Слав Христов Караславов
Счупената луна

Днеска на двора пак спорят децата

кой пръв от тях ще достигне Луната.

Малкият Тошко сърдито отсича:

— Ние ще сложим крила на „Москвича“,

вечер, додето Луната светлее,

двамата с татко ще стъпим на нея

или ще тръгнем по нашта топола…

— Нищо не знаеш — отвръща Никола. —

Нали Луната я снимаха вече,

тя е голяма и много далече,

идното лято със нова машина

може и аз космонавт да замина…

Дълго, разпалено спорят децата

кой ли от тях ще достигне Луната,

само най-малкия, плахия Мишо,

нищо не казва, а тихо въздиша:

снощи, когато Луната голяма

мина край бялата Кумова слама,

той огледалото сложи на пода,

в него Луната примами от свода,

после подскочи с двете крачета,

стъпи на нея, но… в миг на парчета

тя се разсипа по пода горката.

Кой ли ще свети нощес в тъмнината?