Сидни Шелдън
Спомени от полунощ (16)

15. Глава

Сен Мориц ги очарова. Накъдето се обърнеш — дълги ски-писти, влекове, улеи за бобслей, пързалки за шейни и какво ли не още. Разположено край искрящото езеро в долината Енгадин, на шест хиляди стъпки височина на южния склон на Алпите между Целерина и Пис Наир, малкото селище предизвика искрения възторг на Катерин.

Отседнаха в прочутия хотел „Палас“. Във фоайето имаше гости от различни страни.

— Имаме резервация на името на господин и госпожа Ренолдс — каза Кърк на рецепцията.

Катерин неловко извърна поглед. Да бях сложила халка. Струваше й се, че всички наоколо са се вторачили в нея.

— Заповядайте, господин Ренолдс. Апартамент двеста и петнайсет. — Пиколото взе ключа и ги поведе към асансьора.

Въведоха ги в изискан, семпло мебелиран апартамент, от чиито прозорци се разкриваше великолепна гледка към планината.

Едва изчакал пиколото да излезе, Кърк прегърна Катерин.

— Скъпа, не мога да ти опиша, колко съм щастлив.

— Надявам се — рече Катерин. — Знаеш ли толкова отдавна не съм била с мъж…

— Не се тревожи, скъпа, няма за какво да бързаме, нали?

Толкова е мил, мислеше Катерин, но дали ще се промени, ако му разкажа миналото си? Не бе споменала нищо за Лари, за процеса или ужасните неща, които бе преживяла. Така й се искаше да му се довери и да го почувства по-близък, но нещо я възпираше.

— Ще отида да разопаковам багажа — рече Катерин.

Тя подреждаше нещата бавно… прекалено бавно, докато в един миг си даде сметка, че се бои от онова, което може би ще последва.

— Катерин… — обади се Кърк от другата стая. О, Господи, сега ще каже, хайде да се съблечем и да си легнем.

— Да… — нерешително се обади тя.

— Искаш ли да излезем на разходка?

Краката й се подкосиха от облекчение.

— Прекрасна идея — възторжено отвърна тя. Какво ми става, за бога? Дошла съм в най-романтичното място на света с един привлекателен мъж, който ме обича, а съм уплашена до смърт.

— Да не ти е зле? — попита Кърк загрижено.

— Не. Нищо ми няма — усмихна се Катерин.

— Изглеждаш притеснена.

— Просто си мислех… за ските… Дали не е опасно?

— Няма нищо страшно — усмихна се Кърк. — Ще започнеш на най-лесните места.

Облякоха пуловери и дебели якета и излязоха навън в кристалночистия, мразовит въздух.

— Прекрасно е, Кърк. — Катерин пое дълбоко дъх. — Много ми харесва тук.

— Още нищо не си видяла — усмихна се той. — През лятото е два пъти по-хубаво.

Дали наистина вярва, че и през лятото ще бъдем заедно, питаше се Катерин. Дали няма да го разочаровам за него. Всъщност, защо не престана да си блъскам главата с глупости?

Селцето Сен Мориц бе истинско бижу, сякаш пренесено от средновековието. Осеяно с малки магазинчета, ресторанти и живописни хижи, заобиколено от величествените Алпи. Разходиха се по улиците, влязоха в някои магазинчета. Катерин купи подаръци за Ивлин и Уим. Седнаха в малко кафене и хапнаха.

Следобед Кърк нае шейна, теглена от червенокафяв дорест кон. Понесоха се по белите пътеки, а снегът хрущеше под металните плазове.

— Хубаво е, нали? — шопита Ренолдс.

— О, да! — възторжено рече Катерин и си каза: Ще те направя щастлив, Кърк. Тази нощ.

Вечеряха в „Стубли“. Ресторантът напомняше някогашните селски кръчми.

— Прави ли ти впечатление обстановката? — попита Кърк. — Кажи-речи от хиляда четиристотин и осемдесета година е.

