Едгар Бъроуз
Тарзан и съкровищата на вълшебния град (21)

XXI
Бягство в джунглата

Вертер не спеше. Той се мяташе в постелята си и мислеше за прекрасната жена в съседната палатка. Белгиецът беше забелязал внезапния интерес на Мохамед бей към пленницата. Сърцето му се свиваше в дива ревност. Неговите намерения не бяха по-почтени, но той можеше да предложи брак на Джейн, докато Мохамед бей никога нямаше да го направи. Разсъждавайки върху случая, Вертер дойде до заключението, че има пълните основания да очаква Джейн да предпочете него пред арабина.

Внезапна решителност го обзе. Той стана, обу се, опаса си патрондаша, взе револвера и излезе.

Пред палатката на пленницата нямаше часовой. Сърцето на Вертер заигра от вълнение. Той приближи и смело влезе вътре.

Слабата лунна светлина осветяваше вътрешността на палатката. Някакъв силует се беше навел над купчината одеяла. Нещо се прошепна и друга фигура се надигна от постелята. Очите на Вертер привикнаха към тъмнината и той различи Мохамед бей.

Червени петна заиграха пред очите на белгиеца. Не! Този мръсен арабин няма да я получи! Тя принадлежеше на него и само на него!

Вертер се хвърли върху Мохамед бей. Арабинът бе изненадан от нападението, но той не беше човек, който лесно се предава. Пръстите на белгиеца търсеха гърлото му. За Мохамед беше лесно да го отхвърли, но в последния момент Вертер успя да го удари тежко по лицето. Арабинът се олюля и падна на земята. Белгиецът успя да извади револвера си и натисна спусъка. За зла участ той засече.

В това време Мохамед се съвзе и се хвърли върху противника си. Борейки се отчаяно, двамата се валяха по тесния под на палатката, а жената с широко отворени очи ги следеше, без да смее да мръдне.

Вертер се опита на няколко пъти да измъкне револвера си. Мохамед, който не очакваше да бъде нападнат, бе дошъл в палатката само с един нож. Той успя да го извади.

— Куче! — изрева той. — Виж добре този нож. С него Мохамед бей ще изреже черното ти сърце.

С тези думи той се хвърли върху Вертер. В отчаянието си европеецът се дръпна до самата стена и протегна крак.

Хитростта сполучи. Мохамед се спъна и падна на земята. Скокна веднага, но Вертер беше успял да извади револвера си. Чу се силен изстрел, слаба светлина блесна в тъмнината и Мохамед бей грохна върху постелята на Джейн.

Из лагера се чуха възбудени гласове.

— С какво да ви се отблагодаря, друже мой? — попита лейди с протегнати към Вертер ръце. — Като си помисля, че днес едва не повярвах на гнусните лъжи на този мръсник.

Той стоеше, гледаше я и не намираше думи да й отговори. Нейното доверие съвсем го обезоръжи.

В това време се чу, че към палатката идват хора. Свирепите разбойници биха разкъсали всеки, който се е осмелил да пролее кръвта на вожда им. Трябваше бързо да намери някакво решение.

Като сложи револвера си в кобура, той излезе бързо от палатката и се озова лице в лице с арабите. Той се усмихна и протегна ръка, преграждайки пътя им.

— Жената се противеше — каза той — и Мохамед беше принуден да стреля. Само леко е ранена. Можете да си отидете. Ние с Мохамед ще останем при нея.

И той се обърна към палатката, а разбойниците, доволни от обяснението, се върнаха към прекъснатия си сън.

Вертер влезе вътре и усети в себе си едно ново чувство, което се беше промъкнало в душата му. Джейн несъзнателно бе закачила струната на неговата почтеност и тя бе зазвъняла отново.

За пръв път той осъзна колко е безнадеждно положението на прекрасната пленница. Твърде много подлости беше извършил, за да се надява някога да ги изкупи. Той искрено желаеше да поправи злото, което беше причинил на тази нежна жена.

Той стоеше, мълчалив и размишляващ, сякаш се вслушваше в отдалечаващите се крачки на арабите. Джейн прекъсна размислите му.

— Какво ще правим сега? — попита тя. — Утре трупът ще бъде намерен и те ще ви убият.

Вертер помълча няколко минути.

— Имам план — обърна се той към жената. — За изпълнението му от вас се иска много храброст и самообладание. Вие вече доказахте, че ги имате. Имате ли сили за още едно изпитание?

— Готова съм на всичко, за да може да се спасим оттук — отговори тя с ентусиазъм.

— Ще се опитам да ви скрия в джунглата, а на сутринта ще дойда да ви взема и ще доведа два коня.

— Но как ще обясните смъртта на Мохамед? — попита тя. — Тя ще бъде открита, преди още да сте се спасили оттук.

— Няма да обяснявам нищо — отговори Вертер. — Мохамед бей ще обясни сам. Ние ще предоставим това на него. Съгласна ли сте за риска?

— Да.

— Тогава аз ей сега ще ви донеса оръжие и патрони.

Той излезе и след минутка се върна с втори револвер и с още един патрондаш на пояса.

— Готова ли сте? — попита той.

— Напълно — отговори младата жена.

— Тогава легнете на лявото ми рамо.

Вертер коленичи.

— Така — каза той, изправяйки се. — Сега отпуснете ръцете, краката и главата съвсем свободно. Помнете, че трябва да изглеждате мъртва.

