Константин Балмонт
Възкресение

Слава на добрата мисъл,

Слава на доброто слово,

Слава на доброто дело —

трите огъня, и нека

и за трите да е вечност.

Който носи блага мисъл,

той изрича блага дума,

той преследва благо дело —

и на трите пътя — слава.

Мисълта е чисто зърно,

словото — стъбло високо,

делото — богата жътва,

триединство увенчава

със сполука всяко дело,

и на трите лъча — слава.

А за битките житейски,

закален от светлината

със закалка тройна, яка,

питащият Заратустра

се размисли за смъртта.

Той сърцето си попита,

но мълчеше то печално,

и попита той тогава

светлия Ахурамазда^[1]:

„Ще ли победим смъртта?“

Светлина на световете

и създател на живота,

луннолик и слънцеок,

каза му Ахурамазда,

и на Заратустра рече:

„Знай, нощта е само отдих

за негаснещото слънце,

пъпките с роса пои тя,

щом човек възкръсне, значи

победена е смъртта.“

Сведен пред Ахурамазда,

звездните нозе целуващ,

пак попита Заратустра,

със съмнения изпълнен:

„Беше тяло, прах то стана,

вятърът прахта разнесе.

Ще ли тази прах възкръсне

пак по пътищата грешни?“

В гръм и мълнии облечен,

балдахин развял високо

от небесните дъги,

каза му Ахурамазда,

и на Заратустра рече:

„В онзи миг, когато стройно

аз изграждах небесата

без греди и без подпори,

само от сърцевината

на рубините извличах

светлината за простора;

в онзи миг велик, когато

с моята любов и воля

на зачатия утроба

стана кръглата земя;

в онзи миг, когато зърно

аз за първи път създадох

като твърд източен бисер,

в прахоляка разпиляно

многократно да възкръсне;

в онзи миг, когато тука

под властта на дух и воля

във дърветата, в тревите

закипяха съкровено

чародейните вълшебства

на живителния огън;

в онзи миг велик, когато

от целувката за пръв път

във утроба материнска

взеха да се очертават

две ръце, нозе, очи —

в ударите на живота

над мъртвилото безлико,

в тези живи очертания,

сякаш от небитието

за живот и смърт спасени,

имаше по-мъчни тайни

от възторга да възкръснеш;

минало и настояще —

бъдното отглеждат те.

Не от минало създавах

всеки днешен миг вълшебен,

не от минало ковах аз

синева като емайл,

изумруда на тревите

и на всеки цвят рубина

аз от нищото изтръгнах

с воля, с творческа мечта.

Колко ми е лесно вече

тежкия метал да взема,

във горнилото да духна

и в разискрения огън

ковкия метал да вая.

Чука тежък ще издигна,

чука бляскав ще стоваря,

пламъкът игрив ще бъде,

жив животът е, смърт няма.

Запомни и не забравяй

само тези три завета —

мисъл, слово и деяние.

Знай, Възраждане ще има,

ако волята е силна,

Възкресението тук е

истина, а не лъжа.“

И се вдигна Заратустра,

чул, че тътенът затихва,

и видя в небето синьо

седмоцветната дъга,

и видя под планината

ниви, пасища, дома си,

и дочу в горите гъсти

звънък славей как запя.