Дан Милман
Законите на Духа (5) (Мощни истини за изграждането на живота)

Законът на равновесието
Намирането на средния път

Ако гравитацията е лепилото, което запазва целостта на Вселената, равновесието е ключът, който отключва тайните й.

Равновесието касае нашето тяло, ум, емоции и всички нива на битието ни.

То ни напомня, че във всяко действие можем да стигнем до едната или другата крайност и че ако махалото на нашия живот и навици се залюлее прекалено силно в едната посока, то неизбежно ще направи същото и в другата.

Бъди смирен, защото си направен от пръст.

Бъди благороден, защото си направен от звезди.

Сръбска поговорка

Вятърът духа от нея към нас и затова тя няма да усети присъствието ни — каза тихо жената маг и насочи вниманието ми към края на езерото, където някаква бяла птица стоеше на един крак, запазвайки съвършено равновесие. — Можеш ли да балансираш като тази чапла? — попита тя.

— Искаш да кажеш дали мога да стоя на един крак?

— Искам да кажа дали можеш да почувстваш онова, което чаплата чувства вътре в себе си. Можеш ли да останеш така спокоен във водовъртежа на всекидневието си?

— Да… може би… Не зная. Все още се опитвам да си обясня как се озовахме тук.

Тя повтори въпроса си:

— Не се случва често да изпитваш такъв покой, нали?

— Е, да, така е.

— Честен отговор и добра отправна точка — каза жената мъдрец и седна на една слънчева могилка с изглед към езерото. — Замислй се за миг колко важно е равновесието в естествения порядък на човешкия живот. Ние сме създания на умереността. Не можем да плуваме така добре като рибите, да бягаме така бързо като гепарда или да вдигаме такива големи тежести като горилата, но все пак притежаваме тези способности в някаква мярка, в равновесие.

Жената мъдрец посочи отново снежнобялата чапла, която продължаваше да стои неподвижно на брега на езерото.

— Всяко човешко тяло копнее за вътрешно равновесие и вътрешен мир и е силно, когато ги намери. Можеш ли да доловиш това в себе си сега?

Веднага щом докосна гърдите ми с длан, тялото ми бе обгърнато от дълбок мир и умът ми се успокои.

— Чувстваш го, нали? — прошепна тя.

— Да — отвърнах аз със сладостна въздишка.

— Това усещане за ведрина е отправна точка. То ще подсили твоето съзнание и ще отслаби поносимостта ти към липсата на равновесие, която обикновено те гнети.

— По какъв начин?

— Е, сигурно знаеш, че няма голяма полза да съветваш напрегнати хора да се успокоят, ако не познават усещането да бъдат „спокойни“. Но веднага щом изпитат състояние на дълбок покой, те вече имат отправна точка и след това могат лесно да доловят напрежението, когато то се зароди, и да направят необходимите стъпки, за да се освободят от него. И веднага щом узнаеш как изглежда истинското равновесие, ти започваш да откриваш дисбаланса във всяка една област от живота си. Това служи като автоматичен сигнал да се върнеш към центъра на равновесие вътре в себе си. Ти прилагаш Закона за Равновесието, отчитайки признаците на неравновесие.

— Нима всичко е толкова просто?

Тя се засмя.

— Много е просто, но не винаги е толкова лесно, защото физическото или емоционално състояние, с което си свикнал — било то напрежение или краен дисбаланс — ще ти се струва нормално. Онова, което много хора наричат „невроза“, всъщност е неравновесие или пресилване на една мисъл, импулс или емоция. Всички сме изпитвали това понякога. Ето защо превключването към състояние на истинско равновесие в началото може да изглежда странно.

— Как мога да постигна състоянието на истинско равновесие?

Една риба разтревожи езерото, разпращайки малки вълнички по огледалната му повърхност. Жената маг отговори:

— Отиди на някое тихо място, онова спокойно езеро вътре в теб. Гледай. Ослушай се. Обърни внимание на всяка малка вълна в тялото или живота си, причинена от някое прекомерно или твърде недостатъчно действие в яденето, пиенето, тренирането, работата или общуването с другите.

Докато си мислех за тези неща, в ума ми се породи друга мисъл.

— Като се има предвид колко неща се случват в днешния свят, отделянето на толкова много енергия, за да се взираш навътре в себе си и да търсиш равновесие и вътрешен мир, ми се струва някак егоцентрично.

Усмихвайки се, жената маг ми даде знак да тръгна с нея покрай брега на езерото.

— Много хора бъркат понятието „егоцентричен“ с „егоистичен“ — рече тя. — Но веднъж щом намериш собственото си равновесие, ти ще намериш и онзи вътрешен покой и вътрешна сила, с които да промениш света.

Тя се наведе и взе от земята една тънка права пръчка, дълга няколко стъпки, и я задържа отвесно на пръста си. В началото пръчката стоеше съвършено права. След това започна леко да се поклаща и да се люшка напред-назад.

— Твоите желания и привързаности ще те дърпат в едната посока — каза жената мъдрец. — Страхът, вътрешната съпротива и въздържанието ще те теглят в другата. — Всякакъв род крайности, дори и заемането на непреклонна позиция по даден въпрос, може да те отклони от онова равновесно състояние, което се съобразява с всички страни на една спорна тема. Разбираш ли това?

— Мисля, че да, но не съм сигурен — отвърнах аз.

— Добре! Това означава, че си готов да започнеш да се учиш.

Докато вървяхме по пътечката, забелязах, че жената маг стъпваше толкова тихо по падналите клонки, че почти не чувах стъпките й. Нейното собствено равновесие беше изключително.

