Дан Милман
Законите на Духа (16) (Мощни истини за изграждането на живота)

Законът на единството
Да си спомним, че всички сме свързани в едно цяло

Ние се появяваме на Земята като отделни същества, всяко със своята съдба; но както всяка дъждовна капка е част от морето, така всеки от нас е част от Океана на съзнанието, Тялото Божие.

Намерете любов и душевен покой дълбоко в най-висшата истина, която гласи, че всички ние принадлежим на едно Семейство.

Оставете зад гърба си товара на страха, завистта и негодуванието.

Летете високо върху крилете на разбирането, за да влезете в безграничната Земя на Състраданието.

О, нека не бъдем откъснати, дори и с най-малка преграда да не бъдем отлъчени от закона на звездите. Духът — какво е той, ако не едно силно небе, осеяно с птици, дълбоко небе с ветровете на завръщането ни у дума.

Райнер Мария Рилке

Откъм брега заприиждаха облаци, преваля за кратко и на североизток се появи дъга. Когато спряхме да се порадваме на живописната гледка, жената мъдрец заговори за последния закон, който щеше да сподели с мен, преди да се разделим.

— Законът на Единството — поде тя — е едно особено предизвикателство и за двама ни, защото трансцеденталната му природа го прави разбираем единствено при постигането на едно висше състояние на съзнанието. Затова в началото мога да докосна само ума ти. Но думите ми са семена. Когато покълнат и достигнат до сърцето ти, този закон може да промени живота ти завинаги. Законът на Единството предизвиква Великото Осъзнаване, че ние не сме откъснати един от друг, както изглежда, а всъщност сме Едно Същество, Едно Съзнание.

— Не искам да звуча непочтително — казах аз, — но какво от това? Искам да кажа, какво общо има този закон с ежедневието ни?

— Ще разбереш това съвсем скоро — отвърна тя. — Законът на Единството не може да бъде осмислен лесно от малкото ни его, защото не съвпада с гледната точка на нашето ежедневие. Затова нека най-напред приемем, че на равнището на обичайната ни реалност ние действително имаме отделни тела, умове и емоции. Ако на мен ми хрумне мисъл, тя не се появява задължително и в твоята глава по същото време. Ако изпитвам някакво чувство, при теб може да го няма в този момент. Ако аз нараня пищяла си, ти не чувстваш болката.

— Нали разбираш, Законът на Единството е парадокс — едновременно и верен, и неверен, в зависимост от състоянието на съзнанието ни. Дали сме Едно цяло или множество отделни хора, зависи по-скоро от нашата гледна точка, а не от някаква обективна реалност. Общоприетото схващане ни казва, че сме отделни същества; Висшата Мъдрост твърди, че сме Едно цяло. При една променена гледна точка ние сме едно и също Съзнание, проявено в различни тела, както листата са част от едно дърво. Човечеството обаче пропуска да забележи тази висша истина и се е вторачило в различията между нас, в нещата, които ни разделят. Но ти няма да забравиш това, нали, Страннико?

— Няма да го забравя — казах аз. — Но не съм сигурен, че разбирам всичко.

— Поне направихме първата стъпка. Да видим къде ще ни отведе следващата — рече тя и взе един жълъд от земята. — Ако се вгледаме в този жълъд, ще видим в него „едно нещо“. И въпреки това той е съставен от милиони клетки, молекули и атоми. Малкият атом за нас е една цялост, но той е изграден от множество частици и енергии. Ако проучваме Земята, ние я възприемаме като „една планета“, но в действителност тя се състои от пръст, въздух, огън и вода — включително хилядите видове, милиардите живи същества и безчетните трилиони атоми. И така, какво са жълъдът, атомът и Земята — едно нещо или множество неща? А какво е човечеството?

Нямах отговор. Можех единствено да се замисля над въпроса й.

— Предполагам, че това е парадокс — казах накрая.

— Да — съгласи се жената маг. — И понеже наистина е така, ти можеш сам да избереш как да възприемаш реалността — от една по-стеснена или от по-широка перспектива.

— Нека погледнем на нещата по друг начин — продължи жената маг. — Можеш ли да се съгласиш, Страннико, че езикът отразява най-фундаменталните ни възприятия; че начинът, по който говорим, и думите, които използваме, имат нещо общо с гледната ни точка за реалността?

— Да, като че ли е така.

— Затова, като произнесеш думите „Аз отивам в моята къща“, това изречение има смисъл, нали така?

— Разбира се.

— Въпросното „аз“ е в пряка връзка с „моята“ къща и, разбира се, е нещо отделно от къщата. Така ли е?

