Йордан Стубел
Мечето сурвака

Сиво мече

дрян насече.

Нашари го,

накичи го

с януарска мразовина

и със алена коприна.

Па отблизо и далече

провикна се сиво мече:

„Сурва, сурва до година,

до година, до амина!…

Зелен здравец по горите,

сладко грозде по лозите,

жълто жито по хамбари,

бяло стадо по кошари,

пълни ракли със имане

за стопанки и стопани.

А на малките дечица

в пошовете по жълтица,

да растат и таз година

като ябълка в градина!…“