Джеймс Ролинс
Ключът на страшния съд (16)

11.

11 октомври, 23:20

Осло, Норвегия

Ивар Карлсен дръпна тежката дъбова врата с железен обков. Снегът се вихреше в безлунната нощ и нахлуваше на внезапни пориви през тесния сводест вход. Студът щипеше бузите му, а желязната дръжка бе толкова замръзнала, че опари пръстите му. Днешната буря наистина се бе превърнала в първия истински снеговалеж.

Суровото време съживи Ивар, сърцето му заби по-силно, дишането му стана по-дълбоко. Може би във вените му наистина течеше викингска кръв, както твърдеше навремето старата му bestemor.

Мушна се през вратата и затропа с крака, за да махне полепналия по обувките му сняг. Тъмното стълбище пред него водеше към дълбините под замъка Акершхус Ивар отметна качулката на подплатеното с кожа палто и извади фенерче. Включи го и заслиза надолу.

Стъпките му отекваха от ниските стени. Налагаше се да върви приведен, за да не си удари главата. Стълбището свършваше в стара стражева стая. Железните куки по стените и стойките за факли все още бяха непокътнати. Таванът се поддържаше от тежки греди.

В другия край на помещението имаше вход, водещ към зала с малки килии, където при най-мизерни условия били държани изпаднали в немилост благородници и всякакви престъпници. Именно тук нацистите бяха измъчвали сънародниците на Ивар, които оказали съпротива на немските окупатори. Дори самият Ивар беше изгубил тук свой роднина, брат на дядо му. В израз на преклонение към тази жертва „Виатус“ продължаваше да дарява щедри суми за запазването и поддържането на Акершхус.

Ивар насочи лъча на фенерчето към мрачния коридор на тъмницата. Тази част от замъка бе затворена за обичайните туристически обиколки. Повечето дори не знаеха за съществуването й… или за зловещата й история. Тук бяха затваряни онези, които бяха извършили измяна към Короната и страната. Нацисткият колаборационист Видкун Кислинг бе държан на същото това място, преди да бъде екзекутиран. Мнозина бяха срещнали смъртта си тук през вековете.

Пръстите на Ивар се свиха около старата монета в джоба на палтото му. Винаги я носеше със себе си. Беше от времето на Фредерик IV, на стойност четири марки, изсечена през 1725 г. от Хенрик Кристофер Майер. Майер също умрял тук, след като бил бичуван и изтезаван, задето слагал в кралските монети мед вместо сребро и прибирал ценния метал.

Макар и смятан за добронамерен и милостив за своето време, крал Фредерик IV се придържал към стриктен кодекс на честта. Носели се слухове, че и той имал викингска кръв. А според кодекса на викингите предателството във всеки му вид трябвало да се наказва сурово.

По заповед на краля Майер бил не само бичуван и осъден на доживотен затвор, но и бил дамгосан като предател на Короната. Жигосали челото му с нагорещен ръжен. За целта кралят използвал фалшива монета на самия майстор и запечатал образа й в плътта му.

Монетата в джоба на Ивар беше една от онези. Намираше се от векове в семейството му и се предаваше от поколение на поколение. Постепенно бе станала олицетворение на кодекса на семейство Карлсен — за да постигнеш равновесие между милост и щедрост, не бива да толерираш предателството в каквато и да било форма.

Вратата горе се отвори и след това се затръшна, изтръгвайки го от унеса му. По стъпалата се чуха забързани стъпки.

В помещението влезе стройна дългокрака жена. Носеше със себе си частица от зимния мраз. Снегът бе посребрил огнената й коса; златистите й очи проблеснаха на светлината на фенерчето. Носеше дълго сиво палто върху черните си дрехи.

— Съжалявам, че закъснях, Ивар — каза тя, тръсна глава и разпръсна сняг като някаква древна богиня на зимата.

Макар и ненавършила трийсет, Криста Магнусен бе станала главен генетик в Отдела за биоинженерни проучвания. Беше се издигнала бързо, демонстрирайки блестящ ум и сякаш свръхестествена изобретателност. Едва миналата година Ивар беше научил каква е истинската основа на тази находчивост. Откритието дойде по време, когато внимателно обмислените му планове започнаха да се развиват не както трябва. Кулата от карти, която издигаше така педантично, бе започнала да се накланя застрашително и се нуждаеше от укрепване.