— Подобно на всички закони, които смятам да споделя с теб — продължи тя, — Законът на Равновесието не е просто философия, а начин на живот с много практически приложения. — Забелязвайки озадачения ми поглед, жената взе един камък от земята, подаде ми го и ми посочи невисок бор на около трийсетина крачки разстояние. — Виждаш ли ствола на онова дърво ей там? Да видим дали можеш да го уцелиш с този камък.

Поех си въздух, прицелих се и хвърлих. Камъкът прелетя на няколко стъпки от лявата страна на бора. Тя ми подаде друг камък. Отново замахнах и този път бях малко по-близо до целта, но отново вляво от нея. След това жената маг ми подаде още четири камъка, погледна ме в очите и заговори бавно.

— Важно е да уцелиш ствола на дървото с един от тези камъни.

Не разбрах какво точно искаше да каже, но знаех, че говори съвсем сериозно. Сърцето ми започна да бие по-бързо.

— Приложи Закона на Равновесието! — напомни ми тя.

— Как?

— Вече ти казах, че когато си в неравновесие, това ти се струва нормално. Затова продължаваш да търсиш опора в познатото. Ето защо най-бързият начин да намериш центъра е да се оттласнеш от залитането си в едната крайност, съзнателно да се придържаш към противоположното на онова, с което си свикнал. Например, ако говориш прекалено бързо или прекалено тихо, за да те разбират добре, трябва умишлено да започнеш да говориш така, че да звучи „прекалено бавно“ или „прекалено високо“

— И понеже на няколко пъти хвърлих камъка твърде вляво — рекох аз, — сега трябва да се прицеля твърде вдясно. Така ли?

— Точно така — отвърна тя.

— Въпросът е в това, че имам право само на четири опита. Не искам камъните ми да минат нито от лявата, нито от дясната страна на дървото. Ще ми се просто да го уцеля.

— Сигурна съм, че е така. Но когато си пропуснал целта си и вляво, и вдясно, ще ти бъде много по-лесно да намериш центъра, независимо дали се целиш в дървета или вършиш нещо друго.

— Разбирам — казах аз.

— Да разбираш означава да действаш — отсече тя и ми посочи дървото.

Бях изпълнен с колебание, но все пак исках да опитам. Умишлено се прицелих вдясно. За моя изненада, камъкът отново прелетя от лявата страна на дървото.

— Видя ли — каза жената маг. — Свикнал си с онова, което правиш обикновено, и то ти се струва нормално. Затова и не коригира мерника си в достатъчна степен. Точно по тази причина хората трудно променят навиците си и се учат толкова бавно. Този път бъди смел! Направи така, че при следващите два удара камъкът наистина да премине от дясната страна на дървото!

Така и сторих. Първият камък мина на метър вдясно. Същото се случи и с втория.

— Последен опит — казах аз нервно.

— Законът на Равновесието ще ти помогне — каза тя. — И аз също. — Жената ме поведе към дървото, докато накрая се озовах само на пет крачки от него. — Никой не е казал, че трябва да си правиш живота толкова труден — рече тя с усмивка. — Ако ти се стори, че си твърде далече, просто се приближи достатъчно и това е.

Засмях се и уцелих дървото точно в средата.

След това отново тръгнахме по пътеката, която следваше брега на езерото, и докато вървяхме, жената мъдрец заговори за една друга страна на закона.

— Равновесието започва с дишането — каза тя. — Вдишването и издишването са част от първичния ритъм на живота. Когато си поемаш въздух, намираш вдъхновение, а като го изпуснеш — облекчение. Вдишване и издишване — раждане и смърт с всеки следващ дъх.

— Почувствай сега дишането си — продължи жената маг. — Обърни внимание, че когато ритъмът му е смутен, същото се случва и с емоциите ти. Затова, когато изпиташ гняв, приеми го изцяло и върни равновесието на дъха си. Когато те налегне мъка, прегърни я нежно и върни равновесието на дъха си. Когато усетиш, че те обзема страх, отнеси се с уважение към него и дишай дълбоко, за да намериш отново равновесието си.

— Когато издишваш, ти даваш; когато вдишваш, приемаш. Ако получиш повече, отколкото си дал, ти чувстваш това неравновесие като необходимост да се отплатиш по някакъв начин и да затвориш кръга на взаимоотношенията си. Ако даваш повече, отколкото си получил, се чувстваш изчерпан и накрая вече нямаш нищо за даване.

— Чел съм за светци, които са дали много и са получили много малко.

— Може и така да изглежда на пръв поглед, но тези същества изпитват изобилна радост, любов и благодарност — отговори тя. — Законът за Равновесието гласи, че онези, които раздават с пълни шепи любов и великодушие, получават щедра отплата.

Докато се изкачвахме нагоре по хълмовете по една тясна виеща се пътека, аз си спомних нещо, което тя бе казала скоро след срещата ни.

— Още в самото начало ти спомена, че се нуждаеш от помощта ми — подех аз, — във връзка с някаква мисия.

— Сега тече подготовката ти — напомни ми тя. — Първо научи урока на бялата чапла. Намери равновесието в живота си и във всички останали неща. Отдавай почит на този закон и следвай стъпките на мъдрите. Изследвай човешкия опит, но тъй като крайностите обикновено пораждат напрежение, винаги се връщай към златната среда, търси средния път. Нека действията и думите ти да изплуват леко, като смяната на годишните времена. В това състояние на вътрешно равновесие ще намериш яснота и душевен мир.

Думите на жената маг заглъхнаха. Ние продължихме нагоре по хълма и аз хвърлих един последен поглед към бялата чапла, която все още стоеше в съвършен покой на брега на езерото.