— Тогава по-добре да не поръчваме хляб.

— Какво?

— Нищо, само се пошегувах.

Лари винаги разбираше кога се шегувам. Но защо мисля за него? Защото се боя да мисля какво ще се случи тази нощ. Чувствам се като Мария Антоанета преди екзекуцията.

Ястията бяха вкусни, но Катерин бе твърде напрегната, за да ги оцени. Към края на вечерта Ренолдс попита:

— Искаш ли да тръгваме? Утре рано имаш урок по ски.

— Да, разбира се.

Тръгнаха нагоре по стълбите и Катерин усети, че сърцето й бие учестено. Сега ще каже: „Хайде да си лягаме.“. Пък и защо да не го каже? Нали затова съм дошла. Не мога да се преструвам, че съм тук само заради ските.

Ренолдс отвори вратата на апартамента и запали лампите. Влязоха в спалнята и Катерин впери поглед в леглото. Стори й се, че изпълва цялата стая. Кърк очевидно я наблюдаваше.

— Какво има?

— Моля? — Тя се засмя нервно. — А, нищо.

— Да?

Тя се усмихна.

— Добре тогава. Да се съблечем и да си легнем. Ето че го каза. И го изрече? Можехме просто да го направим. Изразено с думи, звучи тъй грубо.

— Какво каза?

— Нищо. — Катерин не бе усетила, че говори на глас.

Тя приближи до леглото. Никога не бе виждала толкова голямо легло. Бе поставено тук само за любов. И за нищо друго. Това не бе легло, в което да спиш.

— Няма ли да се съблечеш, мила?

Повече от година не съм лягала с мъж. При това той бе мой съпруг.

— Кати?

— Да.

Ще се съблека, ще се мушна в леглото, но ти ще останеш разочарован. Не те обичам, Кърк. Не мога да се любя с теб.

— Кърк…

— Да, кажи… — Той се обърна към нея.

— Кърк, аз… Моля те да ми простиш. Сигурно ще ме намразиш, но не мога. Страшно съжалявам. Сигурно си мислиш, че аз…

Лицето му помръкна.

— Кати, казах ти, че ще бъда търпелив. Ако все още не си готова, аз разбирам. — Той се усмихна. — Очакват ни още толкова прекрасни дни.

Тя го целуна с благодарност.

— О, Кърк, чувствам се толкова глупаво. Не знам какво става с мен.

— Няма нищо. Разбирам те.

Катерин го прегърна.

— Благодаря ти. Ти си истински ангел.

— А дотогава — въздъхна той, — ще спя на канапето.

— Не, само това не! — категорично заяви Катерин. — Аз съм причина за този глупав проблем и за нищо на света не мога да приема ти да се чувстваш неудобно. Аз ще спя на канапето. Ти оставаш тук.

— Дума да не става!

Катерин си легна, но не можа да заспи. Мислеше за Кърк Ренолдс. Дали ще мога някога да се любя с друг? Може би Лари уби завинаги желанието в мен. Нищо чудно наистина да е успял в известен смисъл да ме унищожи. Най-сетне тя заспа.

 

 

Кърк Ренолдс се събуди посред нощ от пронизителни викове. Седна и се ослуша, но виковете не спираха и той бързо отиде в спалнята.

Катерин се мяташе в леглото, със затворени очи.

— Не! — молеше тя. — Недей! Недей! Остави ме!

Ренолдс коленичи до леглото, обгърна раменете й и я притисна до себе си.

— Шшт — опитваше се да я успокои той. — Няма нищо.

Силни ридания разтърсиха тялото на Катерин и той още по-силно я притисна, докато тя утихна.

— Те искаха да ме удавят.

— Това беше сън — тихо рече той. — Сънувала си кошмар.

Катерин отвори очи и седна в леглото. Цялата трепереше.

— Не, не беше сън. Те се опитаха да ме убият.

— Кой? — недоумяваше Кърк.

