Едгар Бъроуз
Тарзан и съкровищата на вълшебния град (20)

XX
Джейн Клейтън отново пленница

Дрехата на Джейн Клейтън беше изпокъсана, косата разрошена, но от нея струеше невероятната й красота. Алберт Вертер неволно й се любуваше. Нейният радушен приятелски поздрав разсея съмненията му, че тя знае за участието му в трагичните събития.

Джейн беше така щастлива, че е срещнала приятел в момент, когато надеждата я беше напуснала. Тя бързо му разказа за нещастията, които бяха споходили нейния дом. И когато разказваше за смъртта на съпруга си, не издържа и се разплака.

— Аз съм потресен — каза Вертер. — Този злодей (и той посочи към Ахмед Зек) тероризираше цялата област. Неговите хора избиха вазирите и завзеха цялата равнина. Единственото, което можем да направим, е да отидем в неговия лагер преди известието за смъртта му да е стигнало дотам. Ще се опитаме с хитрост да вземем водачи и да заминем на север. Това е единственият ни шанс, още повече че аз бях известно време гост на този изверг и там все още ме смятат за негов приятел… А, моля, изчакайте ме за момент. Искам да взема една торбичка от Ахмед Зек. Тя беше моя, но той ми я отне.

Вертер отиде при трупа, но за негово учудване торбичката не беше у Ахмед. Недоумяващ, разочарован и сърдит, той обиколи наоколо и се върна при младата жена.

— Торбичката не е у него — обясни той късо. — Трябва да бързаме към лагера — допълни той с огорчение.

Природната съобразителност на лейди Джейн този път й изневери. Тя не видя нищо странно в плана на Вертер и повярва на обяснението му за предишната му дружба с арабите.

На другия ден привечер те стигнаха до целта си. Спряха в края на поляната пред вратата на арабския лагер. Вертер счете за нужно да предупреди отново младата жена да не се учудва от това, което ще чуе в разговорите му с арабите.

— Аз ще им кажа — каза той, — че съм ви намерил и отвел при Ахмед, но тъй като той е бил зает с битка, ми е поръчал да ви доведа тук, а след това да ви заведа на север и да ви продам в робство.

Искреността на тона му и сега подкупи Джейн Клейтън. Тя разбираше, че трябва да се предприемат отчаяни мерки, за да могат да се спасят. И макар че трепваше при мисълта, че пак трябва да влезе в отвратителното селище на арабите, тя се съгласяваше с всички доводи на своя спътник.

Вертер извика високо на часовоите при вратата, хвана Джейн за ръката и храбро се запъти вътре. Часовоите бяха безкрайно учудени. Обстоятелството, че предателят се е върнал в лагера доброволно, съвсем ги обезоръжи. Те отговориха на поздрава и огледаха пленницата му.

Без да губи време, Вертер се запъти към заместника на Ахмед Зек — Мохамед бей. Дръзката смелост на белгиеца разпръсна съмненията. Мохамед бей му повярва и заговори дружески с него.

Джейн Клейтън беше настанена пак в същата хижа. Тя живееше с мисълта, че това е една комедия, която тя и Фреко играят, за да могат да се спасят.

Вързаха я и този път. Преди да излезе от хижата, Вертер й прошепна няколко окуражителни слова. Оттам той отиде право при Мохамед бей. Бързаше, много бързаше, защото всеки момент в лагера можеше да пристигне новината за смъртта на Ахмед. Беше решил да рискува и да се опита да спечели Мохамед бей на своя страна.

Арабинът седеше на рогозка, подвил крака и пушейки тютюн. При влизането на европееца той повдигна глава:

— Привет на теб, о, братко мой! — каза той.

— Привет и на теб! — отговори Мохамед. Известно време помълчаха. Пръв заговори Мохамед бей.

— Как се чувстваше господарят Ахмед, когато ти го видя за последен път? — попита той.

— Никога не е бил по-защитен от греховете и опасностите, които заплашват смъртните — отговори белгиецът.

— Това е добре! — продума Мохамед бей и изпусна струйка син дим.

— Ами ако е умрял? — попита провокационно Вертер.

Беше решил да разкаже истината на арабина и да се опита да го подкупи.

Мохамед бей се наведе напред, очите му се присвиха.

— Вертер! — каза той. — Много мислих за това, че ти се върна така неочаквано в лагера на човека, когото измами и който те диреше с гняв в сърцето. Аз живях доста години с Ахмед и го познавам така, както и майка му не го познава. Той никога не прощава и не се доверява на човек, който веднъж го е измамил. Затова дойдох до заключение, че той е мъртъв. А сега ми кажи за какво се върна тук? Кажи ми какво искаш? Ако пазиш още скъпоценностите, за които ми говореше Ахмед, аз не виждам защо да не ги поделим заедно с теб, а после да тръгнем на север и да си поделим откупа за бялата жена. Кажи какво мислиш?

Вертер нямаше какво толкова да премисля, нито пък имаше време за това.

— Да — каза той. — Ахмед Зек е мъртъв. Беше убит в битката с абисинците, същите, които ме държаха в плен. Съмнявам се дали някои от хората на Ахмед са останали живи. Златото, за което те отидоха там, сега е в ръцете на Абдул Мурак. Навярно сега той и хората му бързат насам. Те са твърде много и ако не побързаме, ще ни постигне същата съдба, каквато постигна Ахмед.

Мохамед изслуша мълчаливо разказа. Той не знаеше може ли да се вярва на думите на неверника, но все пак те му даваха основание да напусне лагера и да тръгне на север.

— Ако дойда с теб — каза той, — ти ще ми дадеш половината от скъпоценностите си.

