Асен Разцветников
Дядо Мраз

Полята спят, завити пак

с топъл китеник от сняг.

Спят пъстри зайчета сами

далеко в сините тъми.

 

С огромен кош и бял калпак

аз ида — гост на всички драг.

По мойте мигли трепка скреж,

но аз вървя пак бодър, свеж

и нося тук, на своя гръб,

за всекиго подарък скъп.

 

Ботушки чудни имам аз —

прескачам планини завчас,

прекрачвам хълми и поля,

обхождам мигом сто села.

 

Там слагам дарове поред —

кому което е късмет.

А свърша ли ги, тропвам с крак

и кошът се напълня пак,

и пак вървя аз бодър, свеж,

накитен със цветя от скреж.