Галина Златина
Врабчо

Врабченцето е без кожухче.

Замръзнали трохички чопли,

подскача като сиво пухче

и търси где да се постопли.

 

Сами под свойта топла стряха,

кокошките се разкрещяха.

— Върви си! — гарванът изграка.

Прогони го и злата сврака.

 

— Защо така ме пъдят вече?

Приятел нямам ни един!

— До мен стопли се! — му рече

опушеният стар комин. —

 

Знам, всеки беше ти приятел

през хубавото жарко лято,

но има истина такава:

„Приятел в нужда се познава!“