чуе. Бяха убили семейство Сендре и Ейнджъл.

— Нямах представа къде да те намеря.

— Чу ли новината?

— Целият свят чу новината. Жером Мало и Алфонс Жируар си събраха багажа и се изнесоха.

Кели се боеше да зададе следващия въпрос.

— Ами семейство Сендре и Ейнджъл?…

— Филип и семейството му са добре. Ейнджъл е в моя апартамент. Ония главорези са искали да я използват като примамка, ако не им съдействаш.

Кели се зарадва.

— Чудесно!

— Какво да правя с нея?

— Качи я на следващия самолет на Еър Франс за Ню Йорк. Само ми съобщи кога пристига и ще я взема на летището. Можеш да ми се обадиш тук, в „Уолдорф-Астория“.

— Ще се погрижа за всичко.

— Благодаря. — Кели затвори.

Даян бе чула разговора.

— Ейнджъл добре ли е?

— Да, а също и семейство Сендре.

— Страхотно!

— Нали? Много съм развълнувана. Между другото, какво ще правиш със своята половина от парите?

Даян я погледна.

— Какви пари?

— КИГ обяви награда от пет милиона долара. Мисля, че ще я получим ние.

— Но Кингсли е мъртъв.

— Знам. Обаче КИГ не е.

Двете се засмяха.

— Какво ще правиш след като отидем във Вашингтон? — попита Кели. — Ще продължиш ли да рисуваш?

Даян се замисли за миг.

— Не.

Кели я гледаше втренчено.

— Наистина ли?

— Е, искам да нарисувам една картина. Сцена на пикник в Сентръл Парк. — Гласът й секна. — Двама влюбени на пикник в дъжда. После… ще видим. Ами ти? Ще продължиш ли да работиш като модел?

— Съмнявам се…

Даян не откъсваше очи от нея.

— Е… може би. Защото докато съм на подиума, мога да си представям, че Марк ме гледа и ми праща въздушни целувки. Да, мисля, че той би искал да се върна на работа.

Даян се усмихна.

— Чудесно.

Погледаха телевизия още час.

— Струва ми се, че е време за сън — накрая каза Даян.

След петнайсет минути вече се бяха съблекли и си бяха легнали.

Кели се прозя.

— Заспивам, Даян. Хайде да угасим светлината.