— Дотук следвам мисълта ти.

— Е, добре, какъв е смисълът тогава на следното твърдение: „Моето тяло се чувства добре“? „Азът“ тук се отнася до „моето“ тяло. Означава ли това, че „той“ е нещо отделно от тялото?

— Ъ-ъ… никога не съм се замислял. Предполагам, че това е някаква условност на речта — отвърнах аз.

— Да, така е — продължи тя. — Но ти се съгласи, че езикът отразява фундаменталното ни виждане за реалността. И очевидният извод от това изречение е, че „ти“ не си собственото си тяло, а нещо, което „има“ тяло.

— Да, предполагам, че е така.

— Възможно ли е езикът ни да отразява една по-дълбока истина? Да направим още една стъпка нататък. Ако ти не си собственото си тяло, кой си тогава?

— Ами предполагам, че според теб аз съм душа или висша същност, която има тяло или живее в тяло, нещо такова.

— Добре тогава. Какво ще се получи, ако кажеш „моята душа“ или „моята висша същност“? Кой е този „аз“, който се крие зад прилагателното „моята“?

— Ъ-ъ… не знам.

— Възможно ли е „ти“ който говориш чрез тялото си, визирайки „моята“ къща, „моето“ тяло, „моята“ душа, „моята“ висша същност, в действителност да си чисто Съзнание?

— Аз… не зная. Това е парадокс…

— Да, наистина. Замисли се над това. Страннико. Едно Око гледа през милиардите очи, и то е онова Единствено Съзнание на безкрайна Любов и Мъдрост, което ние наричаме Бог. Това съзнание наблюдава как животът се разгръща пред него с благоволение и състрадание, и самото то е Животът. Възможно ли е дори когато се занимаваш с ежедневните си дела, носейки своите копнежи, грижи и мечти, ти да си същото това Съзнание, проявено във всички тези тела, умове, дървета, птици и жълъди?

— Ще ме извиниш ли? — казах аз. — Умът ми всеки момент ще гръмне.

Тя се засмя.

— Точно в това е проблемът! Мозъкът ти не може да го проумее. Можеш само да го почувстваш, а може и да не успееш. Когато това се случи в редките моменти на разширено съзнание, умът ти най-накрая ще се успокои; тогава ще се потопиш в абсолютно блаженство и ще изпиташ истински покой и радост. Но дотогава всичко това са само думи.

Въздъхнах. Имах усещането, че съм пропуснал нещо важно. Исках да изживея онова, за което говореше тя.

И тогава жената мъдрец отново отговори на най-съкровените ми мисли. Тя вдигна брадичката ми и се вгледа в очите ми. Отвърнах на нейния поглед и ми се стори, че потъвам все по-дълбоко и по-дълбоко, докато лицето й започна да се променя. Първо видях светлина около нея; сетне стана много стара жена, после безмилостен войн и след това започнаха да се редуват други хора; накрая видях… себе си. Това не беше отражението ми — в този момент връзката ни беше толкова дълбока, че там имаше само едно същество, а не две.

След това се върнах рязко към нормалното си състояние. Седяхме с кръстосани крака на меката трева. Бях зашеметен и онемял.

— Това беше само малко въведение, Страннико — каза жената маг. — Не искам от теб да почувстваш, да повярваш или напълно да разбереш своето Единство с цялото Сътворение, докато разполагаш с обикновеното си съзнание. Това изживяване идва само като Божествено благоволение. Но когато почувстваш това Единство дори само с едно човешко същество, ти ще го откриеш и за целия свят. Част от теб, едно място дълбоко в сърцето ти, знае тази висша истина. Затова можеш всеки миг да прегърнеш Закона на Единството, решавайки да възприемаш всички хора — любими същества, приятели и врагове — като аспекти на една по-обхватна твоя Същност.

— Затова следващия път, когато спориш със свой опонент — продължи тя, — любиш се с някого или участваш в спортно състезание, запитай се: „Какво ще стане, ако реша да видя другите като аспекти на моето «аз» и възприема и тях, и себе си като Едно цяло? Как бих постъпил тогава? Как ще повлияе това на взаимоотношенията ми? Какво би се случило тогава със завистта и ревността? Какво би станало, ако заместя по-малкия си личен интерес с интереса на по-голямата си Същност?“ Няма ли съперничеството да бъде заменено със сътрудничество, когато разбереш, че дори и враговете ти са били твои ученици и учители — част от самия теб?

— От думите ти излиза, че това може да промени почти всичко.

— Осъзнаването на тази истина може наистина да промени света, душа след душа — рече жената маг.

— Някои учители и книги се позовават на тази идея за единството.