Когато Криста отново доказа качествата си, Ивар с потрес установи, че тя не е точно онова, за което се представя. Корпоративният шпионаж бе нещо обичайно в индустрията, но той никога не бе подозирал, че такава млада блестяща жена ще е въвлечена в него. И никога не бе подозирал какви сериозни връзки има. Криста работеше за тайна мрежа, известна под много имена. Предлагаха наемнически услуги срещу процент от бъдещи печалби. През последната година организацията се бе доказала като безценна за заздравяването на плановете му и дори съдействаше за по-бързото им осъществяване.

А Криста лично се бе заела с деликатната и прискърбна задача със сенаторския син.

Тя приближи, прегърна отривисто Ивар и допря буза до неговата в целомъдрена целувка. Устните й бяха студени от бурята.

— Съжалявам също, че се наложи да те извикам по спешност в такъв час — добави тя.

— Щом е важно…

— Важно е. — Криста изтръска дългото си палто. — Току-що научих, че мишените ни в Рим са оцелели.

— Значи са живи? Нали каза, че са мъртви.

— Подценихме ги. — Криста не направи опит да се оправдава, да шикалкави или да избегне отговорност. Както винаги, Ивар изпита уважение към откровеността й.

— Значи онова все още е у тях?

— Да.

— Откъде знаеш всичко това? — Той се намръщи.

Криста се усмихна хладно.

— Изглежда, атаката ни е привлякла вниманието на някой, който има да доказва нещо. След събитията в Рим се свързаха с нас. Предложиха ни сделка. Сега разполагаме с вътрешен човек.

— Може ли да му се има доверие?

— При подобни неща не се осланям на някакво си доверие, Ивар. Организацията ни ще остане близо до тях и ще ги наблюдава.

— Не разбирам. Щом разполагате с вътрешен човек, защо не му наредите да се сдобие с артефакта и да го унищожи?

— Това решение може и да не е от най-мъдрите. Очите й проблеснаха в тъмното.

— Какво имаш предвид?

— Отец Джовани те предаде. Взе ти парите, остави те да финансираш проучването му. А когато откри артефакта, го открадна. Избяга с него.

Пръстите на Ивар стиснаха монетата. „Свещеникът плати за престъплението си“. Малко след като научи за връзките на Криста, Ивар й разказа кървавата история на Хенрик Майер, за да й бъде за урок и предупреждение. Тя пък прие разказа присърце и предложи обезобразяването, за да се скрият извършителите и убийствата да се маскират като дело на екотерористи. Ивар също изпитваше известно задоволство от това наказание. То бе своеобразно връщане към старата форма на правосъдие, при която предателите се дамгосваха, за да могат всички да видят какво са направили.

— И след като артефактът е отново в ръцете ни, сега е нашият шанс да издирим онова, което липсва — продължи Криста. — Да открием онова, което е търсил Джовани.

Вниманието на Ивар отново се насочи изцяло към нея. Не успя да скрие копнежа в гласа си.

— Ключът на Страшния съд…

Подобно откритие щеше не само да гарантира осъществяването на плана му — то щеше да сътвори историята. Ключът имаше потенциал да разгадае мистерия, отиваща хилядолетия назад в миналото.

Криста обясни замисъла си:

— Онези, у които е артефактът, вече са се доказали като много изобретателни. При подходяща мотивация биха могли да успеят там, където отец Джовани се провали.

Ивар обузда желанието си и се застави да подходи практично.

— Сигурна ли си, че можеш да се справиш с подобно начинание?

— Не само аз. — Криста се усмихна, но този път топло и окуражително. — Както обещах от самото начало, ще имаш пълната подкрепа на Гилдията.

Пристъпи към него.

Няма да те разочароваме. Аз няма да те разочаровам.

Прегърна го и отново го целуна. Този път не целомъдрено. Студената й мокра коса докосна врата му и по тялото му пробягаха тръпки, но устните, устата и езикът й изгаряха като течен огън.

Ивар забрави за монетата в джоба си и сложи ръка на кръста й. Притисна я към себе си. Знаеше, че тя го прелъстява, и подозираше, че и тя си дава сметка, че не го заблуждава. Но това не ги накара да се отдръпнат един от друг.

И двамата знаеха какво е изложено на риск и какво трябва да се спечели.

Бъдещето на човечеството.

И силата да контролираш това бъдеще.