— Съпругът ми и неговата любовница.

— Катерин, ти имаше кошмар и…

— Говоря истината. Те направиха опит да ме убият, заради което ги осъдиха на смърт.

Кърк не вярваше на ушите си.

— Катерин…

— Не ти казах досега, защото… защото за мен е много мъчително.

Той изведнъж осъзна, че тя говори сериозно.

— Разкажи ми.

— Не исках да дам развод на Лари и той… Той беше влюбен в друга жена и бяха решили да ме убият.

— Кога се случи това?

— Преди година.

— И после?

— Осъдиха ги на смърт и ги екзекутираха.

— Екзекутираха ги само заради опита за убийство, така ли?

— Да.

— Виж какво, не съм запознат добре с гръцкото законодателство, но мога да се обзаложа, че смъртна присъда за опит за убийство не се дава. Вероятно има някаква грешка. Познавам един юрист в Атина. Казва се Петрос Демонидис. Всъщност той работи в прокуратурата. Утре сутрин ще му се обадя и ще разбера.

 

 

Катерин все още спеше, когато Кърк Ренолдс се събуди. Облече се тихо и отвори вратата на спалнята. Постоя за момент, загледан в спящата жена. Толкова много я обичам. На всяка цена трябва да разбера какво се е случило. Така ще пропъдя мрачните сенки.

Той слезе във фоайето на хотела и поръча телефонен разговор с Атина. Свърза се с централата.

— Моля ви, искам да говоря с Петрос Демонидис — каза той.

След половин час го извикаха.

— Господин Демонидис? Тук е Кърк Ренолдс. Не знам дали си спомняте за мен.

— Разбира се, че си спомням. Работите за Константин Демирис.

— Точно така.

— С какво мога да ви услужа, господин Ренолдс?

— Моля да ме извините, но бих искал да изясня един проблем, който току-що възникна. Става дума за член от наказателния кодекс на Гърция.

— Имам известни познания в тази област — шеговито подхвърли Демонидис. — Ще се радвам, ако мога да ви услужа.

— Възможно ли е според вашия закон опитът за убийство да се наказва със смърт?

Настъпи продължително мълчание.

— Удобно ли е да попитам защо се интересувате?

— Близък съм с една жена на име Катерин Алегзандър. Тя е убедена, че съпругът й и неговата любовница са осъдени на смърт заради опит да я убият. Звучи ми доста нелогично, разбирате ли?

— Да, естествено — промълви Демонидис. — Много добре ви разбирам. Къде сте всъщност, господин Ренолдс?

— Отседнал съм в хотел „Палас“ в Сен Мориц.

— Нека да проверя и ще ви потърся.

— Много съм ви благодарен. Струва ми се, че Катерин Алегзандър просто се заблуждава. Бих искал да изясня нещата, за да я успокоя.

— Ще ви се обадя при първа възможност.

 

 

Свежият въздух на утрото и прекрасната гледка накараха Катерин да забрави кошмарния среднощен спомен.

Двамата с Ренолдс закусиха в селото. Кърк предложи:

— Да вървим на пързалката.

Отидоха на пистата за начинаещи и наеха учител. Катерин сложи ските и се изправи.

— Та това е нелепо — рече тя. — Ако Бог наистина бе пожелал да изглеждаме по този начин, бащите ни щяха да са дървета.

— Моля?

— Нищо, Кърк.

Инструкторът се усмихна.

— Не се тревожете, госпожице Алегзандър. За нула време ще заприличате на професионалист. Започваме от „Корвиля Сас Ронсол“. Писта за начинаещи.

— Сама ще се изненадаш, като видиш колко бързо свиква човек — увери я Ренолдс и се обърна към инструктора. — Мисля днес да се спусна по „Гриша“.

— Пистата е доста стръмна, господине. По-добре идете да загреете на „Корвиля Стандард Маргунс“

— Добра идея. Така ще направя, Катерин. Ще се видим на обяд в хотела.