Следващия миг белгиецът вече минаваше през лагера с тялото на жената през рамо. Двамата часовои отмерено крачеха при ярката светлина на огъня. Единият забеляза приближаването на Вертер.

— Кой си ти? — викна той. — Какво носиш на рамото си?

Вертер отметна качулката си така, че да може да го виждат.

— Това е трупът на жената — обясни той. — Мохамед бей ме помоли да го отнеса в джунглата, защото той не може да гледа лицето на тази, която е обичал. Трябваше да я убие. Сега страда жестоко и е безутешен. Аз едва го задържам да не се самоубие.

Върху рамото му Джейн примря от страх. Разбира се, арабинът ще се изсмее и няма да повярва на тези приказки. Ще се досетят за хитростта, към която са прибягнали те двамата с мосю Фреко. Тя вече мислеше как да помогне на спасителя си, когато той влезе в борба с арабите.

В същото време Джейн чу гласа на часовоя.

— Сам ли ще отидеш, или ще събудиш някого да те придружи? — попита арабинът и в гласа му не прозвуча никакво учудване по повод на неочакваната чувствителност в характера на Мохамед бей.

— Ще отида сам — отговори Вертер и мина покрай часовоя през тесния отвор на оградата.

След няколко минути той потъна в джунглата с товара си. Когато стъблата на дърветата скриха от него пламъка на лагерния огън, той се спря и положи Джейн на земята.

— Ш-ш-т-т! — прошепна той, виждайки, че тя иска да заговори. Повървяха още малко и се спряха под едно високо дърво. Там той я препаса с патрондаша, даде й револвера и й помогна да се качи на долните клони.

— Утре сутрин — прошепна той — ще дойда да ви взема. Бъдете мъжествена, лейди Грейсток! Ще успеем да се спасим!

— Благодаря ви — отговори тя тихо. — Вие бяхте извънредно добър към мен.

Вертер не отговори, а тъмнината скри руменината, която обля лицето му. Той побърза да се обърне и да тръгне към лагера.

Часовоите го видяха как влиза в своята палатка, но не видяха как пропълзя от задната й страна и как се промъква към палатката на Джейн, където лежеше мъртвото тяло на Мохамед бей.

Като вдигна задния край на тентата, Вертер пролази вътре. Без да се бави и минута, той хвана за китките мъртвеца и повлече тялото подире си. Пълзешком излезе навън и се огледа внимателно. Никой не го следеше.

Той се върна при трупа, натовари го на гръб и бързо претича през откритото място, което делеше палатката на Джейн от палатката на Мохамед бей. Пред копринената завеса той се спря, сложи тежкия си товар на земята и се спотаи, ослушвайки се.

Като се увери най-после, че никой не го е видял, той се наведе, вдигна завесата на палатката и пропълзя вътре, влачейки подире си това, което някога е било Мохамед бей. Положи трупа върху постелята му и започна да рови в тъмнината, търсейки револвера на арабина. Скоро го намери, върна се към постелята, коленичи и пъхна в дясната си ръка револвера. С лявата обви в няколко пласта дебело платно оръжието. После натисна спусъка и стреля, като едновременно с това се изкашля.

Глухият изстрел не можеше да се чуе дори в непосредствена близост до палатката. Вертер беше доволен. Злорада усмивка се появи на устните му. Той извади револвера изпод завивките и го тикна в дясната ръка на Мохамед. После пооправи одеялата и излезе внимателно от палатката.

След това отиде при палатката на Джейн и също оправи завивките и завесите. Най-накрая се прибра в своята и се хвърли върху постелята.

На сутринта беше събуден от виковете на слугите:

— По-скоро! По-скоро! — викаше един от тях. — Мохамед се е самоубил!

Вертер скочи уплашено, но чувайки последните думи на слугата, се усмихна.

— Ей сега идвам — извика той и бързо се заобува.

Развълнувани араби и негри тичаха от всички страни на лагера към палатката на Мохамед бей. Когато Вертер влезе, вече цяла тълпа беше там.

— Кой е направил това? — заплашително попита той.

В отговор се чу цял хор гласове.

— Мохамед бей не е убит! Той се е самоубил.

И те посочиха револвера в ръката му.

Отначало Вертер симулира недоверие, но после се остави да бъде убеден, че Мохамед бей се е самоубил, разкаян за смъртта на жената, която е обичал така горещо.

Белгиецът собственоръчно обви с покривало трупа, като се мъчеше да прикрие местата, обгорели от изстрела. Шестима чернокожи изнесоха тялото на поляната и го положиха в плитък гроб. Когато буците пръст покриха Мохамед бей, въздишка на облекчение се откъсна от гърдите на Вертер. Дотук всичко вървеше по план.

Със смъртта на Ахмед Зек и на Мохамед бей разбойниците останаха без предводител. След кратко съвещание те решиха да се върнат на североизток, където бяха техните племена.

Като разбра в каква посока заминават, Вертер заяви, че заминава на изток, към морето. Разбойниците нямаха нищо против той да си върви по пътя.

Белгиецът спря коня си по средата на поляната и гледайки как арабите потеглят, благодари на бога, че най-после се е отървал от тях.

След като ги изпрати с поглед, той пришпори коня си и тръгна към мястото, където беше оставил лейди Грейсток. Щом стигна до дървото, той се спря и радостно извика:

— Добро утро!

Отговор не последва. Вертер напразно се взираше в гъстия листак. Дървото беше пусто — Джейн Клейтън беше изчезнала.