Константин Балмонт
Един извод

Светът най-сетне ми е ясен,

кои сме, от какъв сме сой.

С единството му съм съгласен,

и целият Всемир е мой.

 

Стихиите му аз познавам

и всяка дума, всеки знак.

Тук не за пръв път преживявам,

а жива е душата пак.

 

И тук сред старите планети

създателят на нови бях.

Възраждането под небето

и чародейството възпях.

 

Метала, без да се отчая,

аз хвърлях в бляскавата жар,

че и в началото, и в края

е силен, който бил е стар.

 

Аз знам, че има и забрава.

Но ми е сладко — ням, без глас,

нещата да доразгадавам,

да мразя и обичам аз.

 

Прекрасна и завидна орис —

свободен и в окови бях.

О, аз съм волността в простора,

живот и смърт, и страст, и страх.

 

Не само хармоничност крие

витиеватият ми стил —

ако поискам ще убия,

а може би съм и убил.

 

Но идва време на надежда,

пронизва спомен мрака пуст,

скиталчествата ме отвеждат

при ясноликия Исус.

 

При онзи, който уж не страда,

а страдайки за всички, тих,

от нищите души създаде

блестящ и мелодичен стих.

 

Той, кротък като дъх на птица

или жесток от векове,

звучи в звъна на броеница

и в мелодични редове.

 

Съчувствен, многолик и властен,

той среща с весело лице

онези, дето с порив страстен

вървят след своето сърце.

 

Смъртта му, хора, забравете!

Не вярвайте, че е разпнат!

С усмивка нежна на лицето,

той силен е, богат и млад.

 

Красив и мъдър, и спокоен,

светкавиците укротил,

той, привлекателен и строен,

ни води вечно към Април.

 

Той гледа как препускат леко,

как тътнат мълнии в нощта

не някакви си двайсет века —

от вечността във вечността.

 

Дали е с ризница на пътя,

или облечен във хитон?

Но звездният печат е скътан

в най-страшния и тежък стон.

 

Той на земята изумрудна

предрече радост и беда,

извършил първото си чудо —

направил вино от вода.

 

Бездънно някакво значение,

след зимата събудил Май —

разбойника за миг мъчение

той взе във вечния си Рай.

 

Пороят звезден на простора

не подкопава брегове —

гласа му там търсете, хора,

приема той и врагове.

 

Не с дяволски, с черти Христови

Човекът е възнаграден,

и ако удря и злослови —

за кратко той е заслепен.

 

И ако дяволска прокоба

го стигне в дългия му ден,

потърсил мъст, скован от злоба

за кратко той е заслепен.

 

Той с пламъка на свойта ярост

на себе си вреди, вбесен,

във маранята на Кошмара —

за кратко само заслепен.

 

И този миг ще се протака

през идни дни и времена,

но някой ден ще рухне мракът

в божествената Светлина!