Джеймс Ролинс
Ключът на страшния съд (10)

5.

10 октомври, 18:32

Вашингтон, окръг Колумбия

 

— Символът не фигурира в базата данни на известните терористични групи — каза Пейнтър. Стоеше изправен край масата за заседания. На големия стенен екран зад гърба му бе изобразен кръст и кръг.

Пейнтър опря ръце на масата. Конферентната зала беше нова за централата на Сигма, построена след атаката. В нея имаше кръгла маса с компютър пред всеки стол. Можеше да побере дузина души, но в момента освен Пейнтър в помещението имаше само трима.

Кат седеше вдясно от Пейнтър в качеството си на експерт по международно разузнаване. До нея се бе настанил криптологът Адам Пруст, а от другата страна на масата седеше Джорджина Роу, новопостъпила в Сигма, чиято специалност бе биоинженерство.

— Така че най-напред трябва да си отговорим на един въпрос — каза Пейнтър и закрачи около масата. Нарочно бе проектирал помещението така, че да може да се движи, да е в състояние да наблюдава събралите се. — Какво означава този символ? Как се връзва той с унищожаването на лагера на Червения кръст и обезобразяването на сина на сенатора?

Адам прочисти гърлото си и повдигна ръка към екрана. Беше към четиридесетте, облечен неофициално с джинси, тънък черен пуловер и спортно сако от туид.

— Символът има много дълга история, продължаваща до зората на човечеството. Понякога го наричат разделен на четири кръг. Значението му е приблизително едно и също в различните култури. Кръгът символизира земята, Кръстът пък разделя света на четири части. В културата на северноамериканските индианци четирите части представляват…

— Четирите ветрове — довърши Пейнтър. Баща му го беше учил на нещо подобно.

— Именно. А в други култури символизират четирите елемента — земя, въздух, вода и огън. — Пруст чукна клавиатурата на компютъра и изображението се смени.

 

 

— Както виждате, разделеният на четири кръг е символ на самата земя, която обхваща и четирите елемента. Този знак може да се намери по целия свят. Историческата етимология на символа е страшно интересна и се корени в езическите времена. В някои северни страни може да се открие изрязан върху плочи и изправени камъни. Често върви заедно с друг петроглиф, така наречената езическа спирала. Двата символа са тясно свързани.

— Свързани ли? — попита Пейнтър. — И как по-точно?

Адам вдигна ръка да изчакат за момент и отново се обърна към компютъра. На екрана се появи ново изображение.

— Това е стилизирана езическа спирала. Можете да намерите различни нейни варианти в цяла Северна Европа.

Ново чукване на клавиш и спиралата се наложи върху разделения на четири кръг.

— Виждате как спиралата започва в центъра на кръста и се разширява, за да изпълни кръга. Докато разделеният на четири кръг представлява земята, спиралата символизира живота и по-точно — пътя на душата, преминаването от живот към смърт и прераждане. Кат въздъхна.

— Всичко това е много хубаво, но не разбирам какво общо има със зверствата в Африка. Не се ли отдалечаваме от темата?

— Може би не — възрази Джорджина Роу и се поизправи в стола си. Беше набита жена с къса като на мъж коса. — Прегледах доклада на НАТО и макар че подробностите са все още предварителни и непълни, все ми се струва, че атаката се дължи по-скоро на желанието да се унищожи фермата на „Виатус“, отколкото на някаква вражда между въстаници и властите в Мали.

— Съгласна съм — каза Кат. — Туарегите никога не са показвали подобно насилие. Атаките им обикновено са в стил удряш и бягаш. А не кланета като това.

— Да разпънат горкото момче насред изгореното поле и да го жигосат с този знак. — Джорджина поклати тъжно глава. — Явно е предупреждение за онова, което прави онази корпорация, за изследванията й в областта на генномодифицираните храни. Като биоинженер съм наясно с всички спорове около тази тема. Противниците срещу подобни намеси в природата непрекъснато се увеличават. И макар че повечето протести се дължат предимно на страх и неосведоменост, за тях допринасят също и немарливият контрол от страна на властите върху тази взривоопасна индустрия. Мога да се впусна в повече подробности…

Пейнтър спря срещу нея.

— Нека засега се съсредоточим върху въпроса какво общо има това със случая.

