Васил Павурджиев
Снежен човек

Днес децата вън на двора

си направиха от сняг

цял човек — голям и страшен,

със тояга и калпак.

 

Хей, хей, трака, трак,

със тояга и калпак.

 

С нос от морков и очички —

вижте го какъв е мил,

пък и чудно име има —

кръстиха го те Страхил.

 

Хей, хей, хи-хи-хи,

кръстиха го те Страхил.

 

Но не щеш ли Заю-Баю

посред нощ ей тук се спря,

поогледал той човека

и кураж голям събра.

 

Хей, хей, ха-ха-ха

и кураж голям събра.

 

Хоп! — подскочи и налапа

на Страхила той носа,

сладко-сладко го захруска

и излапа на часа.

 

Хей, хей, ха-ха-ха

и излапа на часа.

 

Заю-Баю пак подскочи

и му рече с весел глас:

— Теб носа ти е за хубост,

но храна е той за нас!

 

Хей, хей ха-ха-ха,

но храна е той за нас!