Георги Веселинов
Самохвалко

Снежен човек е

спрял на вратата

и се заканва

важно с метлата.

 

Шаро го лае,

но отдалече,

сякаш го пита:

— Кой си, човече?

 

А той метлата

стиска ли стиска

и да продума

дума не иска…

 

Но топъл вятър

ето подухна —

снегът стопи се,

човекът рухна.

 

Шаро тогава

взе да се хвали:

— Аз го прогоних!

Петльо, разбра ли?