— Обяснението е просто. Движението против генномодифицираните храни е особено силно в Африка. Наскоро Замбия и Зимбабве забраниха всички продукти, съдържащи генномодифицирани храни, въпреки че милиони жители от двете страни са застрашени от глад. Като цяло политиката „по-добре мъртъв, отколкото сит“, е безумна. Тази лудост е повсеместна и продължава да се разраства. Мисля, че унищожаването на лагера на Червения кръст е било замислено като атака срещу „Виатус“. — Джорджина посочи екрана. — И смятам, че описанието на Адам на етимологията на този символ подкрепя това предположение.

Пейнтър започна да схваща.

— Символ, представляващ земята. Джорджина заговори по-твърдо, за да подчертае увереността си.

— Които и да са извършителите, те смятат, че защитават земята. Мисля, че си имаме работа с някаква нова войнствена група екотерористи.

Кат се намръщи.

— Има известен смисъл. Ще поръчам на източниците ми да се съсредоточат в тази насока. Може пък да успеем да разберем кои са тези терористи и къде е централата им.

Пейнтър се обърна към Адам Пруст, чието обяснение беше задвижило разследването.

— Прекъснахме те. Искаш ли да добавиш още нещо?

— Само едно. За разделения на четири кръг и спиралата. Двата символа са били много важни и силни за езичниците от Северна Европа. Особено за друидите. Всъщност, когато северните райони били покръстени, символите продължили да съществуват като част от новата вяра. Друидският кръст се превърнал в келтския, който познаваме и днес.

Адам извика ново изображение на екрана. Вертикалната линия на езическия символ беше издължена надолу, образувайки християнски кръст.

— По същия начин — продължи Адам — спиралата е станала символ на Христос и по-точно на преминаването му от живот към смърт и възкръсване.

— И какво е важното на това? — нетърпеливо попита Кат, която явно изгаряше от нетърпение да тръгне по трохите, оставени от думите на Джорджина.

Но Пейнтър като че ли се досети накъде бие Адам с последното си твърдение.

— Значи не смяташ, че седалището на екотерористите е в Африка, така ли?

Криптологът поклати глава.

— Разделеният на четири кръг може да се открие в някои африкански култури, но най-често представлява слънчев символ, а не земен. Мисля, че трябва да насочим вниманието си към Северна Европа. Особено като се има предвид, че централата на „Виатус“ е в Осло.

Джорджина се усмихна.

— С други думи, трябва да се оглеждаме за банда разлютени друиди.

Адам не отвърна на усмивката й, а само сви рамене.

— В цяла Европа има възраждане на езичеството. Всъщност много от групите са доста стари. Друидският кръг на всеобщата обвързаност. Древният орден на друидите. И двете организации могат да се проследят до началото на осемнайсети век, а други групи твърдят, че са още по-стари. Във всеки случай напоследък движението постоянно набира сила и някои секти са много войнствени и настроени против корпорациите. Мисля, че разследването трябва да се насочи именно натам. Към Северна Европа.

Кат кимна, макар и малко сковано. Вече беше започнала да съставя планове.

Пейнтър се върна при екрана.

— Мисля, че това ни дава добра отправна точка. Ако всички…

Телефонът в джоба му иззвъня и го прекъсна. Пейнтър вдигна ръка, давайки знак на другите да изчакат, извади апарата и погледна екрана. Беше секретарят му. Нещо не беше наред. Беше наредил да не го безпокоят, освен ако не е спешно.

— Какво има, Брант?

— Сър, току-що се обадиха операторите. Имало куп позвънявания на деветстотин и единайсет от Принстън. Като че ли около лаборатория „Карл Икан“ е избухнала престрелка.

Физиономията на Пейнтър остана безизразна. Това бе лабораторията, към която бяха тръгнали Монк Кокалис и Джон Крийд. Би трябвало да са пристигнали в Принстън преди около час. Пейнтър нарочно не погледна към Кат, съпругата на Монк.

— Свържи ме с местните власти и установи сателитна връзка — нареди той, преструвайки се по-скоро на раздразнен, отколкото на разтревожен. — Идвам.

Прибра телефона и се обърна към присъстващите.

— Добре, всички си знаете работата. Да действаме. Обърна се и тръгна към изхода.

Усети погледа на Кат в гърба си. Беше подозрителна, но нямаше нужда да я тревожи, преди да разбере каква е ситуацията.

Особено като се имаше предвид, че чакаше второ дете.