— Добре — съгласи се Вертер.

— Тогава ще заповядам да се тръгне утре сутрин от лагера.

Мохамед бей стана и тръгна да излиза от палатката. Вертер сложи ръката си върху рамото му.

— Почакай — каза той. — Ако тръгнем с жени и деца, абисинците ще ни стигнат много лесно. По-добре е да вземем само малка охрана от най-верни и храбри хора. На другите ще кажем, че отиваме на запад.

— Змията не е толкова мъдра, колкото си ти, Вертер! — каза Мохамед бей с усмивка. — Всичко ще бъде направено така, както ти искаш. С нас ще тръгнат двадесет души, а посоката ще бъде запад.

— Добре — доволно изрече Вертер.

Рано сутринта Джейн Клейтън бе събудена от оживен разговор край хижата. След малко при нея влезе мосю Фреко, придружен от двама араби.

Те развързаха въжетата около краката и ръцете й и й помогнаха да стане. Дадоха й малко сухари за закуска и я изведоха навън.

Тя погледна въпросително Вертер и той прошепна на ухото й, че нещата се нареждат чудесно. Младата жена се успокои и в душата й се настани радостта.

Скоро групата беше готова и потегли на път. След около половин час ход през джунглата в посока запад конниците възвиха на север. Мосю Фреко разговаряше много рядко с Джейн. Тя разбираше, че за осъществяването на плана му това беше необходимо.

Макар че Вертер успяваше да избегне разговорите с младата жена, той не можеше да изгони образа й от мислите си. Хиляди пъти очите му се спираха върху нея. Той се любуваше на красотата на лицето и тялото й. Страстта му към нея растеше непрекъснато, докато се превърна в истинска мания.

Вертер беше решил да убие Мохамед бей, ако нощуват в една палатка. Той се страхуваше от момента, в който арабинът ще поиска своя дял от скъпоценностите, които всъщност белгиецът не притежаваше. За него остана загадка защо торбичката не беше у Ахмед. Той не знаеше, че съдбата му е спестила едно огромно разочарование. Това разочарование тя бе подарила на Ахмед. Само че арабинът го беше разтълкувал по друг начин.

В една от кратките си почивки, когато преследваше Вертер, разгледа съдържанието на торбичката. Яростта му беше огромна. Вътре в нея, гушнати едно до друго, лежаха чисти речни камъчета.

Ахмед се почувства двойно измамен — един път от Вертер, а втори — от Абдул Мурак.

Белгиецът забеляза как на втория ден Мохамед бей през цялото време язди до Джейн Клейтън. В душата на този арабин се беше зародила силна страст към американката още щом я видя за първи път като пленница на Ахмед Зек. Докато беше жив неговият господар, Мохамед бей не можеше и да мисли за осъществяването на желанието си. Сега нещата бяха променени. Той спокойно можеше да убие неверника и да вземе цялото съкровище. Тогава нямаше защо да продава пленницата — сумата, която биха му предложили за нея, бе нищожна в сравнение с щастието, което Джейн би му дала.

Той яздеше редом с нея и не откъсваше очи от фигурата й. Колко е хубава! Ръцете му се свиваха и разтваряха в непреодолимо желание да я хване и да я задуши в прегръдките си.

— Знаеш ли къде те води този човек? — попита той, надвесен над нея.

Джейн Клейтън кимна утвърдително с глава.

— И ти си готова да станеш играчка на черния султан?

Младата жена се изправи в цял ръст, отвърна глава встрани, но не отговори. Тя се страхуваше да не издаде себе си и мосю Фреко.

— Ти можеш да избегнеш тази участ — продължи арабинът. — Мохамед бей ще те спаси.

Той неочаквано протегна мургавата си ръка и стисна пръстите й така силно и неочаквано, че издаде чувствата си към нея.

Джейн Клейтън отскубна ръката си.

— Животно! — извика тя. — Ако не ме оставиш, ще повикам мосю Фреко.

Мохамед бей смръщи вежди. Зъбите му се оголиха в усмивка.

— Мосю Фреко ли? — учуди се той. — Тук няма такъв човек! Има един, който се казва Вертер и е измамник, крадец и убиец. Дойде при Ахмед, след като беше убил капитана си. Точно той поведе Ахмед към твоето имение. Точно той последва мъжа ти, за да открадне златото му. А днес ми призна, че ти го смяташ за свой покровител. Така по-лесно ще те отведе на север, за да те продаде. Твоята надежда е само Мохамед бей.

С тези думи той пришпори коня си и се присъедини към предната част на групата, оставяйки пленницата да мисли върху думите му.

Джейн не знаеше кое е истина в думите му и кое не. Но във всеки случай в душата й изгасна и последната искрица надежда.

Вечерта след разговора си с Мохамед бей Джейн седеше пред входа на палатката си. Тя току-що беше приключила вечерята си. Очите й се плъзгаха по поляната пред нея, но мислите й бяха далеч оттук.

Тя виждаше далечна къща, оградена със спокойствие и щастие. Виждаше висок, плещест мъж, който язди през полята, виждаше и себе си, застанала до входната врата с букет рози. Всичко това отмина, унищожено от огъня и омразата на тези хора.

Сдържайки плача си, тя влезе вътре в палатката и се хвърли на купчината мръсни одеяла.

Джейн отдавна спеше, когато от съседната палатка се измъкна висока, тъмна фигура. Тя се приближи към часовоя пред входа на нейната. Наведе се и му прошепна нещо. Часовоят кимна и се скри в тъмнината.

Високият човек развърза ремъците на входа и безшумно влезе вътре.