— Чудесно.

Ренолдс махна с ръка и се отдалечи.

— Приятно прекарване извика Катерин след него. — Не забравяй да пишеш.

— Е — обади се инструкторът, — на работа.

За огромна изненада на Катерин уроците по ски й доставиха огромно удоволствие. В началото бе много неуверена. Чувстваше се неловко и правеше малки несръчни стъпки по полегатия наклон.

— Наведете се малко. Върховете на ските трябва да сочат напред.

— На тях им кажете. Не виждате ли, че не ме слушат — рече Катерин.

— Справяте се чудесно. А сега нека да се спуснем. Свийте коленете и пазете равновесие. Хайде.

Тя падна.

— Да опитаме пак.

Миг по-късно отново се озова на земята. После пак. След време неочаквано за самата нея налучка стойката, при която започваше да пази равновесие. Сякаш й пораснаха криле. Понесе се по склона, опиянена от непознатото усещане. Снегът приятно хрущеше под ските. Вятърът галеше лицето й.

— Страхотно! — възкликна тя. — Сега разбирам защо хората така се пристрастяват. Кога отиваме на голямата писта?

— За днес ще останем тук — засмя се инструкторът. — Олимпийските състезания започват утре.

Катерин прекара великолепна сутрин.

 

 

Кърк Ренолдс я намери в ресторанта. Със зачервено от слънцето лице, той седна на масата до нея и я попита:

— Е, как мина?

— Страхотно. Не си счупих нищо. Паднах само шест пъти. Към края вече се справях добре. Утре сигурно ще ме включат в олимпийския отбор.

— Чудесно — усмихна се Ренолдс и понечи да й предаде разговора си с Петрос Демонидис, но се отказа. Не искаше да я връща отново към мъчителните спомени.

Следобед направиха дълга разходка и обиколиха магазинчетата, докато Катерин се почувства изморена.

— Аз по-добре да се връщам, Кърк. Ще ми се да подремна.

— Чудесна идея. На тази височина въздухът е разреден и ако не е свикнал, човек бързо се изморява.

— А ти какво ще правиш?

Той обърна очи към склона в далечината.

— Все пак ще се пусна по „Гриша“. Отдавна ми се иска да опитам.

Изведнъж тя го хвана за ръката.

— Кърк, за снощи… много съжалявам. Ще се опитам да…

— Не искам да се тревожиш. Върви да поспиш.

Той тръгна пръв и Катерин го проследи с поглед. Колко е мил. Питам се, какво намира в идиот като мен.

 

 

Катерин спа целия следобед, без да сънува. Когато отвори очи, часовникът показваше шест. Кърк скоро щеше да се върне.

Тя се окъпа, облече се и се замисли за предстоящата вечер. Не, не мисля за вечерта, а за нощта. Ще го направя заради него.

Приближи се до прозореца и погледна навън. Стъмваше се. Кърк явно не може да се откъсне от пистата. Погледът й се спря на стръмния склон в далечината. Ако това наистина е „Гриша“ питам се дали някога ще мога да се спусна оттам.

В седем часа Кърк Ренолдс все още го нямаше. Здрачът бе преминал в непрогледна нощ. Не може да кара в тъмното, мислеше Катерин. Обзалагам се, че е долу в бара. Вече отваряше външната врата, когато телефонът иззвъня.

Права бях, усмихна се тя. Обажда се да ме повика.

Вдигна слушалката и каза:

— Е, какво, срещна ли някой шерп?

— Госпожа Ренолдс? — обади се непознат глас. Тъкмо щеше да каже „грешка“ и си спомни, че Кърк я бе регистрирал с това име.

— Да, на телефона.

— Налага се, да ви съобщя нещо неприятно. Съпругът ви е претърпял злополука.

— О, не! Сериозно ли е?

— Мисля, че да.

— Идвам веднага. Къде?…

— Не знам как да ви кажа… Той е мъртъв. Счупил си е врата на пистата.