 

 

18:45

 

Монк поведе останалите с насочен напред пистолет. Имаше само десет патрона… и най-малкото трима противници. Доста неизгодна позиция, особено след като онези бяха с автоматични оръжия. Не смееше да пропилее и един куршум. Вторият му пълнител бе в куфарчето, но то бе зарязано пред вратата на лабораторията на Малой.

— Има ли друг изход? — попита той Андреа.

— Не… но… — Тя затърси с поглед из коридора.

Джон Крийд я поддържаше за лакътя, за да не й позволи да изостане.

— Какво но? — подкани я Монк.

— Сградата на лабораторията е построена на модули. За по-лесна промяна на разположението на помещенията — бързо отвърна тя и посочи нагоре. — Между етажите има голямо поддържащо ниво. С мостове за работните екипи.

Монк погледна към тавана. Можеше и да свърши работа.

— Къде е най-близкият вход?

Тя поклати глава. Още се бореше с шока.

— Не зная…

Монк спря и сграбчи рамото й с изкуствената си ръка.

— Андреа, поеми дъх, успокой…

Отекна автоматична стрелба. Един от преследвачите се показа в края на коридора. От дулото на оръжието му излизаха пламъци. Куршуми се забиха в пода и стените около тях. Монк избута Андреа зад себе си и стреля напосоки, пропилявайки безценен патрон. Убиецът моментално се скри зад ъгъла. Монк блъсна Андреа към най-близката врата. Крийд се понесе след тях.

Озоваха се в малко антре. Право пред тях имаше двойна врата.

— Бързо! — извика Монк.

Хвърлиха се през вратата към следващата стая. Светлините се включиха автоматично и разкриха голямо помещение, разделено от редове клетки от неръждаема стомана. Миризмата на животни моментално удари Монк. Припомни си какво беше казала Андреа за подземното ниво. Това явно беше вивариумът, където държаха опитните животни. От един от задните редове излая куче. По-наблизо се размърдаха по-дребни — и не чак толкова дребни тела. Тумбести прасенца грухтяха и душеха в долния ред по-големи клетки. Бяха Горе-долу колкото футболни топки.

Нямаше начин да барикадират вратата, а стрелецът щеше всеки момент да ги настигне.

— Има ли друг изход? — попита той Андреа.

Тя кимна и посочи към отсрещния край.

— По-бързо.

Монк чу зад себе си някакво тракане и се обърна. Крийд отваряше вратите на клетките, без да престава да тича. След него се изсипваха розови и черни телца. Щураха се във всички посоки, грухтяха и квичаха. Нови и нови прасета се включваха в лудницата.

— Какво… — започна Монк.

— Препятствия — отвърна Крийд, без да спира да отваря врати.

Монк кимна. Нямаше да е зле да задръстят след себе си с купища квичащи футболни топки. Определено щяха да забавят стрелеца.

Почти бяха стигнали другия край на вивариума, когато чу двойната врата да се отваря с трясък. Последва кратък автоматичен откос, но бързо спря. Чу се стреснат вик, последван от падане на тяло на пода.

Едно на нула за свинските топки.

Монк бутна Андреа към другата двойна врата в дъното на помещението. Миг по-късно отново се озоваха в коридора.

— Входовете към поддържащото ниво — настоя Монк. — Няма ли някой наблизо?

— Единственият, за който знам със сигурност, е в лабораторията на доктор Малой.

Монк огледа пресичащите се коридори. Беше се изгубил.

— Можеш ли да ни върнеш до нея?

— Да. Насам.

Андреа ги поведе решително, донякъде отърсила се от шока. Монк вървеше плътно до нея, следван от Крийд. Монк видя, че младокът притиска бедрото си. Крачолът му беше мокър.

Крийд забеляза погледа му и му махна да не спира.

— Рикошет. Само драскотина. Продължавай.

Нямаха друг избор. След поредния завой Монк внезапно позна коридора. Бяха направили пълен кръг и отново се намираха при лабораторията на д-р Малой. Като потвърждение на това Монк забеляза куфарчето си до отворената врата.

Затичаха се с всичка сила.

В другия край на коридора се появи друг стрелец с развяващ се черен шлифер. До отворената врата на лабораторията оставаха десет метра.

Монк вдигна пистолета и стреля срещу нападателя.