— Малцина са ги чули — отвърна тя. — Светът едва сега узрява за нея и като че ли е готов да я осмисли, и то не в лицето на неколцина идеалисти, а в това на множество реалисти, които разбират, че човешката еволюция — дори оцеляване — зависи от това дали ще възтържествува по-широката визия за човешкия род като едно Цяло. Също както различните ни органи работят за доброто на цялото тяло, така и светът е на път да се раздели с враждебното себелюбие и да избере искреното сътрудничество в интерес на Единното Тяло на цялото Човечество.

В този момент разбрах защо при първата ни среща тя ме бе поздравила като отдавна изгубен брат. Всъщност жената маг виждаше в мен и във всеки друг човек част от самата себе си.

— Сега разбираш — каза тя, отговаряйки на мислите ми, — защо животът ми се струва толкова забавен. Когато разговарям с теб, гледам някое дърво или наблюдавам сърна, аз виждам само друг аспект на самата себе си. Бера боровинки и това е като…

— Като онзи разказ на Селинджър — прекъснах я аз. — Едно момче пиело мляко и му се струвало, че „Бог влиза в Бог“

— Да, Страннико, усещането е точно такова. И понеже започваш да виждаш приятели и врагове, любими същества и непознати през очите на това Единно Същество, дилемите и конфликтите изчезват, всички рани зарастват и всички парадокси се стопяват под светлината на тази основна истина. Това е краят на всички търсения, защото ти си вече всеки и навсякъде. Това е краят и на всичките ти страхове, защото достигаш до вечната истина за действителната си същност — чисто Съзнание, което никога не умира. В Единството е пълнотата на всички закони на Духа: едно състояние на равновесие и самообладание, съвършена вяра в решенията, които взимаш в хода на живота си, търпение при всяка стъпка през вечното настояще, състрадание към всички други аспекти на по-голямата ти Същност. Тук съмненията се преодолени и всичките ти действия са огрени от една целокупност. След много животи търсене ти се сливаш с Вселената.

Гласът на жената маг стана по-тих, сякаш бе потънала в някакъв унес:

— Разбираш ли това. Страннико? Можеш ли да почувстваш истината в думите ми? Осъзнаваш ли, че ти си едновременно и горящото дете в изпепелено от войната село, и пилотът на самолета, който сипе огън? Осъзнаваш ли, че си и майката, и новороденото; и жертвата на брутално нападение, и насилникът, който извършва престъплението? Ти си извършил всички дела, сторени в името на Бога или на дявола. Ти си най-знатният и най-бедният, носиш изпокъсани парцаливи дрехи и одежди от злато. Има те във всяка проява на доброта и жестокост, малодушие и смелост. Там, където са глупакът и мъдрецът, създанията, които крачат, плуват и летят — там си и ти. Един и безбройно много, възвишен и низък, горчив и сладък, ти си и Земята, и над нея, и под нея.

— Ти си Светлината, която грее в очите на всички същества, истински Единен. Точно така аз узнавам мислите ти и затова мога да говоря за моите „минали животи“. И понеже сме Едно, ние споделяме всички предишни съществувания, които протичат сега, защото миналото, настоящето и бъдещето също са Едно.

— Да не искаш да кажеш — попитах аз, — че като осъзная Единството така дълбоко като теб, аз също ще мога да долавям мислите на другите и ще си спомням минали животи?

— Разбира се — засмя се тя. — Ще узнаеш всичко, което е необходимо, за да служиш на другите. Но няма да обръщаш внимание на тези свои възможности, защото ще бъдеш всеки и всички. Като подчиниш живота си на Закона на Единството, ще постигнеш цялостна промяна, макар всичко да продължава да изглежда същото. Ти водиш обикновен живот, както и аз. Ще изглеждаш обикновен човек, но светът ще стане безмерно приятен, наситен, прекрасен, забавен и спокоен.

Излязохме от гората, която до този момент ни беше пазила с клоните си, и тръгнахме надолу по билото на планината към мястото, където щях да поема по познатата пътечка към дома, защото скоро щяхме да се разделим. Докато крачехме, жената маг сътвори с думите си нов пророчески образ на нашето съвместно бъдеще:

— И понеже сега се пробужда едно глобално съзнание, Страннико, ние се намираме в период на фундаментален преход.

— Той няма да мине без трудности, но Великото Пробуждане е неминуемо като последния дъх на умиращия и първия вик на новороденото. Докато говорим, илюзията за преградите между нас отстъпва пред Висшата Истина за Единството ни. Сега е времето да прегърнем Земята, защото скоро ще прегърнем цялата Вселена.