— Не спирайте! — извика той, когато Андреа и Крийд забавиха крачка. — Стигнете до стаята!

Колкото и ненормално е да тичаш към човек с автомат, лабораторията предлагаше единствената надежда за спасение.

Монк стреля още два пъти. Пълнителят му почти свърши, но изстрелите забавиха нападателя. За съжаление кратката престрелка не остана незабелязана. Зад тях се разнесе нов откос. Друг стрелец. Нападателите се опитваха да ги хванат в кръстосан огън.

Но те вече бяха стигнали лабораторията.

Андреа и Крийд се хвърлиха вътре. Монк се метна напред — един куршум изсвистя над главата му, — грабна куфарчето и се претърколи в лабораторията.

В следващия миг Крийд затръшна вратата.

— Заключва се автоматично — каза Андреа. Трепереше и гледаше да стои колкото се може по-далеч от стола, на който бе вързано тялото на д-р Малой.

Монк се изправи с пистолет в едната ръка и куфарчето в другата.

— Къде е входът?

Андреа се обърна и посочи тавана над лабораторната маса. Квадратният панел беше отбелязан със знак за високо напрежение.

Монк се обърна към Крийд.

— Качи я горе. И не спирайте.

— А ти?

— Не се безпокой за мен. Ще дойда след вас. Хайде, по-живо!

Докато Крийд вдигаше Андреа на масата, Монк се отпусна на коляно. Трябваше да спечели достатъчно време, за да могат двамата да се измъкнат. Знаеше, че е жизненоважно жената да бъде спасена. Д-р Малой явно й беше казал нещо — нещо, за което си заслужаваше да бъде убита. Каквото и да бе то, Монк искаше да го знае.

Крийд вече беше отворил капака и буташе с двете си ръце Андреа през него.

Като използва трупа на стола като прикритие, Монк отвори куфарчето, без да го гледа — не откъсваше поглед от вратата. Заключена или не, тя не предлагаше по-голяма защита от лист тоалетна хартия. Особено като се имаше предвид огневата мощ на кучите синове.

А на него му оставаха само два патрона. Трябваше да извади резервния пълнител.

Тъкмо посягаше към него, когато дръжката на вратата се пръсна заедно с голяма част от касата. От удара вратата се отвори широко.

За миг Монк видя развяващ се шлифер и стреля. Два пъти. Затворът на пистолета му остана в задно положение — пълнителят беше празен.

Стрелецът изчезна.

Монк грабна втория пълнител. С периферното си зрение забеляза нечия ръка да маха оттатък вратата. Черен метален предмет с размерите на бейзболна топка полетя в стаята.

„Ох, мамка му…“

Граната.

Пусна пистолета и пълнителя. Все още застанал на коляно, вдигна отвореното куфарче, улови гранатата и щракна закопчалките. Изправи се, замахна и метна куфарчето през отворената врата.

То прелиташе през прага, а Монк вече се движеше. Обърна се, скочи върху масата и се хвърли право към отвора на тавана.

— Бягайте!

Късно.

Експлозията ги оглуши и ослепи. Ударната вълна захвърли Монк в тясното пространство между етажите. Той блъсна с глава тръбата на някакъв климатик и се стовари върху Крийд. Последва кратка схватка, докато се освободят. Монк получи лакът в окото.

Зашеметен и ругаещ, той махна на другите да продължат. Съмняваше се, че стрелците ще ги последват, но нямаше намерение да сваля гарда, докато не се озоват на сигурно място. За предпочитане с много оръжия.

Запрепъваха се напред, оглушени и заслепени.

Както бе казала Андреа, сервизното пространство имаше мостчета за по-голямо удобство на техниците. Не им отне много време да се измъкнат от недрата на сградата и да се озоват в хаоса горе. Полицията вече беше пристигнала. Посрещнаха ги безброй патрулни коли, микробуси и прииждащи журналисти.

Полицаите ги заобиколиха в мига, в който се озоваха навън. Монк не успя да отвори уста, когато нечия ръка го сграбчи, дръпна го настрани и му показа значка.

— Вътрешна сигурност — обяви гигантът. — Доктор Кокалис, имаме заповед от Вашингтон да ви заведем на сигурно място.

Монк не възрази. Заповедта определено му допадаше. Но докато го отвеждаха, отчаяно погледна назад към сградата.

Кат щеше да го убие.

Онова куфарче струваше майка си и баща си.